"Черният" списък за злоупотреби с европари ще е с лица, а не фирми

Поисканият от Европейската комисия предупредителен или "черен" списък със замесените в злоупотреби със средства от европейските фондове няма да е с имена на фирми, а ще съдържа физически лица, свързани с фирми, уличени или заподозрени в нарушения по проекти, финансирани от ЕС. Това стана ясно от думите на вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева след срещата ѝ с европосланиците във вторник. В нея участваха и министрите по европейските въпроси Гергана Грънчарова, на правосъдието Миглена Тачева и на вътрешните работи Михаил Миков.както и

Злоупотребите с еврофондовете са били сред основните разговори по време на срещата, каза Плугчиева. Темата за т. нар. черен списък на фирмите не е лесна и в момента министър Тачева се занимава с изработването на критерии, които да не дискриминират определени фирми и същевременно да дават възможност физическите лица зад фирмите, които злоупотребяват, да попаднат в този списък, допълни Плугчиева.

"Лесно могат да бъдат пререгистрирани фирми, но е важно кой стои зад група фирми и съответно тези лица да не бъдат допуснати до участие в процедури за обществени поръчки", коментира вицепремиерът.

Факт е, че по предприсъединителната програма САПАРД, по която са блокирани плащанията по три мерки, са констатирани множество фирми, в които участват свързани лица и въпреки че са констатирани нарушения по изпълнявани вече от тях проекти, техни други фирми са получили одобрение по нови проекти.

Списък с индикативни критерии, по които да се избира кой да попада в предупредителния списък, се разглежда в правосъдното ведомство още от средата на юли.

По време на посещението на шефа на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер преди десет дни на България бе обещана помощ в разработването на критериите за "черния" списък, подкрепа в тази насока гарантира и зам-шефът на ЕК Гюнтер Ферхойген преди дни.

В майското писмо от ЕК, с което се поиска изготвянето на предупредителния списък, не е фиксиран срок за изготвянето му, управляващите също не са с е ангажирали с период, след който да са ясни критериите за включване. За имената в списъка вече стана ясно, че няма да са публични, а за ползване на българската и европейската администрации.

"Има общовалидни за Европейския съюз критерии за оценка на злоупотребите и те са разписани в нормативната база за обществените поръчки", коментира пред Mediapool Юлиана Николова, директор на Европейския институт. "Има и европейска практика, при която фирми, от които веднъж е поискано възстановяване на неправомерно изразходвани бюджетни средства, влизат в предупредителния списък", допълни тя.

По думите ѝ нищо не пречи на българската страна освен въпросния "черен" списък със злоупотребилите бенефициенти или изпълнители на проекти, да се изготви и списък на публичните власти у нас, при които са допуснати най-много нарушения. Според Николова това е и политическият признак, по който може да се открият слабостите в контрола върху евросредствата. "ОЛАФ и ЕК да обучават българските експерти как да искат обратно неправомерно взети от ЕС средства, но това да стана на място, а не с чиновнически турнета", коментира шефът на Европейския институт.

След срещата на Плугчиева с европосланиците стана ясно още, че през октомври ще бъде организирано пътуване на дипломатите от ЕС до обекти, които се финансират със средства от Евросъюза.

"Смятам, че на принципа един път да видиш е по-добре, отколкото два пъти да прочетеш, както казват германците", каза Плугчиева, според която това допълнително изгражда и затвърждава партньорските отношения и доверие.

По думите на вицепремиера европосланиците са се интересували от новосъздадената агенция "Пътна инфраструктура", като са отбелязали, че трябва да се форсират инфраструктурите проекти, тъй като пътищата в страната са претоварени и са в незадоволително състояние.

Коментирани са били и промените в закона за обществените поръчки, като унгарският посланик е инициирал посещение на техни експерти за консултации и за предоставяне на помощ по нормативната база, обясни Меглена Плугчиева.

По проблемите за престъпността и корупцията коментарът е бил, че се очакват конкретни резултати - не само като подобрено взаимодействие и планове за действие, а конкретни резултати от българската правосъдна система. Цитирах главния прокурор, че през октомври първите случаи по САПАРД влизат в съда, заяви Меглена Плугчиева.

Посланиците са коментирали и темите за опазването на природата в България и за екомрежата НАТУРА 2000 с впечатление, че са недостатъчни усилията на правителството по отношение на опазването и съхраняването на природните богатства на България.

Критични забележки има по отношение на държавните гори, посочи Плугчиева.

Посланиците са приветствали усилията на правителството и това, че през август е работено сериозно, и са се ангажирали за постоянен диалог и готовност за съдействие от страна на държавите членки на ЕС.