Членството в ЕС не е достатъчно, за да стане една страна богата

Неотдавна, работници от незасегнатата от безработица Южна Словакия обичаха работата си в съседна Унгария. Сега словаците предпочитат да работят в родината си и харесват Унгария заради евтиното пазаруване.

"Някои собственици на магазини в Унгария дори се опитват да говорят словашки ", заяви Бела Кежег, общински съветник в словашкия граничен град Комарно.

Чехи, естонци, унгарци, латвийци, литовци, поляци, словаци и словенци виждаха в присъединяването си към ЕС на 1 май 2004 г. шанс за своите трансформиращи се икономики, измъчвани в продължение на десетилетия от неефективното комунистическо централно планиране.

Но Унгария и Словакия показват, че е необходимо нещо повече от членство в ЕС, за да стане една страна богата - и то във време когато Унгария е на ръба от банкрут, и независимо от това, че Словакия показва всички признаци, че ще издържи на сегашната световна икономическа буря.

Когато двете страни се присъединиха към ЕС, брутният вътрешен продукт на човек от населението на Унгария бе 63,3 процента от средния за ЕС, и доста над словашкия - 57,2 процента.

Но ако прескочим четири години напред, Словакия вече изпреварва Унгария: нейният БВП на човек от населението бе 70,7 процента от средния в ЕС през 2008 г., докато този на Унгария остана почти непроменен - 63,5 процента от средния.

Намеренията не бяха такива. Преди разширяването на ЕС, привържениците на членството се обосноваваха с аргументите, че престижът и регионалното финансиране, които идват с членството, са надежден път към богатството.

Световната икономическа криза обаче подчерта абсолютните различия в начините, по които бившите комунистически страни използваха възможностите, предоставени им от членството.

В началото на 90-те години, благодарение на относително либералната комунистическа система, Унгария бе посочвана като една от най-развитите страни, излизащи от четири десетилетия комунистическо управление.

Преди и след присъединяването към ЕС, нейното правителство взимаше големи заеми, многократно нарушавайки максималния бюджетен дефицит на съюза от 3 процента от БВП. До 2006 г., страната имаше най-високия бюджетен дефицит в ЕС - 9,2 процента от БВП. Едновременно с това, унгарските граждани, убедени че ще влязат в клуба на страните, които използват еврото, доволно взимаха нисколихвени заеми в чужда валута, осигурени от местни филиали на западни банки.

Тези рисковани начинания се провалиха с гръм и трясък в края на 2008 г., когато Унгария, неспособна да издържи на засилващата се икономическа буря, стана първата страна членка на ЕС, която поиска финансова помощ от Международния валутен фонд, ЕС и Световната банка. Националната парична единица, форинтът, поевтиня по време на икономическата катастрофа на страната, оставяйки много обикновени унгарци пред увеличаващи се вноски по кредити, изтеглени в чужда валута, а унгарското правителство започна все по активно да настоява за бързо приемане на еврото.

Докато Унгария изглеждаше щастлива да отпразнува членството си в ЕС с натрупването на още повече дългове, Словакия въведе реформи, ограничаващи свободния пазар и по-строги политики за обществените разходи, насочени към слизането под бюджетния дефицит на ЕС и задържането на тази позиция.

В същото време, заради стремежа на страната към чужди инвестиции, тя се възприемаше като голям промишлен център, произвеждащ широка гама от стоки - от коли до интегрални схеми за европейските и световни играчи.

Тези политики бяха възмездени, когато Словакия стана 16-я член на престижния евро клуб на 1 януари.

Според прогнозите на Европейската комисия през януари Словакия ще се отклони от световната тенденция и ще отбележи икономически растеж от 2,7 процента тази година, в сравнение със свиването на икономиката в Унгария с 1,6 процента.

Отминаха времената, когато словаците се възхищаваха на Унгария като на образец за просперитет. Презграничните работни места вече не са толкова добре платени.

Зоран, работник в завод за електроника, който живее в Словакия близо до границата с Унгария, и който отказва да каже пълното си име, тъй като се страхува, че може да бъде уволнен, се опитва да оползотвори по най-добрия начин заплатата си в евро, като купува бакалски стоки и бензин през границата.

"Словаците, които работят в Унгария получават заплатите си във форинти. Повече не си струва да се работи там", каза Зоран.