Чешкото искане поставя нови неизвестни около ратификацията на Лисабонския договор

Чешкото искане поставя нови неизвестни около ратификацията на Лисабонския договор

Искането на чешкия президент и известен евроскептик Вацлав Клаус страната му да бъде изключена от ключова клауза на Лисабонския договор, преди да го подпише, поставя нови неизвестни пред ратификацията на документа за реформи в ЕС.

Клаус поиска право на изключение за страната си от Хартата по основните права, каквото вече бе дадено за Великобритания и Полша.

"Убеден съм, че Чешката република трябва да договори изключение", заяви Клаус в четвъртък след среща с председателя на Европейския парламент Йежи Бузек в Прага.

Клаус се опасява от евентуални искания за реституция на имущество на немци, конфискувано след Втората световна война.

Ден по-рано в телефонен разговор с шведския премиер Фредрик Рейнфелд, чиято страна е ротационен председател на ЕС, Клаус обяви, че иска бележката под линия да бъде одобрена на следващия Европейски съвет.

Искането на Клаус ще забави допълнително подписването на договора за реформи в ЕС. Очаква се полският президент Лех Качински да подпише договора в събота и така единствената пречка пред ратификацията му ще бъде подписа на Клаус, отбелязва ББС.

Бузек каза, че Прага първо трябва да представи предложение за желаното споразумение на ЕС, а останалите 26 членки да го одобрят на следващата среща на върха в Брюксел.

"Все още не знаем какво ще бъде окончателното решение на Чехия", каза Бузек, цитиран от Франс прес.

Той отбеляза, че не е ясно дали подобно споразумение ще изисква нов кръг от ратификации от страните членки на ЕС. Въпреки това Бузек изрази оптимизъм, че въпросът ще бъде решен и описа срещата си с Клаус като честна и открита.

Ройтерс отбелязва, че би било юридически сложно за Чехия да спечели подобен протокол, защото това на теория означава договорът да бъде предоговорен. Би било по-лесно да се одобри декларация от европейските лидери, която да успокои тревогите на Клаус, но тя да не бъде част от договора.

"Трябва да ни бъде дадена гаранция също, че Лисабонският договор няма да доведе до анулиране на декретите Бенеш", добави още Клаус.

Декретите Бенеш, подписани през 1945-46 г. от чехословашкия президент Едвард Бенеш, послужиха за правно основание за конфискуването на имущество и експулсирането от Чехословакия след Втората световна война на 3 милиона судетски немци, след като те бяха обвинени, че са сътрудничили на нацисткия режим.

Великобритания и Полша не са изключени от Хартата по основните права, но по време на преговорите си осигуриха определени изключения относно евентуални приложения на хартата в националното им законодателство. Великобритания си спечели правото хартата да не бъде основание за оспорване на трудовото ѝ законодателство, а Полша обяви, че хартата не трябва да е основание за промяна на семейния и моралния ѝ кодекс, например по въпроса за абортите.

Споделяне
Още от Европа