Челопеч и Козлодуй отново с най-високи заплати в страната

Община Челопеч, където се експлоатира златната мина на "Дънди", отново е с най-висока заплата в цялата страна, следвана от Козлодуй, където е разположена ядрената ни централа. Столичната община е на пета позиция, изпреварвана от Пирдоп, където е съсредоточена медната индустрия, и Раднево, където е енергийният комплекс "Марица Изток". Това сочи класацията на Института за пазарна икономика, част от инициативата за анализ на общински данни – "265 истории за икономика". Тя излиза в сряда за трети път с данните за 2020 г., но интерактивната карта, показваща развитието на българските общини, според различни показатели, има информация от 2016 година.

Ако през 2016 г. повечето общини са били със средна месечна заплата до 800 лв., тези с брутно възнаграждение над 1200 лв. са били единици, а само в Челопеч са получавали над 2 хил. лв., през 2020 г. то масово е до 1000 лв., но в графата над 2 хил. лв. освен Челопеч е само Козлодуй.

Най-ниска заплата – средно 715 лв., през 2020 г. са вземали в северозападната община Макреш, разположена до границата със Сърбия.

Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2020 г. е била в община Челопеч - 2628 лв., което е близо с 200 лв. повече от предишната година, когато пък е бил отбелязан 300 лв. ръст. На второ място е средната заплата в община Козлодуй - 2336 лв., което също е ръст от 200 лв. спрямо 2019 г. Следва Пирдоп с брутно възнаграждение от 1936 лв. или с близо 150 лв. повече в сравнение с предходната година. В Раднево през 2020 г. хората са получавали средномесечно 1913 лв.

Столична община е на 5-та позиция също с 1913 лв. месечно брутно възнаграждение, а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1830 лв.), Девня (1745 лв.), Елин Пелин (1638 лв.), Панагюрище (1528 лв.) и Божурище (540 лв.).

За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор, отбелязват от Института за пазарна икономика.

Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София; общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна, както и общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив.

Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и носи добри заплати.

Положителните процеси преди пандемията водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2016-2020 г. Средната заплата на наетите лица в 182 общини в страната бележи ръст между 40% и 60% за пет години. Начело отново са малки общини, като в топ 3 влизат общините Крумовград и Брезник, където средната заплата нараства съответно с 88% и 83% за периода 2016-2020 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 40-45%, принос за което има и динамиката в дигиталната сфера.

Въпреки негативните икономически ефекти от пандемията през 2020 г., в почти всички общини в страната се отбелязва ръст на средната работна заплата. В седем общини заплатите на наетите намаляват през 2020 г., като спадове има например в Своге (-3% спрямо 2019 г.) и Лъки (-9%). Въпреки това, редица малки общини отбелязват значителен ръст на заплащането на фона на общото забавяне, в това число вече споменатите Брезник (38%) и Крумовград (20%). В Столична община повишението е с 9%, а от водещите икономически центрове най-добре се представя Велико Търново, с 14% ръст в годината на пандемията.