“Черни страници”

Програмата на американското разузнаване за създаване на т.нар. “тайни затвори” на ЦРУ е създадена броени дни след терористичните атентати на 11 септември 2001 г. и е била вдъхновена от плана "Феникс", използван от американската армия във Виетнам през 1970-71 г. Това е едно от твърденията на американската журналистка Джейн Мейър, чието разследване по темата ще бъде публикувано на 13 август в новия брой на списание "Ню Йоркър" и от няколко дни върви предварителното му разгласяване от двете страни на Атлантика.

Мейър използва данни от секретен доклад на Международния комитет на Червения кръст (МКЧП), както и от други поверителни документи и разговори с агенти на ЦРУ, чиято самоличност не разкрива до момента. Докладът на МКЧК се основава на заключения върху свидетелствата на 15 души, заподозрени в терористични дейности. Те са преминали през тайните затвори на ЦРУ, понастоящем се намират в американската военна база Гуантанамо, Куба.

Мейър твърди, че представители на САЩ, замесени в програмата на ЦРУ за тайните затвори, са извършили сериозни престъпления, които са в нарушение на Женевските конвенции и на американското законодателство. Затова много от агентите на ЦРУ, участвали в тези дейности, са сериозно притеснени и търсят начини да напуснат службата или поне да си осигурят сериозен юридически гръб.

Програмата за тайните затвори на ЦРУ се е зародила на 17 септември 2001 г. На тази дата президентът Джордж У. Буш разрешава създаването на паравоенни части, натоварени да залавят или убиват предполагаеми терористи по целия свят. По-късно помощ се оказва от Русия и страни в арабския свят.

Според изследването на Мейър, експерти от самата служба са откровени, че по това време ЦРУ е страдало сериозно от недостиг на опитни в разпитите агенти. Притеснени от този факт, в ЦРУ преглеждат архивите на разузнаването и попадат на плана "Феникс", използван от американската армия във Виетнам през 1970-71 г. Решават този план да стане източник и модел за реформите в работата на ЦРУ в борба срещу тероризма.

Обръщат се за помощ и към съюзници на Вашингтон, които имат повече опит в борбата с тероризма като Египет, Саудитска Арабия и други ислямски държави. Това са страни, редовно сочени от Държавния департамент за нарушения на човешките права.

Дори когато първите заподозрени терористи са заловени, ЦРУ все още не е подготвено да ги разпитва. При тази критична ситуация ръководителите му се обръщат към външни “подизпълнители”. Рекрутирани са бивши военни психолози, преподавали на войници как да устояват на методи на мъчения. Външните подизпълнители симулират давене, лишаване от сън, изолиране, излагане на прекомерно високи температури, излагане на оглушителни шумове, унижения на сексуална и религиозна основа върху предполагаеми терористи.

Използвани са били схеми на мъчения, изградени върху методи на КГБ, за които ЦРУ има собствени изследвания и доклади.

Според изследването на Мейър, крайната цел на методологията, развита в тайните затвори, е задържаните заподозрени да останат с чувството, че никой не може повече да ги спаси. Те са доведени до неспособността да мислят, лишени от сетивни усещания, оставяни в стаи без мирис, без светлина, без звук. Само за месеци тези методи се усъвършенстват. Етапите за пречупване на психиката на задържаните са прецизно планирани, разпитващите са знаели предварително как ще реагира задържаният, тъй като той е доведен до състояние, в което може да бъде наблюдавано само животно.

Джейн Мейър прави обаче съществена разлика между мъченията в тайните затвори на ЦРУ и издевателствата в затворите в Гуантанамо и Абу Граиб, които са били извършвани от недобре обучени или неуравновесени агенти.

За сравнение - разпитите в тайните затвори на ЦРУ са ставали след издаване на множество разрешителни и докладни записки, достигащи до най-високо ниво на йерархията.

За най-силен свой пример Мейър посочва казуса с Халид Мохамед, смятан за архитект на атентатите от 11 септември 2001 г. След задържането му през март 2003 г. той е прехвърлен в таен затвор на полска територия. Първоначално стои гол в продължение на седмица, после е разпитван от агентки на ЦРУ, държан провесен от тавана, завързан за ръцете, като само пръстите на краката му докосвали земята. По време на задържането си той видял бутилка минерална вода с полски етикет, откъдето впоследствие се пораждат подозренията, че Полша поддържала таен затвор на ЦРУ от 2003 г.

"Каква е причината да бъде създадена тази сложна система от тайни затвори на ЦРУ, включително на чужди територии?", пита Мейър.

Директорът на управлението Майкъл Хейдън твърди, че програмата на тайните затвори е била незаменима. Президентът Буш счита, че тя е помогнала да се спаси животът на много хора и да се попречи на нови терористични атаки.

Казусът с Халид Мохамед показва обратен ефект. В резултат на мъченията в тайните ЦРУ затвори, той поема отговорността за 31 терористични заговора. Сред тях са не само атентатите от 11 септември 2001 г., но и планове за убийствата на президентите Бил Клинтън и Джими Картър, покушение срещу папа Йоан Павел Втори и др. Той си приписа дори убийството на журналиста Даниъл Пърл, макар че експерти и роднини на убития репортер от "Уол Стрийт джърнъл" оспориха достоверността на признанията му. Твърденията му, че стои зад 31 заговора, бяха определени от самото ЦРУ като "крайно нереалистични”. Всъщност с казуса Халид Мохамад и методологията на тайните затвори ЦРУ дискредитира успешната си работа в редица други случаи. Самото "заиграване” с ислямски и руски служби и ползването на услугите им,  злепоставя службата не по-малко от идеята да ползва "Феникс”, заключава Мейър.

Прокламираната за успешна програма за тайните затвори на ЦРУ е изоставена през есента на 2006 г. Но службата все още развива и изпробва подобни модели, твърдят източници, цитирани от Джейн Майър.

Обемното разследване от около 10 страници, е озаглавено “Черни страници”.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?