Честваме 131 години от Съединението на България

Сн. БГНЕС

Днес честваме 131 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Това е един акт, извършен изцяло по волята на българския народ против волята на Великите сили. Дълбоко съкровен исторически акт, продиктуван от възрожденските идеали на предците ни за освобождение, съединение и независимост на Отечеството ни.

Изстрадалият ни народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. – разделянето на България. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите след това. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.

Съединението определи съдбата на България и за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него - от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшества Руско-Турската освободителна война.

За това голямото събитие е описано от историците като едно от най-високите постижения на българския дух и сила.

Пътят към Съединението минава през съпротива срещу решенията на Великите сили, усилия за поддържане отношенията между Княжеството и Източна Румелия, до неуспешните акции през 1880 и 1884 г.

Подготовката на историческото събитие започва със създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), в Пловдив през 1885 г.

Изработена е програма и устав, които наподобяват тези на БРЦК. За председател е избран Захари Стоянов.

Член 1 от програмата определя целта на комитета:

"Българският таен централен революционен комитет има за цел окончателното освобождаване на българский народ чрез революция морална и с оръжие“.

Организацията се заема с образуването на революционни комитети в градовете Хасково, Стара Загора, Сливен, Чирпан, селоГолямо Конаре и други.

Те се водят от дейци, активно участвали в борбите за национално освобождение и срещу решенията на Берлинския договор. По силата на този договор, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава в пределите на Османската империя.

Едни от най-известните дейци са Димитър Ризов, капитан Коста Паница, Георги Странски и др.

Възникването на комитета в Източна Румелия не е случайно

Традицията на националосвободителните борби през Възраждането се подготвят именно в тази област. В Източна Румелия се създава комитетска мрежа, чиято дейност, замираща след всеки неуспех, е готова да възкръсне при първия сигнал.

През летните месеци на 1885 г. обществените вълнения в Източна Румелия се повишават.

Едно след друго в различни части на областта стават сблъсквания между властите и населението.

Най-масовата демонстрация организирана от БТЦРК е по време на голямото честване на 17-годишнина от героичната гибел на Хаджи Димитър и неговата чета.

През юли на връх Бузлуджа се стичат около 300 души – бивши опълченци, дейци по предстоящата акция, дори и майката на Хаджи Димитър. На мястото те произнасят речи, които изразяват голямата любов на народа към България.

Комитетът определя дата на въстанието – 15 септември.

Изпратени са двама пратеници, които да запознаят княз Александър Батенберг с плановете им. С тази важна задача са натоварени Димитър Ризов и майор Сава Муткуров.

"Тайният революционен комитет е решил да прогласи съединението, даже при отказа на Ваше Височество", заявява накрая Ризов.

Междувременно вълненията в Източна Румелия се засилват. На 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието.

През нощта на 5 срещу 6 септември край Пловдив се събират въстанически отряди.

Първа пристига четата водена от Чардафон Велики (Продан Тишков). На разсъмване майор Николаев влиза в конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.

Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг пристига в Търново, където издава манифест, утвърждаващ присъединяването на Източна Румелия.

Съединението на 6 септември 1885 г. не се одобрява от Османската империя и започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война.

На-критичните дни от войната са 5, 6, 7 ноември, когато се водят сражения край Сливница. Въпреки лошото време, умората и мъчителния преход на войските от Южна България войниците ни отбиват неприятелските нападения и настъпват.

Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава голямото и дълго чакано дело.

Съединението разкрива твърдото желание на българите да постигнат националното единство.

Съединението беше в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско - Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г.

Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България.

Съединението на България даде урок на Великите сили, на държавите, които със своето влияние, с военната и икономическата си мощ определят хода на историческото развитие. И този урок е, че колкото и да са силни те Великите сили, те трябва да се съобразяват и с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.

Споделяне
Още от България