Четири държави подкрепиха отварянето на ІІІ и ІV блок

Сърбия, Хърватия, Албания и Македония подкрепиха България в усилията ѝ за задействането на чл. 36 от присъединителния договор на страната ни за Европейския съюз и повторното отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Това стана в понеделник на енергийна конференция в София, на която министрите на петте държави приеха обща декларация за нарушената сигурност на доставките на електроенергия в Югоизточна Европа (ЮИЕ), нарастващия дефицит на електроенергия в региона и в резултат на това повишаването на цените на тока с 50 на сто от края на 2006 г., след извеждането на двама малки български реактора от експлоатация съгласно договора ни за ЕС.

Устната си подкрепа е дала областта Косово, чака се декларацията да бъде парафирана и от Черна гора и Румъния. Гръцката страна не е могла да присъства на проявата заради други ангажименти и заради дипломатически гаф с изписването в поканата на Република Македония, което явно е било използвано от Атина като благовиден предлог да се измъкне от ситуацията. Преди месец гръцкият президент при посещение у нас даде ясно да се разбере, че страната му няма да подкрепи акцията на България за отварянето на ІІІ и ІV блок.

След приемането на декларацията българският министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров заяви, че България ще търси подкрепата и от други държави, които участват в договора за Енергийната общност. Тoй посочи, че има сигурни индикации за подкрепата на Словения и Словакия.

Декларацията ще бъде внесена в Брюксел в най-скоро време и очаквам своевременен отговор от страна на Брюксел за процедурата по задействането на чл. 36, която ще е прецедент, заяви Овчаров. Чл. 36 предвижда възможността за преразглеждането на въпроса със затварянето на двата малки блока в случай на икономическа криза в страната. Според министъра на икономиката и енергетиката това е налице. “Преживяхме тази зима леко, защото беше топло, но сухото време се отразява върху възможностите на хидроенергетиката, на която разчитат съседните държави за решаване на енергийните си проблеми.

Желико Томшич, съветник на министъра на минното дело на Хърватия, посочи, че цените на електроенергията са скочили с над 50 процента от края на годината заради спрелите два реактора. От 40-50 евро за мегачатчас цената е станала 90-100 евро. Това влияе пряко върху икономическия растеж в региона на ЮИЕ, както и върху политическата стабилност, посочи Томшич. Същата теза изказаха и Бужар Лека, министър на икономиката на Албания, колежката му от Македония Вера  Рафайловска и Радомир Наумов, министър на минното дело на Сърбия. Четиримата посочиха, че запазването на дейността на двата реактора е важен фактор за стабилността на цените на електроенергията.

До 2012 г. трудно ще се задоволят енергийните нужди на региона дори и с ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, призна Овчаров и допълни, че с двата блока все пак ще се компенсира  недостигът.

 По прогнози на Митю Христозов, директор на Централното диспечерско управление на НЕК, за тази година се очертава дефицит от 6,5 - 8,6 процента в региона, което може и да се усложни заради очакванията да се произведат с 20 на сто по-малко количества електроенергия от хидроизточници заради сухата зима.

Според ръководителя на мисията на Европейската комисия в България Майкъл Хъмфрис обаче повторното отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" е извън всякакъв въпрос. Хъмфрис подчерта, че окончателното затваряне на двата реактора е част от Договора за присъединяване на България към ЕС и  всяко искане за промяна ще бъде неприемливо и ще изисква единодушие и повторно ратифициране от всички страни членки на съюза. Това политически не е възможно, коментира той и отбеляза, че е по-добре този въпрос да бъде сложен настрани и да бъде забравен.

Овчаров обаче репликира, че задействането на чл. 36 е извън хипотезата, описана от Майкъл Хъмфрис. Повдигаме въпроса по чл. 36 именно защото не се налага процедурата да се одобрява от всички страни членки на ЕС, а е на ниво ЕК.

Овчаров изложи нов коз в подкрепа на акцията за повторното отваряне на двата блока, която все повече изглежда чисто политическа в контекста на предстоящите избори за европейски депутати на 20 май. Овчаров подчерта, че затварянето на двата блока е недоразумение на фона на стратегията на ЕС за намаляването на парниковите емисии и увеличаването на дела на енергията, добивана без въглеродни газове, както и стабилността на цените. Вместо това ние товарим на максимум централите си на въглища и увеличаваме вредните емисии, каза Овчаров.

Върху опасността с извеждането на двата блока България да не може да изпълнява ангажиментите си по намаляването на парниковите газове след 2012 г. акцентира и Милко Ковачев, председател на Националния комитет на Световния енергиен съвет и бивш министър на енергетиката. В момента сме с 50 процента под лимитите си по Протокола от Киото, който е до 2012 г ., но след това се предвиждат по-строги мерки и без ядрени мощности трудно ще се справим, каза Ковачев.

В рамките на конференцията, която ще продължи и във вторник, стана ясно, че България е вече подала заявлението си пред ЕК във връзка с предстоящия строеж на АЕЦ “Белене”, както и искането за нотификация на проекта. Това е станало доста преди еврокомисарят по енергетиката Андрис Пеибалгс да заяви преди десетина дни, че страната ни още не внесла документите за одобрението на втората ядрена централа на България.