Четирите големи битки за бюджета на ЕС

Очертават се ожесточени спорове за финансите на блока след Брекзит

Четирите големи битки за бюджета на ЕС

След Брекзит скандалите за пари в ЕС27 ще бъдат с около 13 млрд. евро годишно по-болезнени, след като Великобритания отвори дупка в евробюджета след 2020 г.

Очертават се дълги дискусии за финансите в съюза след напускането на Обединеното кралство през март 2019 г. Еврокомисията ще стартира дебатите за бюджета през май тази година и очаква да постигне споразумение в рамките на амбициозните 12 месеца, при положение, че предишният подобен рунд от преговори отне почти две години.

Има четири области в т. нар. "многогодишна финансова рамка“, в които битките могат да се окажат най-ожесточени.

Единият процент

Дупката в бюджета на ЕС след Брекзит се оценява на около 12-13 млрд. евро годишно.

Брюксел се надява да компенсира разликата едновременно чрез повишение на постъпленията и чрез съкращаване на разходи в съотношение 50:50.

Покачването на приходите вероятно ще бъде най-спорната мярка от гледна точка на държавите, които са нетни вносители в европейския бюджет и които са в същото време най-големите страни членки – Франция и Германия. Да се отделят повече пари за евробюджета означава да се прескочи наложеният от правителствата таван на евровноската от 1% от брутния национален доход – граница, която е яростно пазена в Берлин.

Според председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обаче въпросният 1% се равнява на цената на едно кафе на ден за европейския данъкоплатец, а "Европа струва повече от едно кафе на ден“.

Пари, но под условие

Бюджетните битки неизбежно стигат до сблъсъци между по-богатите държави - нетни вносители в европейския бюджет, и по-бедните, които са нетни получатели.

Водена от финансови съображения, политиката може да стане дори по-порочна, ако вносителите използват финансови аргументи, за да накарат проблемни страни членки като Полша и Унгария да влязат в правата линия.

В изказване от ноември, адресирано към Будапеща, френският президент Еманюел Макрон атакува отделни правителства за "отвличане“ на еврофондове, които служели на национални цели като например финансиране на вътрешни данъчни пробиви. Критерии като върховенство на закона могат също да бъдат ясно обвързани с кохезионните фондове, създадени за да подпомагат развитието на по-бедните държави.

Времева рамка

Новият бюджет ще е в сила от 2021 г. за поне пет години, но все още няма консенсус по въпроса колко дълъг период той трябва да покрива.

Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер подкрепя съществуващата 7-годишна рамка.

Според доклад на Европейския парламент обаче бъдещето е на 5-годишните бюджети. В документа се подчертава, че те трябва да съвпадат с 5-годишния политически цикъл в ЕС, повишавайки демократичната легитимност и давайки на политиците повече гъвкавост да реагират при спешни ситуации.

Европривилегията

Критиците на структурата на бюджета на ЕС винаги са се сблъсквали с неговата липса на амбиция. "Реликва“ е думата, с която един влиятелен доклад описа европейския фиск през далечната 2003 г.

Но пространството, в което парите определено по-добре отразяват реалността, е еврозоната. Политиците имат широко съгласие около нуждата да се отделят бюджетни средства, за да се защити единната валута от икономическите шокове.

Еврокомисията иска новата многогодишна финансова рамка да има специална "стабилизационна“ роля за правителствата от еврозоната във времена на нужда. Председателят Жан Клод Юнкер вече предупреди страните извън еврото, че ще загубят финансово, ако стоят извън паричния съюз. Марио Сентено, новият президент на еврогрупата, също подкрепя създаването на "нови инструменти за адресиране на икономическите спадове и непредвидени обстоятелства“.

Целият този фокус на бъдещия бюджет върху еврозоната заплашва да свие "парчето от тортата“ за страните извън нея.

Още по темата
Още от Бизнес