Ченгеджийската логика на конфронтацията и разделението

Митинг на кримски татари

Възникналият веднага след присъединяването на Крим към Русия конфликт с кримските татари е характерен симптом за днешна Русия. Така започва коментар, поместен в онлайн-изданието на руския вестник "Ведомости" в понеделник.

Конфликтът е резултат от присъщия за днешния Кремъл подход към всяко малцинство, продължава коментарът. Подходът не допуска мисълта, че националните, религиозните или социалните групи могат да бъдат самостоятелно действащи субекти в обществения живот. Те могат да бъдат само инструменти, тях могат само да "използват", те могат да са "разменна монета" на някого, но не и на хората, които се стремят да живеят по своему.

Лидерът на кримско-татарския меджлис Мустафа Джемилев разказа, че през март тази година в телефонен разговор Владимир Путин "помоли да не ставаме оръдие на провокации и в Крим да няма кръвопролития". Неотдавна на среща с представителите на кримските татари президентът на Русия каза нещо подобно: "Ние не можем да допуснем кримските татари да се превърнат в разменна монета (...) най-вече в междудържавните спорове". По всичко изглежда, че Кремъл разглежда активността на кримските татари не като солидарна борба на кримския народ за неговите права, а като използване на кримските татари от някакви враждебни външни сили с подривна цел.

През цялата история отношенията между държавата и обществените групи с ярко изразена идентичност, например - с етническите и религиозните малцинства, са били нееднозначни. Ярко подчертаните "други" са били ненавиждани, гонени от територията или обратното - имало е разбирателство и мирно съжителство. Независимо от равнището на враждебност към малцинствата, признавала им се е субектността - специфичният за даден народ или за религиозен клон стремеж да уседне на някаква земя, да изповядва вярата си, да живее по своему.

Такава субектност не се признава от политическите мениджъри в Кремъл. Произходът на това отношение е известен - той отразява принципа на работата на спецслужбите.

Чекистите и подчинените на Москва власти в страните от съветския блок така работеха с етносите, с обществените организации, партиите, малцинствата в страните на "народната демокрация" през първите следвоенни години.

Този опит редовно се възпроизвежда от ръководителите на руската държава. Боейки се от обществените авторитети, властите се опитват да привлекат (подкупят) едни, да дискредитират други, да изтласкат от публичното поле трети. Те се опитват да раздробят активните групи, ценностите да бъдат сведени до материални интереси. Тази логика се прилага на групите с различна идентификация - политическа, етническа, религиозна, културна, социална или запалянковска. "Другите" не могат да имат собствена логика и собствени ценности. Само интереси, страх или корист.

Самостоятелността и защитата на собствените ценности в тази логика се считат за антидържавни и се обясняват със стремленията на вражеските сили. Именно заради това конфликтът с кримските татари възникна веднага след присъединяването на Крим към Русия.

Този и други подобни конфликти ще остават нерешени дотогава, докато чекистката логика в отношенията към обществото ще стои като неписана идеология на Кремъл.

Още от Анализи и Коментари

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?