Честито, София!

Вмирисаните улици на София не бива да помрачават щастливата новина. Екзотичната практика кметове да водят изборни листи и да решават дали да бъдат кметове или народни представители едва след като народът даде съкровения си глас за тях, даде неочаквано радостен резултат – Софиянски реши да бъди варненски депутат. Логично. В естествената конкуренция между големите градове, между София и Варна в случая, той направи много повече за Варна, отколкото за София. Съсипвайки София.

Сега всички, които обичат тревите, храстите и дърветата в софийските паркове, могат да отпразнуват случая. Всеки, който се чуди къде да намери парче свободен тротоар, за да паркира колата си, може да се присъедини към тях.

Ако сте един от хилядите, като мен, хапан от кучетата на Софиянски, празнувайте! Ако пък смятате, че София е град със собствен архитектурен характер, който трябва да бъде защитаван, също имате основание да се почерпите. Може би разрушаването на паметници на културата и превръщането им в административни сгради с алуминиева дограма ще спре? Кой знае? Решението на Софиянски дава известна надежда.

Нека Суходол си протестира, но нека и да празнува. Скриването на Софиянски в парламента дава шанс въпросът с тяхното сметище да бъде решен. Сега София мирише. Както казват, рибата се вмирисва от главата. Ако е вярно и обратното – че рибата се обезмирисва от главата – има шанс за София. Защото главата става депутат.

Влизането на кмета в парламента дава шанс на инвалидите. Току виж след година-две количките им се раздвижили. И те ще видят слънцето и може да се пораздвижат в малкото останали незастроени участъци на софийските паркове.

Разбира се, много от натовареното и непредотвратеното от усмихнатия свободен демократ ще си остане. Ако някой иска да му направи паметник, може да струпа един камион строителни отпадъци върху малка затревена площ, да ги боядиса в тюркоазено, жълто и оранжево и да сложи отпред една скъпа черна мраморна плоча, като тези, с които е облепен новия хотел София – сграда, издигната от Софиянски на мястото на старата градска библиотека и очевидно вдъхновена от взривения мавзолей на Георги Димитров. На плочата е редно да пише “Расте, но не старее”.

“Расте, но не старее” е малко необичаен девиз за един съвременен град. Десетилетия след като всеки един цивилизован архитект, политик или простосмъртен гражданин разбра, че основните принципи на управление на един град се свеждат до неща като съхранение, поддръжка, консервация, чистота, атмосфера, зеленина, устойчиво и човешко развитие, София се гордее, че не старее и че расте. Дори БСП се гордее, че е стара, а София, която е по-стара и от БСП, иска да се разраства като бунището в Суходол.

На новия депутат трябва да му се признае, че много прилежно следваше девиза на столицата и насърчи растежа на София по начин, който не ѝ даваше възможност да старее. Всяко едно негово творение започваше да гние преди да е започнало да старее. Ако пък някъде се появи нещо старо, то биваше бързо закривано с рекламни пана, предлагащи бисерна ракия или околосветски пътешествия. Само дето екскметът не е залял с епоксидна смола тук и там появяващите се археологически разкопки. Ако не беше влязъл в парламента, сигурно и това щеше да стори.

Сега предстоят кметски избори. ДСБ вече заяви, че на тях ще докажат, че са мъже на място и ще натрият носовете на всички. НДСВ и те ще искат да се докажат на дансинга. Без съмнение и БСП точи зъби. ОДС пък, каква изненада (!), съзря в кметските избори още една възможност да консолидира дясното пространство. Само Атака и ДПС си мълчат, ама как да се довериш на тяхното мълчание?

Ако обаче вместо да се надцакват една друга, политическите партии вземат че кажат: “това е шанс да възстановим човешкия облик на един от най-хармонично изградените европейски градове”, тогава София ще има шанс за живот. А и партията, която запретне ръкави да оправи София, вместо да оправя другите партии, също ще има шанс.

Ако не партиите, гражданите, които протестират за градинките, могат да си издигнат свой кандидат. Или пък суходолци могат да предложат кандидат за кмет с условието, че ако софиянци не гласуват за него, няма да приберат боклука. И без това политическите формации не се ползват с голяма популярност в момента, та на някой родолюбив суходолец или на някой пламенен паркозащитник може и да му излезе късметът.

За едно нещо може да съжаляваме. Системата с парламентарното укриване можеше да се разшири и да реши и други проблеми. Щеше да е добре Главният прокурор също да се кандидатира за Народното събрание. По примера на Софиянски, той щеше да си остане в парламента и ето въпросът с прокуратурата щеше да се реши. Разцеплението на църквата може също да намери своето решение по тоя депутатски начин. Проблемите в армията могат да се решат така – ако началник щаба беше станал депутат.

Сума ти мрежи с бандити, трафиканти на жени и наркотици и производители на амфетамин може да бъдат неутрализирани чрез депутатски места. Каква цветуща страна ще стане България, ако практиката се приложи по-широко!

Но стига мечти. На тоя етап да се благодарим на късмета на София...

[email protected]