Християнският свят отбелязва днес един от най-големите църковни празници - Рождество Христово - Коледа, на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос.
С Рождество Христово се слага началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Исус Христос се е родил на 754-ата година от основаването на Рим. Затова Рождество Христово се счита за граница във времето и за празник на празниците за християните.
Според Евангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.
Малко преди раждането на Божия син, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем, който по онова време бил незначителен град в околностите на Йерусалим. Във Витлеем Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те се наричат коледари, коладници, коледаре или коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се дават на църквата или на училището.
Към Коледните празници се числи и Стефановден, който е на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.
Със Стефановден завършват Коледните празници.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Честит празник на всички православни християни!
Рoждecтвo Хриcтoвo e cвeтъл духoвeн прaзник, изпълнeн c вeликa духoвнa рaдocт и блaгoдaт!
Тoй нe трябвa дa ce кoмeрcиaлизирa или дa ce oбръщa внимaниe прeдимнo нa мaтeриaлнoтo и кaкви пoдaръци дa купим! A трябвa дa прeкaрaмe тeзи cвeтли прaзнични дни - cвятo, мирнo и бeзгрeшнo, кaтo oбърнeм внимaниe нa духoвнитe нeщa!
Рoждecтвo Хриcтoвo никoгa нe мoжe дa бъдe тъжнo или унилo! Нeзaвиcимo oт вcички житeйcки oбcтoятeлcтвa в мoмeнтa!
Гocпoд Ииcуc Хриcтoc …
нecлучaйнo e кaзaл: "В cвeтa cкърби щe имaтe; нo дeрзaйтe: Aз пoбeдих cвeтa“ (Йoaн 16:33).
Зaтoвa: дa ce рaдвaмe братя и сестри православни християни, зaщoтo ce рoди нaшият Cпacитeл, кoйтo e Гocпoд, Ииcуc Хриcтoc!
Да се постараем да прекараме тези cвeтли и cвяти дни в чиcтoтa и бoгoмиcлиe като посещаваме възможно най-често Православните църкви, където не само да запалим свещ за здраве, а и да присъстваме на Богослуженията.
Ocoбeнo e вaжнo дa бъдeм в Прaвocлaвния хрaм нa caмия прaзник Рoждecтвo Хриcтoвo cутринтa и дa учacтвaмe в Cв.Бoжecтвeнa Литургия! Дa ce възрaдвaмe и пoздрaвим c нaшитe брaтя и cecтри в Гocпoдa, дa пoлучим духoвнa рaдocт и блaгoдaт, кoитo дa зaпaзим в cърцaтa cи и дa oтнeceм и в дoмoвeтe cи при нaшитe близки!
Рoждeниeтo нa Бoжиятa Мaйкa e дoнecлo рaдocт нe caмo нa eднo ceмeйcтвo, a нa цялaтa вceлeнa. Тaкa дa ce възрaдвaмe и вcички прaвocлaвни хриcтияни и дa пeeм зaeднo прaзничния трoпaр:
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дари нам живот вечен.
Пoжeлaвaм нa вcички прaвocлaвни хриcтияни мир, любoв, духoвнa рaдocт и блaгoдaт, и тaкa дa пocрeщнeм cвeтлият и прeкрaceн хриcтиянcки прaзник Рoждecтвoтo нa нaшия Гocпoд и Cпacитeл Ииcуc Хриcтoc!
Да! Не случайно Николай Колев (Мичмана) каза, че Господ е българин. Вероятно е чел Вашия коментар.:-)
Честито Рождество Христово!
И началото на новото летоброене, което през 525 г. съставил по поръчение на папа Йоан I (?-523-526), разбира се, на „най-учения абат (игумен) на града Рим“ Дионисий Малки (470-544), както пишат древните автори Той бил, разбира се, тракийски българин, роден в гр. Доросторум (Силистра), Добруджа. По онова време град Рим е бил само седалище на Светия Престол, докато Римската империя вече от 2 века си е била пренесла столицата в Тракия.
Дионисий Малки е бил роднина на римския …
генерал от тракийски произход Виталиан (?-520), роден в Залдаба (Добричко) - внук на могъщия римски патриций в Цариград генерал Аспар (400-471), на когото 2 века по-късно вероятно е кръстен цар Аспарух. Генерал Виталиан е командвал Мизийската армия на българите-федерати на Рим, които някои древни историци направо наричат тракийски Беси, която армия го обявила за император и с която той водил 3 войни срещу лължливия император Анастасий II в столицата на Римската империя - гр. Бизантия (Цариград, Константинопол).
По свои изчисления през 525 г. Дионисий Малки въвел ерата от „Рождество Христово“ - Аnnо Dоmini (Nоstri Iеsu Сhristi) или А.D. Заемайки се с изглеждащата неразрешима задача, той най-напред събрал и обобщил всички сведения за времето, през което се е родил Иисус (Йешуа), впоследствие през 1 век придобил тракийското звание (прякор) Христос (майсторът, вещият), т. е. званието, с което се е подписал на чист български език художникът на Александровската гробница от 4 век пр. Христа. :)
При подготовката на своите Великденски (Пасхални) таблици Дионисий Малки приел, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим. Той добавил и една своя умишлена грешка от 1 допълнителна година. По онова време Рим не използвал цифрата 0, така новото леточислене автоматично се прехвърляло от 1 година до Рождество Христово, на 1 година от (след) Р. Хр.
Дионисий Малки изхождал от схващането, че Иисус е започнал да проповядва, когато е бил на около 30 години и че разпятието му е било в навечерието на юдейската Пасха по време на управлението на император Тиберий. Изчислявайки датата на юдейската Пасха с помощта на слънчевия и лунния календар, той установил, че възкресението на Христос се е състояло на 25 март 31 година, отчитана от неговото Рождество.
Паралелно с християнската ера се указвала и годината от „сътворението на света” (5508 г. преди Р. Хр.).
Дионисий Малки е бил роднина и сподвижник също и на Скитските (тракийските) монаси от Добруджа - Ахил, Стефан, Йоан Макзенциус, Леонций Схоластик и Мавриций, които през 6 век, при царуването на св. цар Управда-Юстинан I Велики (482-527-565), също родом тракийски българин, повели т. н. „Теопасхитския спор“ за корекция на християнския Символ на вярата с добавката „Един от Светата Троица е страдал тялом“. Цариградският патриарх отказвал да приеме поправката на Символа на вярата, утвърден на Халкедонския събор през 451 г. Папа Хормизд (450-514-523) също шикълкавел, щото по това време Римската църква защитавала веруюто на Никейския събор "Ние вярваме и в Св. Дух", който не се е произнесъл върху отношението на Св. Дух към Отца и Сина. През 520 г. Скитските монаси получили от папата един назидателен и пълен с упреци индиректен отговор. Те обаче заявили, че този отговор може да бъде само на "несъмнен еретик". Заминали за Рим с препоръката на император Юстин (450-518-527) - бивш римски генерал от тракийски произход и чичо на бъдещия император Юстиниан Велики - и със съдействието на Дионисий Малки, който превел учението им на латински език. Междувременно Скитските монаси получили подкрепата на патриаршиите в Йерусалим и Антиохия, но понеже папа Хормизд продължавал да упорства, изчакали го да умре.
Накрая Скитските монаси от Добруджа постигнали успех на събора в гр. Рим през 532 г. - император Юстиниан Велики издал указ за одобряване на тяхната формула в Символа на вярата, одобрен и от папа Йоан II (470-533-535).
Ето така упорито се борели и налагали българите в тогавашния „Европейски съюз“, демек също като бат Бойко по Македонския и други въпроси. :)
Е, разбира се, на Петия вселенски събор (Втори Цариградски, „Събор на трите глави“) през 553 г. Скитските монаси от Добруджа били посмъртно анатемосани. Случват се такива работи, но важното е, че, докато са били живи, са вършели важна работа от всемирно значение, демек също като бат….. )
Поради наложилата се практика всеки следващ Събор да анатемосва архиереи и императори като еретици, организирали предишните събори, по-късно Вселенските събори били прекратени за дълго време.
Честит 2021-ви рожден ден на Иисус! Венсеремос! #БъдетеЗдрави ;)