Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Чукайки на вратата на ЕС, Сърбия се опитва да отпуши инвестиционния си потенциал

3 коментара
Протест на сърбите в Косовска Митровица в понеделник

Сърбите се гордеят със своето гостоприемство, а престолонаследникът на Абу Даби получи пълна програма тази година - каране на ски в планината, обиколка на белградския футболен клуб "Цървена звезда" и подарък - чифт ръчно плетени чорапи на раздяла.

Години наред износител на война и нестабилност, Сърбия сега се опитва да привлече стотици милиони долари арабски инвестиции в боледуващата си икономика.

Но шейх Мохамед бин Зайед ал Нахиан има един въпрос над всички  други, заяви Синиша Мали, главен преговарящ на Сърбия с инвеститорите от емирството: "Ще получи ли Сърбия дата за преговори с Европейския съюз?"

Европейската комисия препоръча в понеделник преговорите да започнат след като Сърбия постигна споразумение с бившата си област Косово. Изпълнителният орган на ЕС не отговори на въпроса на принца, като не посочи дата, но ако всичко върви по план, преговорите трябва да започнат по-късно тази година.

Който и да иска да дойде, има един въпрос на ум и това е политическият риск, заяви Мали пред Ройтерс. Главният източник на политически риск бе историята с Косово, казва той.

Отказът на  Сърбия да приеме загубата на южната си провинция във войната през 1998-1999 г. засили нестабилността в Белград, забави реформите и доведе до прогонване на инвеститорите от един от най-обещаващите пазари на Западните Балкани. Сърбия направи гигантска стъпка към решаване на въпроса миналата седмица с историческото сопразумение да предаде последния си бастион в Косово и да уреди отношенията си с албанското мнозинство.

Като награда Европейската комисия направи своята препоръка, но с някои  условия, а официалната дата за преговорите се очаква да бъде обявена през юни.

Преговорите вероятно ще продължат през голяма част от това десетилетие, но самият процес ще отключи европейски фондове и би трябвало да помогне да закотви Сърбия в реформаторски усилия, които правителството се надява, че ще отпушат инвестиционния потенциал на страната.

Когато започнат присъединителните преговори, основното е, че цялата машина на комисията се задейства, осигурявайки подкрепа, съвети, финансиране, заяви западен дипломат, който не пожела да бъде назован. Става въпрос за достигане на точка, при която няма връщане, където процесът на позитивни реформи става неизбежен и не е подвластен на прищевките на министър или управляваща партия, казва той.

Сърбия вижда възможност да се възползва от размера, мястото си и връзките с Изтока и Запада. Амбицията е да се възстанови отново Белград като регионална сила, за пръв път откакто югославският лидер Йосип Броз Тито впечатли световната сцена  през шейсетте и седемдесетте години като съосновател на Движението на необвързаните.

Когато Белград бе столица на Югославия, нейната територия се разпростираше от алпийските склонове на Словения на север до бедната Македония на юг, обхващайки  22 милиона души и седем сега независими държави, повечето от които споделяха един общ език.

Югославия бе разкъсана на части от войни през деветдесетте години и Сърбия се превърна в бедна страна, опустошена от хиперинфлация и санкции и ограбвана от приближените до покойния лидер Слободан Милошевич. Нейното възстановяване бе болезнено бавно.

С намаляващо население и безработица от около 25 процента проблемите са огромни. Малка е вероятността Сърбия да се присъедини към ЕС преди 2020 г., но потенциалът съществува. Белград е най-важният град в региона, независимо дали говорим за икономика или за културно и политическо значение, заяви Андрю Робъртс, ръководител на базираната в Белград консултантска фирма Ийстърн Юръп Икономикс рисърч.

Наследниците на Югославия вероятно ще развият забравените икономически връзки помежду си, заяви Робъртс. Повечето от тези страни в момента имат тенденция да търгуват по-скоро директно с ЕС, вместо помежду си, но  всеки, който гледа към бъдещето на региона, би трябвало също да развива много повече търговия между страните в района, каза той. Има  голям потенциал за реализиране в района и Белград със сигурност е важна част от това, казва той.

Робъртс заяви, че земеделието, производството и малките, но развиващи се информационни технологии дават най-много надежди. Със средна заплата от 380 евро или 500 долара, разходите за труд са малки, но работната сила е обучена. С население от 7,3 милиона души, Сърбия е най-голямата от бившите югославски републики и вече  има около три милиарда долара директни чуждестранни инвестиции, надскачайки Хърватия, която се присъединява към ЕС на 1 юли тази година.

Италианският автомобилен гигант "Фиат" прокара пътя през 2008 г. с инвестиция за автомобилен завод, която нарасна до един милиард евро. Същата година руският "Газпром" получи мажоритарен дял на ниска цена в сръбската петролна и газова компания НИС за 400  милиона евро. Това са най-съществените инвестиции. От друга страна икономиката на Сърбия и нейният бизнес-климат са задушавани от бюрокрация, политическа намеса и широкоразпространена корупция. БВП  намаля с 1,7 процента през  2012 г. , но трябва да тръгне към растеж тази година.

Световната банка например поставя страната след десетте най-лоши по отношение на това колко лесно е да се получи разрешение за строителство. Това може да отнеме девет месеца в Сърбия и изисква 18 различни официални печати и неизвестно количество подкупи или политически връзки.

Има много корупция, много неефикасност, необяснима бюрокрация, заяви Робъртс. Ако се движите към ЕС, инвеститорите ще имат повече доверие, че техните инвестиции не само ще направят пари, но и ще бъдат сигурни в ситуация, в която може да има законови спорове, казва той.

Западният дипломат цитира австрийски дистрибутор на верига за бързо хранене, който иска да се установи в бивша Югославия. Той проявяваше голям интерес към Сърбия, но реши да не се приближава до нея заради политическия мрак, свързан с получаването на лицензи и свършването на работата, заяви дипломатът. Затова той отишъл  в членката на ЕС Словения като опорна точка на Балканите.

Ако Сърбия оправи законите си, страната става привлекателна, казва той.

Инфраструктурата също е необходима. Сърбия модернизира магистралите си, но железопътните линии са в лошо състояние. Със средна скорост от 35 км в час влаковете в Сърбия се движат не по-бързо от времето на парните влакове.

От бившите югославски републики Словения се присъедини към ЕС през 2004 г., Хърватия ще я последва през юли, а малката Черна гора започна присъединителни преговори миналата година.

Македония е кандидат, Босна все още трябва да подаде молба, а Косово едва сега стартира.

Отстраняването на Косово от неотложния политически дневен ред  в Сърбия ще освободи ресурси за битката да бъдат намерени инвеститори и да бъде развита икономиката, според теорията. Това е, ако Сърбия може да осъществи споразумението от миналата седмица, съгласно което малък сръбски анклав в северно Косово ще бъде интегриран в младата държава. Около 50 000 сърби там заплашват, че ще окажат съпротива.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #3

    никой до сега не е успял да вземе земята си в гроба. виж, обратното е твърде често срещано явление особено по време на войни.

  2. Анонимен
    #2

    Готови ли са сърбите за промяна? Досега винаги успешно са падали в клопката на собствения си нациoнализъм...

  3. Анонимен
    #1

    Сърбия е интересна като територия за разпространение на европейски стоки и логистични центрове. Чепатият сръбски характер, ни се води ни се кара, изобщо няма да им помогне за привличане на чужди инвестиции. Кой заможен човек ще се остави да го правят на по-прост отколкото е? Едно време се казваше в България- тъп но упорит като милициoнер. По тая логика Сърбия трябва да е с най-много милициoнери на глава от населението.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.