Четири истории на дуален успех

Какви са пътищата на успеха през погледа на младите хора, избрали дуалната форма на професионално образование и направили вече първите крачки в своята професионална реализация? Отговори дават четирима младежи в рамките на дискусията от първия панел на форума Образование+ на BGlobal и „Медиапул“, посветен да професионалното образование и дуалното обучение.

Модераторът на дискусията – журналистът Доника Ризова, първо призовава младежите да разкажат накратко своята лична история, като се опитат сами искрено да си отговорят на въпросите „имало ли е смисъл“ и „а сега накъде“.

"Ветераните"

Стоян Грънчаров е 21-годишен електротехник в „Асарем Медет“ АД и определя себе си като самата реализация на дуалното обучение. След като завършил основното си образование се е колебаел накъде да поеме и кандидатствал в езикови гимназии в София, Пловдив и Пазарджик и в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджъмнт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ в Панагюрище. Навсякъде е бил приет, но избрал професионалтага гимназия в родния си град, защото разбрал за възможността за дуалната форма, в паралелка по електромеханика. За избора му повлияло и това, че баща му завършил сходна специалност средно и висше образование и работи в „Асарел“. „Исках да се развивам в родния си град, а и това е една от целите на дуалното - да остави младежите в родния им край и в родната им България. Завърших с отличен успех и съм благодарен на „Асарел“, че видяха в мен мотенциал“, завършва краткото си представяне Стоян Грънчаров.

Айман Аламанла работи в ЕРМ-Запад на „Електрохолд“ и е завършил софийската Професионална гимназия по механоелектротехника „Никола Вапцаров“. И той не знаел какво да прави след 8-и клас, препоръчали му това училище и избрал специалност електроенергетика и електрообзавеждане, с дуално обучение. „Да работя и уча е много хубаво. Виждам бъдещето си определено в тази фирма“, казва Айман. Признава, че след 12. клас е направил една малка грешка - да запише да учи информационни технологии, просто защото е модерно. Но уставовил, че това не е за него, загубил една година. Миналото лято е започнал да работи като стажант в дистанционното отчитане на „Електрохолд“. И в същото време вече е второкурсник по електроенергетика и електроозавеждане в Техническия университет в София. Както отбелязва Доника Ризова, името на Айман в превод означава щастливец.

Стоян и Айман са „ветерани“, по думите на Ризова, спрямо двамата зрелостници Борислав Генчев и Даниел Георгиев - и двамата отличници.

"Новобранците"

Даниел Георгиев е завършил Професионална техническа гимназия „Никола Василиади“ в Габрово. Убеден е, че дуалното обучение може много да развие един млад човек. „Ние сме практици, но не и теоретици“, казва на няколко пъти Даниел с лекотата и въудошевлението на млад актьор или телевизионен водещ. За него животът е непредсказуем, но изведнъж се оказваш успял, когато си упорит и има нещо да те подтикне.

Борислав Генчев от същата гимназия пък предпочита теорията. Когато записал мехатроника, мислел първо, че това не е чак толкова специално учене, но дава възможност за израстване. „До 10. клас теорията се оказа доста полезна, но истинската част започна в 11-12 клас, когато теорията влезе в работа. За тези, които се колебаят дали да изберат дуалното - винаги е по-добре да имаш опитна теория“, казва Борислав с лекотата на млад учен.

Подтикнати от модератора Ризова „ветераните“ да предадат своите съвети на „новобранците“, Стоян и Айман единодушно казват - да се осланят на ментор. „Менторът е много важен, мен той ме надъхваше през цялото време“, казва Айман. „Основният проблем е, че хората губят интерес от обучението. Да, в живота има ментори, но без личен интерес няма как да постигнем резултата, който сме си заложили в началото“, казва Стоян. И дава пример със себе си, как на терена на „Асарел“ хората специалисти около него са много отзивчиви, когато ги попиташ и видят, че имаш интерес.

Ризова заключава, че четиримата млади хора вече са се сдобили с отговорност и дисциплина, защото я чакали половин час преди панела – нещо, което рядко се е случвало в журналистическата ѝ праткита. „Чака ни прекрасно бъдеще с млади отговорни хора, които знаят къде искат да стигнат“.

ИИ е дете, което обучаваме

Четиримата не се притесняват от изкуствения интелект нито в професионален, нито в човешки план. Според Борислав от ИИ ще има повече ползи, отколкото вреди. В началото той се натъкнал на работници, които си пазели знанията за себе си, да не ги заменят на работа едва ли не. Той обаче компенсирал белите професионални петна от липсата на подкрепа във фирмата чрез ИИ.

„Лягам и ставам с технологиите. ИИ е едно малко дете, което се учи в интернет и всичко, за жалост - без норми, влиза в него“, казва Даниел. Според него ще мине доста време, докато ИИ се обучи, но той ще си остане само инструмент, защото ние хората сме тези, които обучаваме това дете. А ИИ колкото и да симулира, никога няма да може да създаде нещо истинско като нас.

Според Айман ИИ ще навлезе навсякъде в работата и в живота. „Моята работа е в движение и като изникнат въпроси, поглеждам в телефона“, казва младежът.

Даниел обаче предупреждава, че информацията лесно може да бъде манипулирана и тогава ИИ няма да е ценен.

Стоян също се опасява от достоверността на данните, които предоставя ИИ, но е сигурен, че това е софтуер, който не може да прави физически действия. Например не може да поправи една повредена високотехнологична машина, но може да ни подскаже как да го направим. „В близко бъдеще не го виждам като заместител на човешката ръка“, казва Стоян.

Четиримата млади мъже са пестеливи в отговора на въпроса на Ризова, къде се виждат след 10 години.

„Аз съм човек на всякакви посоки, практик, но не и теоретик, надявам се на работна среда, която да изпълни ежедневието ми с позитивизъм“, казва Даниел, който е преживял и огорчения в своята фирма.

„Възможността, която ми даде фирмата да работя като технолог в международно призната компания ще ме тласка да раста нагоре“, казва Борислав.

„Очаквам да си избутам ученето и да си остана във фирмата, да надграждам и да съм много по-уверен“, споделя Айман.

„Животът е забързан и всеки ден се променя, трябва бързо да се адаптираме, надявам се да съм жив и здрав и успял човек, изградил бъдещето си тук, в България“, казва Стоян.

Опасностите от ИИ

Писателят, журналист и софтуерен инженер Георги Караманев популярно представя негативната картина от развитието на изкуствения интелект. От 5 години той разказва дигитални истории, за да илюстрира как навлизаме в свят, в който трудно можем да отгатнем кое е човешко и кое е машинно.

Напрмер в експеримент с детски рисунки, създадени от деца и от ИИ, 5000 души не са успели да различат коя чия е. А създадения от него чрез ИИ женски образ ЕкоЕлена е имал 30 дни живот в Мрежата, за което време е била харесан от 85 000 души.

Но най-фрапантният личен опит на Караманев е, че захранвайки ИИ със свои текстове като човек, който може добре да пише, ИИ създал текст, който 92% от запитаните не разпознали, че не е текст на добрия автор. „Вече живеем в едно бъдеще, докато чакаме то да дойде“, каза Караманев.