Чумата на бедните: как СПИН разделя света

Даже и ако ХИВ беше обикновен вирус, нещата пак щяха да са достатъчно сложни. Трудно е обаче да не мислим за вируса на човешката имунна недостатъчност като интелигентен и пресметлив враг. "Това е един от най-умните вируси, който някога сме виждали. Той непрекъснато се променя", казва Лайза Прайс, управител в Тръста "Терънс Хигинс",най-известната британска благотворителна организация за борба със СПИН.

За времето, докато сте чели този абзац, още трима души са се заразили с вируса ХИВ. Разпространението му не се забавя; както смъртността, така и новите инфекции миналата година достигнаха рекордно високо равнище - съответно 3 милиона и 5 милиона души. Повече от 20 години след откриването на болестта у американските хомосексуалисти през 1981 г. за нея няма нито лекарство, нито ваксина.

Тъй като ХИВ се възползва и от най-дребната слабост в защитата на човешкия организъм и мутира при опит да бъде убит, всеки път, когато световните учени и политици решат, че са намерили начин да се справят с него, те само откриват как той отново се е усложнил.

Някои хора мислеха, че ХИВ поразява само хомосексуалистите, но грешаха. Учени предположиха, че ХИВ не причинява СПИН. Те също грешаха, макар че някои още поддържат тази версия - най-видният им представител е южноафриканският президент Табо Мбеки, който настоява, че не познава нито един човек, умрял от СПИН. В известен смисъл той е прав - ХИВ открива човешкия организъм за други инфекции, които го убиват. Повечето болни от СПИН умират от пневмония.

Болестта изправи едно срещу друго правителствата на Първия и Третия свят заради антиретровирусните лекарства, необходими за терапия на болните, и дори разцепи Римокатолическата църква заради твърдението на Ватикана, че презервативите по-скоро допринасят за разпространението, отколкото за ограничаването на вируса.

На днешния Световен ден за борба със СПИН Световната здравна организация (СЗО) обяви план, който нарече "3 до 5" - целта му е да снабди с най-модерни антиретровирусни лекарства поне 3 милиона души до 2005 г. Същевременно обаче генералният секретар на ООН Кофи Анан изрази разочарованието си от невъзможността да накара здравите да помогнат на болните.

Статистиката набъбва. Над 42 милиона души по света са заразени с вируса ХИВ. От тях 26,6 милиона живеят в разположените южно от Сахара африкански държави. Най-големият брой заразени е в Южноафриканската република, където около пет милиона души или един на всеки десет граждани са серопозитивни.

Съчетанието от секс без предпазни средства и употреба на наркотици благоприятства взрив на епидемията по цял свят. За времето, което ви отне четенето на статията дотук, още 20 души са се заразили с вируса ХИВ.

И все пак на Запад да си серопозитивен вече не означава смъртна присъда, както беше през 1983 г., когато лекарите нямаха големи възможности да предотвратят развитието на същинската болест СПИН у заразените с вируса. Когато серопозитивният се разболее от СПИН, той обикновено умира за по-малко от година.

Днес модерните лекарства превърнаха ХИВ във вирус, с който човек може да живее. Лекарствата имат неприятни странични ефекти като гадене, редки халюцинации и в някои случаи необичайно преразпределение на мастните натрупвания по тялото. С тях обаче можеш да живееш дълги години - може би дори неограничено.

В Африка тази терапия рядко се прилага. Според данни на СЗО в страните под Сахара 4,2 милиона души се нуждаят от антиретровирусни лекарства, но само 50 000 ги получават.

Кофи Анан смята, че много политици не се интересуват от борбата с болестта, която е убила 28 милиона души от откриването си досега. "Не печеля войната, защото световните лидери не са достатъчно ангажирани", каза той. "Разгневен съм, уплашен съм, чувствам се безпомощен. Онова, което липсва, е политическа воля."

Само едно нещо - употребата на презервативи - може рязко да намали разпространението на ХИВ. Работа вършат, но в по-малка степен, и програмите за смяна на спринцовки за пристрастените към интравенозни наркотици. И пак само едно нещо - антиретровирусните лекарства (често наричани "троен коктейл") - могат да ти дадат възможност да живееш с вируса ХИВ.

Като се имат предвид тези факти, може да се очаква световните лидери да ги използват. Напразно. А откакто сте започнали да четете тази статия, 30 души са се заразили с ХИВ.

Групата за натиск Католици за свободен избор вчера съобщи, че започва рекламна кампания срещу политиката на църквата, която има милиони последователи в засегнатите от СПИН държави. Тяхната кампания ще гласи "Добрите католици използват презервативи" и така ще отправи "пряко предизвикателство срещу кардиналите и епископите, твърдящи, че презервативите помагат за разпространението на ХИВ и СПИН".

Ватикана подкрепи чудноватото твърдение през октомври, като обяви, че презервативите имали малки дупчици, през които вирусът можел да премине и затова употребата им водела само до разпространяване на епидемията. Световната здравна организация гневно нарече църковното заключение "неправилно" и "опасно", а групата Католици за свободен избор определи политиката на Ватикана като "бедствие".

Липсата на лекарства за серопозитивните също може да се нарече бедствие, макар че не е следствие на някаква догма. Всъщност тя произлиза от фундаменталния спор между фармацевтичните гиганти - единствените компании, които са в състояние извършват бързи и ефективни научни изследвания за създаване на нови лекарства, и правителствата на държавите, които се нуждаят от техните продукти. Западните правителства пък се опитват да угодят и на двете страни и затова като цяло се провалят.

Фармацевтичните компании искат да определят цените на лекарствата, за да могат да платят скъпите научни изследвания, необходими за разработката на ново поколение лекарства и за евентуалното откриване на слабо място в бронята на вируса, което ще позволи да се създаде ваксина или лекарство.

Африканските държави обаче не могат да си позволят тези цени и се опитват да заобиколят патентите на големите компании, за да създадат генерични версии на антиретровирусните лекарства на четвърт от цената на патентования продукт.

Доктор Бернар Пекул от здравната благотворителна организация Лекари без граници отбелязва, че "едно хапче два пъти дневно на тази намалена цена е точно това, от което се нуждаем, за да постигнем рязко увеличаване броя на хората, лекуващи се с антиретровирусната терапия". Така и целта на СЗО "3 до 5" става по-постижима, смята той.

Постижима, да. Но дали наистина ще се случи и когато се случи, дали нуждаещите се няма да са много повече?

Междувременно продължава научната работа за търсене на по-добро лечение. "От петнайсет години насам твърдяхме, че сме на пет-десет години от създаването на ваксина", посочва Лайза Прайс. "Изглежда все по-вероятно, че наистина в следващите пет години ваксина ще има", добавя тя. А откакто сте започнали да четете статията, 40 души са се заразили с ХИВ, а още 20 души са починали от СПИН.

По африкански стандарти Ботсуана е успешна страна. С богатите си залежи от диаманти и туристическия потенциал в сравнение с останалите тя процъфтява. Според организацията Транспарънси Интернешънъл там равнищата на корупция са сред най-ниските в света.

Именно там обаче пораженията от СПИН са най-очебийни. Когато генералният секретар на ООН Кофи Анан миналата седмица предупреди за "геноцид над едно поколение", той със сигурност имаше предвид Ботсуана. В тази малка южноафриканска държава над 35 на сто от населението, което наброява 1,6 милиона души, са серопозитивни. Това е най-високата заболеваемост в света. В сексуално активната група от населението (от 15 до 49 години) равнищата на заразяване достигат 40 на сто.

До 2010 г. болестта СПИН ще остави половината деца в страната сираци, а продължителността на живота ще спадне от 47 на 27 години. СПИН убива народа на Ботсуана, убива хората, от които тя се нуждае, за да добива диамантите си, за да преподава на децата си. Полицията на страната има 6000 души личен състав, но те намаляват с по десет души на месец. Равнището на заразяване в армията също е високо.

За разлика от много африкански лидери президентът на Ботсуана Фестус Могае се зае да мобилизира народа си за борба със СПИН. Той въведе и първата в Африка програма за терапия с антиретровирусни лекарства. Медицинските сестри, лекарите, фармацевтите и останалите здравни служители в страната, способни да прилагат програмата, обаче емигрират. Те са примамени във Великобритания, в други европейски страни, в САЩ. Напоследък 130 ботсуанки медицински сестри са заминали да работят във Великобритания. Шестте хиляди медицински сестри в Ботсуана не са достатъчни, за да се справят с нуждите на страната. Едва 9000 от 110 000 потенциални пациенти са записани в програмата за антиретровирусна терапия.

Външният министър на Ботсуана Момпати Мерафе повдигна въпроса пред британското правителство. Той се обърна и към частните агенции за набиране на персонал: "Докъде може да стигне безсърдечието ви? Защо набирате медицински персонал от страни, така засегнати от СПИН?" В болницата "Принсес Марина" в столицата Габороне 3000 пациенти посещават програмата, но само 30 сестри имат квалификацията да ги обслужват.

Президентът Могае опитва и други пътища. Той е поръчал на министрите си да напомнят за проблема със СПИН при всяка публична реч. "Дори когато откриваме нова сграда, президентът ни кара да говорим за СПИН", обяснява външният министър. Самият президент си направи тест за СПИН, за да покаже на хората, че в това няма нищо срамно. Той признава, че усилията му срещат огромна пречка във възприемането на болестта като тема табу. "Хората не искат да говорят за пандемията ХИВ/СПИН", заяви Могае.

По БТА