Четири оферти за строеж на ТЕЦ в “Марица-Изток”

Четири са станали офертите за изграждане на нова въглищна електроцентрала в комплекса ”Марица-Изток”, стана ясно в сряда на технически съвет на Мини “Марица-Изток”, на което бе обсъдена инвестиционната програма на дружеството до 2009 г. и възможностите за увеличаване на добива до 35 млн. т.

Първото предложение за нова 600-700 мегаватова мощности бе отправено миналото лято от италианската компания “Енел”, която притежава 75 на сто от проекта за рехабилитацията на ТЕЦ “Марица Изток 3”. Останалите са на НЕК и двете компании заедно проучват възможността за нова централа.

Подобен интерес има и американската компания AES, която пък строи заместващи мощности на площадката на ТЕЦ “Марица Изток 1”.

Преди дни стана ясно, че такова намерение е заявила и германската компания RWE, която е съакционер с въгледобивното дружество в Минна компания “Марица Изток”, проучващо възможностите за развитие на добива.

В сряда изпълнителният директор на мината Иван Марков съобщи, че е получил писмо от “Брикел”, зад която стои бизнесменът Христо Ковачки, с питане дали дружеството може да осигури въглища за нова мощност на територията на “Брикел”,  която ще замени старата, чийто лиценз изтича след време.

При създалото се положение най-вероятно ще трябва да се обяви процедура за избор на оферта за новата мощност, на която Мини “Марица Изток” разчитат, за да увеличат добива си от сегашните 22 млн. т годишно на 35 млн. т. 

RWE и “Енел”, които присъстваха на съвета, заявиха, че биха участвали в търг или конкурс за новата централа.

Матиас Холценкамр, отговарящ за корпоративното развитие в RWE Power, каза, че имат готовност да изградят новата централа, оценявана на около 1 млрд. евро до 2011-2012 г. Според него вариант за реализация на проекта е това да стане чрез Минната компания “Марица Изток”, като държавата проявявала интерес да увеличи дела си чрез вдигане на капитала. Вариантът обаче ще зависи от решението на Министерството на икономиката и енергетиката, което е собственик на въгледобивното дружество, и в което до края на февруари трябва да постъпи предложение от мините за съдбата на джойнт-венчъра.

Холценкамр допълни, че планират бъдещата мощност да работи основно за вътрешния пазар, но реализацията на електроенергията, която щяла да бъде на конкурентни цени, ще зависи и от изграждането на атомната централа в Белене.

Алесандро Боски, отговарящ за бизнес развитието в “Енел”, допълни, че компанията му е готова с план и място да строи и ако има процедура за избор на предложение, ще участва.

Търг или конкурс за нова ТЕЦ, според енергийния закон, трябва да обяви държавата в случай на необходимост от допълнителни енергийни мощности, в Министерството на икономиката и енергетиката обаче нямат визия каква ще е процедурата.

Според Иван Марков дали има нужда от още една термоцентрала в комплекса “Марица Изток” ще се разбере след приемането на новата енергийна стратегия на страната, разработвана от ведомството на Румен Овчаров в момента. От публичното обсъждане на инвестиционната програма на дружеството обаче стана ясно, че се разчита на тази мощност, както и на приключването на рехабилитацията в ТЕЦ “Марица Изток-3” и на заместващите блокове в “Марица Изток-1”.

През 2007 г . мината планира да вложи около 100 млн. лв. за увеличаване на добива и подмяна на остарялата техника. Миналата година дружеството е инвестирало 69 млн. лв. До 2009 г. се предвижда общата сума да е около 280-300 млн. лв., а в следващите десет години да се дават средногодишно по 60-70 млн. лв. за развитие на въгледобива.

Заради разрастването на участъците, от които се копае, ще бъдат изселени селата Бели брег и Траяново.

Заложените средства за увеличаване на производството на въглища няма да се отразят върху цената им, която в момента е 60,91 лв. за тон условно гориво, заяви зам.-изпълнителният директор на мините Георги Георгиев. Причината е, че разходите ще се разпределят върху по-голямото производство, обясни той.

Георгиев отбеляза, че през 2012-2015 г. ще се увеличат дейностите по рекултивацията на вече изчерпаните площи. Сега от 159 хил. дка за рекултивация са извършени дейности по възстановяване на 25 процента от бившите терени за добив. Иван Марков заяви, че според него вместо да се отделят средства за рекултивация във фонд, където парите няма да работят, по-добре е възстановяването на площите да става постепенно – година за година. През 2006 г. дружеството е инвестирало 4,6 млн. лв. за насипване на изчерпани терени, възстановяването на почвения слой и засаждане на дървета и селскостопански култури.