Членството на България в Шенген пак се разминава

Въпреки твърденията на правителството, че България ще влезе в "Шенген" до края на годината, членството ни вероятно пак ще се размине. Ресорният вицепремиер Меглена Кунева каза, че е имала големи надежди това да стане през юни, но така и не се е стигнало до съгласие сред страните членки.

"Продължавам с варианта с Люксембургското председателство. За мен е много голяма опасност, ако отидем във втората половина на годината - по-дълбоко в есента, например през октомври, когато имаме и избори", заяви Кунева.

Правителството обяви, членството в Шенген за основен приоритет, като прибягна и до някои авангардни ходове за реализирането му. Бе подготвена специална книга с документи и снимки на МВР, която да докаже на скептичните европейски държави колко сме готови за членство в зоната за свободно пътуване.

Кунева каза още, че България се ползва с подкрепата на ротационното председателство на Люксемург и трябва на възможно най-високо правителствено ниво разговор със страни,
които да бъдат убедени.

"Германия трябва да бъде убедена. Ние имаме какво още да кажем, да докажем. За мен това е въпрос на сигурност на българските граждани, на сигурност на българската икономика и ще направя всичко възможно да го постигнем", каза Кунева в Русе.

България твърди, че е изпълнила всички технически изисквания за присъединяване към зоната за свободно пътуване, но редица страни имат резерви заради слабите резултати в областта на правосъдието и вътрешните работи.

"Шенген е въпрос на сигурност и ние не можем да имаме Европа на две скорости по отношение на сигурността. В договора за приемане има едно единствено изискване и то е да се изпълнят техническите параметри на Шенген - ние сме ги изпълнили", каза Кунева.

Досега България настояваше, че напредъкът по мониторинговия механизъм на ЕК за правосъдието и вътрешните работи не трябва да е обвързан с Шенген, но сега Кунева посочи, че "важната задача е да има резултати в областта на съдебната реформа и от борбата с корупцията".

"Това е сърцевината на самата държава и без това няма как да се мине напред. Сега всички говорят за румънския модел за борба с корупцията. Не мисля, че ние в България можем по-малко и сме имали по-големи трудности", каза Кунева.

Тя обясни, че, от една страна, имаме натиск по отношение на миграцията, а от друга - продължаващи критики.

"Ние имаме още какво да кажем, да докажем, но за мен това е въпрос на сигурност на българските граждани и на сигурност на българската икономика. Така че няма да оставя и камък необърнат, докато не го постигнем", каза още Кунева.

По думите ѝ гласът на България няма да има тази тежест по теми като миграцията и законодателството за Шенген, ако държавата не е приета в Шенгенското пространство и не преговаря като равностоен партньор.

Кунева коментира още, че Националното бюро за предотвратяване на корупцията ще започне работа, след като бъде приет Законът за борба с корупцията по високите етажи.

"Надявам се това да е бързо и се надявам законът да не бъде осакатен. Разбирам, че анонимните сигнали събуждат напрежение, но ние живеем във века на социалните медии", каза Кунева.

По думите ѝ, ако законът бъде приет до края на тази сесия на парламента, през есента могат да започнат всички конкретни технически действия по изграждане на системата.

България и Румъния очакват да влязат в Шенген първо с морските и въздушните си граници, след което и със сухопътните. Този сценарий обаче досега не получава подкрепа. По-рано се заговори, че заради изоставането на България е възможно двете страни да бъдат разделени по пътя си към "Шенген", но в крайна сметка стана ясно, че това няма да се случи.