"Модернизацията, демокрацията и европейското развитие на България нямат алтернатива. Да ги изградим заедно!". За това призова президентът Росен Плевнелиев в словото си на възпоменателна церемония по повод 142 години от гибелта на Васил Левски пред
Паметника на Апостола в София.
Държавният глава посочи, че България има и идеал, и цел, и посока, зададени от Левски и будителите и призова "заедно да се противопоставим на всеки опит да ни отклонят от правия път".
Съвременният прочит на "чистата и свята република" на Левски е демокрация от европейски тип и социално отговорна пазарна, а не олигархична икономика, каза още Плевнелиев.
Нашите предци ни избавиха от историческия срам и спасиха евреи от газовите камери и смъртта, напомни президентът риторично запита "дали днес сме изпълнени с тази толерантност към различните". По думите му няма по-удачен ден от днешния да се замислим кой е истинският патриот - човекът, който с изкривено лице сочи врага и търси удобния виновен за собствените си неудачи, или онзи, който подава ръка на ближния и работи за добруването на Родината. Отговорът намираме отново в лика на Левски, както Тончо Жечев ни напомня – националист във високото, заяви държавният глава.
Той цитира думите на Левски - "Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност".
В наши и само в наши ръце остава задачата да завещаем на идните поколения чистата и градивна любов към Родината, с която Васил Левски извървя житейския си път, каза президентът.
Символът на българската Голгота отново ни прави по-единни, защото всички ние сме равни и обединени в почитта си към най-достойния син на България, посочи още Росен Плевнелиев.
Президентът допълни, че помним Левски като идеолог на революцията и вдъхновител на организацията за национално освобождение, но е нужно да не забравяме и заветите му "за онази България, в която той си представяше, че ще живее свободният от тирания български народ".
Слово по повод славната и трагична годишнина от гибелта на Апостола на българската свобода произнесе акад. Константин Косев, член на Общобългарския комитет "Васил Левски". Той определи Левски като "всепризнатия образец, критерий и мерило за истински лидер и ръководител".
На възпоменателната церемония се чу и стихотворението "Дякона" от седмокласничката Илона Кидикова от видинско училище. Тя е победител в конкурса, обявен от Общобългарски комитет "Васил Левски" сред участниците в клубовете "Млади възрожденци" от цялата страна.
Сред присъствалите на церемонията бяха председателят на парламента Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, патриарх Неофит, кметът на София Йорданка Фандъкова, министри, депутати, висши военни, граждани.
Паметта на Васил Левски беше почетена с минута мълчание и падане на колене.
Преди церемонията, в храма "Св. София" беше отслужена панихида за Васил Левски.
Годишнината от обесването на Апостола бе отбелязана в цялата страна. Панихида бе отслужена и в църквата "Света Богородица" в родния му град Карлово, където в сряда вечерта се състоя и възпоменателна церемония. На нея слово произнесе вицепремиерът Томислав Дончев, който цитира думите на Апостола от 1872 година: "От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи".
Според Дончев почти век и половина тази мисъл е останала повече препоръка, отколкото реалност. 142 години България равнява настоящето спрямо следите, оставени от Апостола в миналото. За гордост или за срам повечето негови цели са и наши, добави вицепремиерът.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. Той е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация.
Смъртната присъда е издадена на 14-и и е потвърдена на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са екзекутирани - Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19-и.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Самият факт че ние българите от години честваме денят на обесването на Левски, а не например рождения му ден или деня на основане на Ловешкия революционен комитет, говори зле за нас...Перверзно е в основата на нещо общонародно да слагаш смъртта....
Президентът говори добре, но не „Чиста и свята”, а „Свята и чиста” е казал Левски. Той е бил духовник, а не фармасонин. Всеки българин християнин по онова време е слагал святостта пред чистотата. Президентът е роден при социализъма и комунизъма и е учил цензурирания израз. Съветниците му професори са длъжни да ги знаят тези работи, независимо, че и тях така са ги учили.
Честването днес ::
Чудесно - предметно и вдъхновено - слово на проф. Константин Косев.
И дори още по-възхитително есе на ангелоподобната 12-класничка Аделина Велева.
А за любителите на документа -- протоколите "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд" http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=689:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
и кореспонденцията на Левски.
Примерно из писмото му до Филип Тотю:
„Приятелю и брате Филипе, ние, дейците, сме …
си посветили живота на Отечеството. Да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, за да не изгубим, и да обменяме опити, а и да се съветваме един друг, да се изслушваме и да избягваме и най-малката гордост. Да не присвояваме за себе си нищо…, всеки, каквото си заслужи, то не му се изгубва, било добро или зло. Особено за нас, които до смърт сме решени и след освобождението, да служим на Отечеството, не трябват ни такива глупости – Ние сме жадни да видим Отечеството ни свободно, па, ако щат ми нареди да паса и патките после. Не е ли така? По мое мнение е така, най-правилно и най-човешко е аз да не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито на ежедневното ми преследване от полицията от град на град, по села и кърища, па и от самите изроди български. Нито пък казвам, че щом съм бил способен в такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди-кое си място?… Напротив, на друг, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго – някое по-долно. Всичко се случва и затова трябва да бъдем внимателни…
В това, братя,трябва да ни бъде всякога умът, за да не даваме лош пример. Ние, ако бъдем такива, тогава никой не ще се възгордее за себе си, за да се раждат вражди помежду ни, от каквито е пропаднало Отечеството ни – имаме хиляди примери. Щял да съди някой си, по някакво вишегласие – право или криво – да ми вземе това, което съм заслужил. Да му е просто!! Аз съм се обещал на Отечеството си – жертва за Освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не аз да давам глас за себе си: това е презряно, глупаво и най-просто нещо. Какво искам аз повече, като гледам Отечеството ми, че е свободно? Нали такова е предначертанието ми – за него. А не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва да бъде за всеки – такова предначертание и тогава работата ни ще свети. И българското ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа!!….“
Предсмъртно писмо:
„Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане, па тогава. На такива аз съм им писал и преди ”Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.
Бележникът на дякона Левски: http://ziezi.net/belezhnik/
Колко е красен образът му. Но защо е тъй непроницаем. Е, не е очаквал да го разберем. Гонел е сбъдновение общо. Знаел е за силите в тоз народ. Узнал немощите му за общо дело. Приел жертвите за добър темел. Не предвидил само, че победата ще е за Бай Ганю.
Поклон пред паметта му!!!
С посвещение на българската политическа класа. Да обърнат осочено внимание на последния член:Наказателен закон§1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт.§2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.§3) Ако някой презре и отхвърли …
предначертаната държавна система “демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.§4) Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.§5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.§6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором – ще се отстрани от работата ни.§7) Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни – ще се накаже със смърт.§8)Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт.§9) Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на комитета или дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари ще се накаже със смърт.