Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Четири магистрали ще са готови до 2030 г.

Интерактивна карта представя развитието на транспортната инфраструктура

2 коментара
Четири магистрали ще са готови до 2030 г.

Четири магистрали - "Хемус" (София-Варна), "Струма" (София-ГКПП "Кулата"), "Русе - Велико Търново" и "Рила" (Кюстендил - Дупница-Самоков-София) ще са готови до 2030 г. Плюс тунелът под връх Шипка и третия мост над Дунав при Русе.

Още четири моста над Дунав и още два тунела под Стара планина пък трябва да бъдат изградени до 2040 г. Това показва публикуваната интерактивна карта за развитие на транспортната инфраструктура на България и свързаните региони, съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Картата съдържа информация за обекти от пътната и железопътна инфраструктура, интермодални терминали, летища, пристанища, вътрешни водни пътища, нови мостове и тунели, които ще се реализират на етапи до края на периода.

Картата представя плановете на държавата за проектите, които ще се реализират в районите за планиране на страната. Визуализирани са проекти от основната и широкообхватна TEN-T мрежи, които са в експлоатация през 2022 година или ще бъдат завършени до 2030 година.

Включени са също стратегически важни за България обекти, които се очаква да бъдат пуснати в експлоатация до 2040 година. Завършването на проектите е предвидено на различни етапи в рамките на този срок.

Четири магистрали до 2030 г.

В периода 2022 - 2025 г. трябва да завърши цялостното изграждане на участъка от Благоевград до Крупник на автомагистрала "Струма" и трасето между Боаза и Павликени на автомагистрала "Хемус".

Ще бъде завършена и пусната в експлоатация цялата автомагистрала "Европа" от граничния пункт "Калотина" до София.

В този период трябва бъдат модернизирани и отсечките Видин - Монтана и Враца - Ботевград от трасето между Видин и Ботевград.

Предстои до 2025 г. да бъдат реализирани инвестиции и в модернизиране на инфраструктурата и подобряване на условията за работа на пристанищата Видин, Лом, Русе и Силистра на река Дунав, както и Черноморските - Варна и Бургас. Работата по тях ще продължи и през следващия период - от 2026 г.

До 2030 г. се планира да завърши строителството и в експлоатация да бъдат пуснати участъкът между Крупник и Кресна на магистрала "Струма", отсечката между Павликени и Шумен на магистрала "Хемус", както и участъкът между Кюстендил и Дупница от бъдещата магистрала "Рила".

За улесняване на връзките по направлението север - юг ще се работи за завършване на трасето между Монтана и Враца от пътя Видин - Ботевград и магистралите "Черно море" и "Русе - Велико Търново".

Предвижда се работата по подобряване на условията за придвижване в това направление през централната част на страната да продължи в посока юг чрез поетапно модернизиране на трасето между Велико Търново и Хасково през Габрово и Стара Загора. Очаква се то, както и тунелът под връх Шипка, също да бъдат завършени в периода до 2030 г.

В този срок правителството ще положи максимални усилия за модернизиране на пътния участък Монтана - София с тунел под Петрохан, а също така и за изграждане на тунел на магистрала "Черно море".

До края на периода се очаква да бъде изграден третият мост над Дунав при Русе, който е обвързан с изграждането на магистралата "Русе - Велико Търново".

Проекти в етап на подготовка

На картата са представени и стратегическите инфраструктури проекти във фаза подготовка за предпроектно проучване. Предвижда се активна работа по изграждането на още 4 моста на река Дунав - при Оряхово, Никопол, Свищов и Силистра.

Предприети са действия по подготовка за построяването и на още един тунел под Стара планина, при село Вонеща вода, съчетано с модернизирането на пътя Велико Търново - Димитровград през Прохода на Републиката.

Посочени са и градовете, които са допустими за участие по проект "Зелена мобилност". Целта му е да насърчи устойчивата градска мобилност чрез развитие на екологичен, безопасен, функционален и енергийно ефективен транспорт.

За подобряване състоянието на обществения градски транспорт и насърчаване на "зелената мобилност" 40 общини ще могат да кандидатстват за средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Отделните обекти са означени с пиктограми или линии, а с различни цветове са обозначени пътните и железопътни проекти, които ще се реализират със съответните срокове в периода до 2040 година.

Как работи картата

Картата е публикувана на интернет страницата на МРРБ.

Освен легенда, картата дава възможност за опериране с нея. Може да се избира каква част от информацията да се вижда на екрана. При кликване върху елемент се отваря "прозорец", в който се съдържа описанието на съответния проект, като там, където описанието е дълго, е предоставена възможност за отваряне в *.jpg файл (накрая на "прозореца").

Картата е разработена от междуведомствена работна група под ръководство на доц. д-р Васко Василев, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Стоян Новаков, заместник-министър на транспорта и съобщенията.

Технически картата е оформена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Борис
    #2

    Даването на имена на автомагистралите е провинциално и смешно. Особено комплексарски звучи името на магистрала "Европа". Сякаш България не е в Европа? България е част от Европа. Географски погледнато България е в западната част на Европа, тъй като континентът Европа продължава и на изток от България, още няколко хиляди километра, чак до планината Урал. Буквено-цифровите имена на магистралите са напълно достатъчни. Защо да не е магистрала А1, а трябва да е помпозното и провинциално магистрала "Европа"?

  2. Коментарът е изтрит в 15:51 на 4 април 2022 от автора.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.