Червеняков: Спорно е дали “българското ФБР” ще разследва

Червеняков: Спорно е дали “българското ФБР” ще разследва

Все още е спорен и оставя “висящ” въпросът дали бъдещата Национална агенция по сигурността (НАС), която през юни бе предложена от премиера Сергей Станишев (БСП), ще има и разследващи правомощия. Това стана ясно в сряда от думите на депутатът от левицата Младен Червеняков пред Инфо радио.

Законопроектът за агенцията, който е почти готов и се очаква да бъде приет поне на първо четене през септември, се работи от шестима депутати от БСП, НДСВ и ДПС. В агенцията трябва да влязат Националната служба сигурност, вътрешното военно разузнаване и финансовото разузнаване, по настояване на Станишев. Целта е да се бори корупцията по високите етажи на властта, организираната престъпност, финансовите злоупотреби и пр.

“На този етап тя ще има информационни, аналитични, разузнавателни и оперативни правомощия. Разбира се, стои въпросът за уточняване в пленарна зала и между първо и второ четене дали тя да има и разследващи правомощия”, обясни Червеняков.

По думите му това се налагало, тъй като “реализацията на информацията, до която достигне тази агенция, трябва да бъде извършвано чрез дознателския апарат в МВР или пък чрез Националната следствена служба”.

Според Червеняков новата структура, която е по-популярна като “българското ФБР”, ще бъде служба, “която ще извършва разузнавателни дейности, ще събира информация и ще използва специални разузнавателни средства в случаите, в които това е допустимо от закон”. “И, общо взето, това ще бъде една оперативно-информационна служба”, обясни депутатът.

Той не се ангажира с конкретен отговор дали НАС трябва да има разследващи функции. “Но си спомням още 1995-1996 г., когато правихме първите проучвания в началото на съдебната реформа. Тогава категорично беше становището на магистратите, че трябва повече органи да бъдат ангажирани в тази дейност”, каза Червеняков, който бе правосъден министър в правителството на Жан Виденов.

Според депутата разследващите служители в бъдещата агенция също ще бъдат дознатели. “Те не могат да бъдат други лица, които ще извършват предварително разследване, ако тази теза се приеме”. По думите му на този етап в законопроекта няма такова предвидено правомощие на НАС. “Според мене това ще бъде също един от спорните въпроси”, допълни той.

Червеняков посочи, че на обсъждането в БСП, вътрешният министър Румен Петков и двамата му заместници, са казали, че “са за създаването на такава агенция и че тя трябва да има оперативни правомощия. Ако това е така, Петков явно е ревизирал мнението си, тъй като няколко пъти заявяваше, че е грешка да се вади НСС от МВР.

“Единствено спорихме дали трите звена трябва да излизат от системата на МВР, Министерството на отбраната и Министерството на финансите в рамките на тази агенция, или пък биха могли да бъдат командировани служители от тези три звена за съвместна работа със служители от агенцията”, обясни Череняков.

Той каза,че по време на обсъждането на законопроекта, е била обсъждано само Военна полиция да остане в системата на отбраната, а Военното контраразузнаване да премине към агенцията.

“Много по-лесно е нещо, което съществува, да бъде събрано на едно място, отколкото да се създава нещо качествено ново. Още повече че очакванията към тази агенция са прекалено високи”, допълни той.

По проблема с използването на специални разузнавателни средства (СРС) при работата на бъдещите “агенти” Червеняков каза, че те ще се прилагат както досега по специалния за тях закон. Сега за подслушване със специални средства отговарят НСС и ДОТИ.

“Става въпрос за следното нещо - че би могло да се запази сегашната структура на сегашната дирекция (ДОТИ) в Министерството на вътрешните работи, като чисто организационно се разделят дейностите или служителите, които ще обслужват останалите звена в МВР и Националната агенция за сигурност”, посочи Червеняков. Допълни, че на този етап не се предвижда създаването на специално звено в НАС за използването на СРС-ата.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: