Чия пътна карта?

Общата надежда на умерените израелци и палестинци бе, че войната ще върне обратно техните народи към мирния процес, който те изоставиха преди две години. Те си представяха, че свалянето на режима на Саддам Хюсеин ще деморализира палестинските екстремисти и ще помогне за налагането на един нов палестински кабинет под ръководството на премиера Абу Мазен. Междувременно президентът Джордж Буш ще изпълни обещанието си от преди войната към британския премиер Тони Блеър и най-накрая ще даде политическата си подкрепа за неговото виждане за палестинска държава, дори и това да означава сблъсък с израелския премиер Ариел Шарон.

Тази мечта все още може да се сбъдне. Но новините от последната седмица представиха пред привържениците на мира един кошмарен сценарий, в който Съединените щати, вместо да извадят Израел от блатото, в което е затънал на Западния бряг и Газа, също влизат в него като изолирана окупационна сила, бореща се с атентатори-камикадзе.

Не само самоубийствените атаки в последователни дни - първият в Централен Ирак и вторият в Централен Израел породиха тази мрачна гледна точка. За това допринесоха и признаците за "втвърдяване" на позицията на израелското правителство по отношение на "пътната карта" и сигналите на разцепление между Вашингтон и Лондон за това дали ООН трябва да следи за сформирането на ново иракско правителство.

Макар военните цели на американските и британските сили да са еднакви, изглежда че плановете на съюзниците за Близкия изток след войната се разминават значително. От едната страна стои виждането на Блеър за възстановяването на Ирак под наблюдението на ООН с помощта на ЕС или може би НАТО, и решаването на израелско-палестинския конфликт с посредничеството на квартета САЩ, ЕС, Русия и ООН. Другата позиция, подкрепяно от ястребите в Пентагона, започва с един следвоенен Ирак, управляван единствено от Съединените щати.

Не е трудно да се предвиди на коя страна в този дебат е Ариел Шарон. Миналата седмица неговият нов външен министър Силван Шалом бе във Вашингтон, за да събере противници на пътната карта в Конгреса и в еврейската общност и да даде началото на познатия процес на дипломатическа окопна война, която блокира близкоизточните инициативи. Подобно на Шарон Шалом увери, че Израел приема виждането на Буш за съвместното съществуване на израелска и палестинска държава. Той обаче настоя, че трябва да бъдат обсъдени няколко поправки в пътната карта - искане, което бързо бе подето в един глас от израелските приятели в Конгреса.

Ветерани от израелско-палестинските преговори в Държавния департамент знаят добре до къде води това: до една задънена улица на безкрайни преговори, в които както Израел, така и палестинците излизат с искания за десетки текстови промени в документа /Израел подготви над сто такива/. Тогава разговорите за самите разговори изместват истинските преговори. Само тази перспектива накара американският държавен секретар Колин Пауъл да обяви миналата седмица в началото на посещението на Шалом, че пътната карта не подлежи на промени - позиция, която може да се запази или не.

Защитниците на Шарон настояват, че той искрено желае мирно споразумение с палестинците. Защо тогава са тези изтъркани тактики на протакане? Защото, както Шалом даде да се разбере, неговата партия Ликуд все още се противопоставя твърдо на първата голяма отстъпка, която се изисква от Израел в пътната карта - замразяването на строежа на еврейски селища на Западния бряг и в ивицата Газа. Запитан дали Израел ще приеме такава стъпка, Шалом повтори старата позиция на Ликуд, че "естественото разрастване" на селищата трябва да продължи - един параван, под чиято прикритие техният брой и размери бяха значително увеличени за тези години. Не виждам проблем селищата да останат там, където са, дори и при временна палестинска държава, допълни Шалом.

Той много добре разбира тънкостите на политическия дебат след войната и затова прехвърля проблема за пътната карта на Блеър. Идеята за пътната карта бе донесена тук от Европа, така че може би не съвпада с виждането на президента, каза той. В частни разговори израелски представители са дори по-директни. Не е тайна, че Тони Блеър и европейците оказват голям натиск, но американското правителство ще трябва да реши какво ще бъде в интерес на Америка, казва един от тях.

Единият начин е Вашингтон да застане зад идеята на Блеър за пътна карта, която не подлежи на преговори, а другият - да продължи да любезничи с Шарон. Що се отнася до механизмите за следвоенен Близък изток, изоставянето на многостранната пътна карта вероятно ще бъде съчетано с едностранно американско управление в Ирак. И двете носят опасност от по-дълбок разрив с европейските съюзници, може би дори със самият Блеър, и от негативна арабска реакция срещу Съединените щати, която по-скоро ще се засили, отколкото да намалее след войната. Може би нещата няма да тръгнат точно по този начин. Вероятно резултатът ще е по-нееднозначен. Но това е кошмарът, който сега често спохожда привържениците на следвоенния мир.

По БТА