Ченгета и военни изпълват коридорите на властта в Русия

От идването на Владимир Путин на власт през 2000 г. все повече военнослужещи и особено бивши служители на тайните служби изпълват президентската администрация, министерствата и регионалните управи. Това не е предположение, основаващо се на факта, че самият ръководител на Кремъл е бивш служител на КГБ и е избрал някои от бившите си другари за свои най-близки сътрудници.

Заместник-директорът на президентската администрация Виктор Иванов например е бивш заместник директор на Федералната служба за сигурност (ФСС). Началникът на отдел кадри в президентската администрация е бивш офицер от ФСС. Президентът на Ингушетия Мурат Зязиков е генерал от ФСС. Бивши нейни служители са губернаторът на Смоленск Виктор Маслов, заместник-министърът на външните работи Вячеслав Трубников, а също заместник-министрите на правосъдието Юрий Демин и Владимир Козлов.

"През последните три години масово прииждат хора с пагони. Това се отнася за всички ешелони на властта. Извършва се дълбока промяна в цялата управляваща класа и в приоритетите ѝ", твърди социоложката Олга Кришчановская, съавтор на изследване на Академията на науките върху "путиновия елит".

Путин, който не разполага със свой политически антураж, се обгражда с тези, които познава най-добре и смята, че могат да изградят "вертикалата на властта".

"Той доведе петима души, които доведоха още 25, а те пък от своя страна привлякоха други. Получи се лавинообразен ефект. Президентът вече не контролира процеса", допълва Кришчановская.

По времето на Елцин тайните агенти и военнослужещите заемат 11 процента от постовете в държавната администрация. Днес те заемат 25 на сто от тях, показва изследването на Академията на науките. Най-многобройни са сред висшите функционери (58 на сто), но също сред регионалния елит, федералните инспектори (30 на сто) и в министерствата.

Това започва да се отразява на атмосферата в Русия, посочват някои, които като бизнесмена Михаил Ходорковски се опасяват, че Русия може да се ориентира към латиноамериканския модел от 80-те години.

Ходорковски, един от най-могъщите олигарси в Русия, реши в предстоящите парламентарни избори да финансира либералните партии, а не прокремълското центристко движение. Това му навлече гнева на властта и Генералната прокуратура заведе осем следствия срещу притежаваната от него петролна компания Юкос.

Според руския печат инициатори на атаката са двама близки сътрудници на Путин - Виктор Иванов, бивш служител на КГБ, а сега - заместник-ръководител на президентската администрация, и Игор Сечин, началник на канцеларията на руския президент и предполагаем бивш сътрудник на външното разузнаване.

Владимир Путин сам каза, че чекистът винаги си остава чекист, независимо от поста, който заема, и никога не може да се превърне в бивш чекист.

"Креатурите на специалните служби имат своя идеология, своя логика и виждане за света. Новите избраници са от едно поколение - на възраст между 40 и 50 години, и са постъпили по едно и също време в КГБ", заявява Александър Голц от седмичника Еженеделний журнал, наблягайки върху кастовото съзнание.

Агентите от разузнаването и военните (назначени по-специално начело на суперрегионите, създадени по решение на Путин) са възпитани в йерархична система, на която държат и са свикнали да ѝ се подчиняват", посочва Кришчановская.

Последователното закриване на всички частни телевизионни канали през последните години, натискът върху деловите среди, да не говорим за войната в Чечения, са пряко следствие от все повече налагащия се във властта нов мироглед.

Нещата все още са обратими, смятат някои наблюдатели. Според тях след парламентарните избори атмосферата ще се разведри. Други обаче са на мнение,че завоят към неоавторитаризъм може да се задълбочи, след като властта затвърди позициите си в парламента.

Според Голц Путин съзнава, че неговите креатури не винаги отговарят на моментните потребности (по-специално икономически), но тези хора са част от неговото семейство и той иска да ги запази.

По БТА