Читалище осигурява на пенсионери медицинска помощ, пазаруване и връзка със съседа

Когато човек чуе за селско читалище, обикновено си представя библиотека, художествена самодейност, фолклорни програми.

Читалището в село Коиловци на 15 км. от Плевен обаче обогатява тази представа, като се опитва и успява да улесни живота на местните хора и да ги накара да си помагат. С инициативата си “Подадена ръка“, насочена към помощ за възрастните хора от селото, читалището печели подкрепата на Институт “Отворено общество“ и Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа в рамките на проекта “Овластяване на безвластните“.

Както в много други български села, и жителите на Коиловци са със затруднен достъп до медицинско обслужване, а за трудноподвижните възрастни хора дори излизането на пазар е свързано с неудобство и усилие. Възрастните хора от по-отдалечените краища пък са направо изолирани от живота в селото.

“Затова решихме да обучим доброволци, които да помагат на възрастните хора като им пазаруват, мерят им кръвното и полагат други грижи за тях“, разказва Станка Николова, секретар на читалището. Тъй като селското читалище е доста активно и вече има зад гърба си 19 изпълнени проекта в партньорство и самостоятелно, в този проект то стъпва на предишен опит.

“Вече имахме сформиран доброволчески екип от предишни инициативи за работа като социални асистенти и домашни помощници по Оперативна програма “Човешки ресурси“. Използвахме натрупания от тях опит, но го доразвихме, тъй като нямаха достатъчно медицински познания“, обяснява Николова.

Доброволците са обучени от лектор на БЧК за измерване на кръвно налягане и работа с глюкомери, така че да са в услуга на болните от диабет възрастни хора. В рамките на проекта са купени пет глюкомера, тест ленти и три апарата за кръвно налягане.

“Бяха обучени 12 доброволци за 12 възрастни хора, така че всеки да има персонален асистент. Старите хора не допускат много чужди хора в къщите си, притесняват се от средата в която живеят и трябваше да си паснат по характер с доброволците. Някои предпочитаха по-млади хора, други бяха свикнали със съседката си, затова обучените доброволци бяха в различни възрастови групи. Всеки един трябваше да си намери подходящия помощник за него, тъй като старите хора са по-капризни“, разказва Николова.

Освен обучението на доброволци в читалището провели и лекции за останалите стари хора в селото, така че да научат повече за болестта си, как по-лесно да се предпазват от високо или ниско кръвно налягане, какъв хранителен режим да спазват и др.

“След това наши доброволци започнаха да съветват и други възрастни хора. Говорихме с джипито на селото и тя прояви разбиране. Селото има собствен личен лекар, но отговаря за 1300 души като 70% са възрастни хора над 60-годишна възраст и не може да смогва. А и всичко е свързано със средства. Едно отиване до града е пет лева, а за да отиде човек дотам, трябва да има направление, а те са кът. Има толкова спънки да се потърси медицинска помощ в града и затова решихме да облекчим този достъп“, обяснява Николова.

Освен това е дадена възможност на всички възрастни хора да се записват в читалището лично или по телефона и веднъж в месеца да им се мерят кръвното налягане и кръвната захар.

Но най-революционното нововъведение са подвижни устройства, подобни на паник бутони, които свързват възрастните хора от най-отдалечените къщи на селото с техните съседи. Целта на тези “джаджи“, както ги наричат старите хора в селото, е при инцидент да натиснат бутона и директно да сигнализират у съседите, че нещо се случва с тях. И действително “джаджите“ спасяват една жена.

“През зимата, декември месец, една от жените с такова устройство - баба Вили излиза да си вземе дърва от зимника. Тя е трудноподвижна, а навън е навалял сняг. Хлъзва се, пада и остава в снега, без да може да се изправи. За щастие си носи устройството в джоба на престилката. Ние изрично бяхме предупредили старите хора устройството винаги да е с тях и така е успяла да сигнализира на съседката, която се е притекла на помощ“, разказва секретарят на читалището.

Николова обяснява, че проектът е успял да сближи хората от местната общност, които са се променили и са започнали да проявяват повече грижа към останалите.

“Ние по-принцип сме по-сплотени и по-задружни отколкото в големите градове, но проектът още повече накара хората да се поинтересуват от другия, да погледнат на съседа си не само със завист, но и да си кажат: “Абе, ти имаш ли нужда от нещо?“. Което в наши дни трудно се среща. Най-важното е, че се запалиха и младите хора. Внуците, които до този момент не проявяваха тази загриженост, изведнъж като чуха и като видяха какво правят за бабите им примерно съседските деца, най-малкото от неудобство започнаха да се включват – да предлагат да напазаруват и т. н. Стана интересно и атрактивно“, разказва Николова.

Част от предоставените услуги били измислени в движение. “Бяха създадени потребителски дневници, в които се описваха нуждите на хората. Така например три от жените се бяха оплакали, че им е спряна кабелната телевизия. Решихме този проблем с информационната изолация като направихме подвижна библиотека –доброволците взимат книги и вестници от читалищния фонд и ги носят на старите хора“, обяснява тя и допълва: “В процеса на работата изникваха неща, които нямаше да знаем и да заложим предварително, но част от услугите бяха плод на импровизация“.