Четирима министри си изясняваха колко е сивата икономика

Четирима министри, работодатели и икономисти не можаха да постигнат съгласие какъв е делът на сивия сектор в българската икономика, но пък бяха единодушни, че той трябва да се снижи. Това стана във вторник на кръгла маса по проблемите на сивата икономика, организирана от Българската стопанска камара.

На дискусията се отзоваха вицепремиерът Ивайло Калфин, финансовият министър Пламен Орешарски, социалният Емилия Масларова, вътрешният Румен Петков, директорът на НОИ Йордан Христосков, на Инспекцията по труда Тотю Младенов, председателят на Съвета за социална и икономическа политика Лалко Дулевски, икономисти от Центъра за изследване на демокрацията и на Центъра за либерална стратегия, бившият финансов министър Милен Велчев.

Сивата икономика се свива

Оценките на министрите за дела на сивия сектор варираха от 12 до 30% от общия обем на икономиката, но всички бяха единодушни, че тя се свива, което се забелязвало като отчетлива тенденция от миналата година насам.       

Сивата икономика е много широк набор от различни дейности в разрез със закона - от неиздаването на касови бележки, до укриването на доходи, данъци, осигуровки, стокови обеми, печалба, водене на двойни счетоводства, недокументирани сделки между физически лица, отбеляза председателят на БСК Божидар Данев. Според него сивите финансови потоци държат поне 35% от икономиката.

Ивайло Калфин, в чийто вицепремиерски ресор са икономическите министерства, цитира данни на НСИ, според които от 16.3% през 2000 г. неформалната икономика е стигнала до 11.8% през 2005 г. За същия период делът на наетите без трудов договор спада от 4.7 на 3.1%.

Туризмът, селското стопанство и строителството са с най-значим сив сектор. Там работят най-много хора без трудови договори.

Според Калфин сива икономика има и в публичния сектор, например, в здравеопазването и образованието. Даване на пари на ръка от пациентите за услуги в болниците, които се заплащат от Здравната каса, е типичен пример за сива икономика. Същото са частните уроци, върху които не се плащат данъци.

Финансовият министър Пламен Орешарски обаче смята, че делът на сивата икономика е между 15 и 25%. Всички сме участници по един или друг начин в сенчестата икономика – като не плащаме данъци, глоби от КАТ, като не искаме касови бележки, каза той.

С тези примери той подчерта психологическата склонност на българите да допускат сива икономика. Едва ли има някъде в литературата герой, който крие данъци и натиква в блатото бирник, но в България имаме такъв герой, той е в класиката и е на всичкото отгоре положителен, каза Орешарски, припомняйки Андрешко.

Първи разминавания в декларираните сделки в ЕС

Сред другите предпоставки за сивата икономика са нормативната база и структурата на данъчното бреме. Процесът на структуриране на базата вече приключи, а що се отнася до данъчното бреме, нулевият данък води до нулева сива икономика, но едва ли това е решението на проблемите ни, каза още финансовият министър.

Той препоръча да не се преекспонира очакването “ниски данъци – висока събираемост”, защото на практика ефектът от намаления на 10% данък печалба ще се усети догодина, както и от покачването на минималните осигурителни прагове.

Няма да се изпускат от контрол приходите от ДДС, акциз и облагането на вътрешно общностните потоци, каза още Орешарски, като допълни, че се очаква към 1 юли да пристигне първата информация от насрещното деклариране на сделките, извършени в рамките на ЕС от български търговци. Според него първите предварителни данни са показали, че има разминаване между декларираното от предприемачите и от търговските им партньори в други страни от ЕС.

Сивата икономика не може да бъде ограничена само с административни мерки, икономическите стимули са много по-ефективни, смята бившият финансов министър Милен Велчев (НДСВ).

За пет години приходите от ДДС са се увеличили почти тройно, приходите от акцизи са се увеличили над седем пъти, като това се дължи донякъде на растежа на икономиката, но БВП се е увеличил само два пъти, каза Велчев, питайки къде се корени дисбалансът между тези данни.

Според него намаляването на митата е довело до двойно увеличение на приходите от тях. Намаляването на данък печалба също води до позитивен резултат. Той подчерта, че плоският данък също е добър начин за ограничаване на сивия сектор.

Домакинствата в България потребяват с 30% повече, отколкото са доходите им, отбеляза социалният министър Емилия Масларова, а вътрешният министър Румен Петков поиска да се разбере как става така, че лице с деклариран месечен доход от 250 лв. има вноска по кредит от 260 лв. месечно.

Шефът на инспекцията по труда Тотю Младенов предложи на регистрация в НОИ да подлежат и гражданските договори, както е при трудовите.

Докъде си струва да се свива неформалният сектор

Сива икономика има навсякъде, като по-малка тя е в Северна Европа и чувствително повече – в Южна, като в някои региони на Италия, Гърция и Португалия тя отива към 20% и нагоре, каза икономистът от ЦЛС Георги Ганев. Очевидно България принадлежи към Южна Европа по манталитет и в нея сивата икономика винаги ще е по-голяма като дял, отколкото на север. Въпросът е доколко разходите, които се вложат в намаляването ѝ, ще са по-малки, отколкото ползите от свиването.     

Той каза, че трябва да се дефинира структурата на сивия сектор и кой и защо предпочита да е в него. Някои са там, защото са част от верига в севия сектор и не могат да излязат, като например бартерните сделки. Други пък искат да излязат, но еднократният им разход за това е непреодолимо висок.

Дискусията не стигна до извод какви мерки трябва да се предприемат, за да се намали сивата икономика. Финансовият министър не се ангажира с продължаващо намаляване на данъците и осигуровките като мярка за изсветляване на доходите. Въпросът остана отворен независимо от декларираното намерение на водещата партия в управляващата коалиция – БСП – за стъпки в тази посока.