Чуплива държава на автопилот

Тук не става дума за исторически, културни, религиозни и социално-психологически пристрастия и комплекси. Всеки като човек, в индивидуален план може да си ги има, но сега въпросът е за националните интереси, т.е. на далеч по-високо от личностното ниво – на общностно, обществено, национално, държавно ниво. Ние, българите, не бива да сме точно днес фанатизирана и заслепена от клубни пристрастия публика на футболен мач. Ние не бива да играем на черен-петър, дама или не-се-сърди-човече, защото край нас се играе сложна шахматна партия, даже не толкова шахматна партия, доколкото шахът е игра преди всичко със смесени оперативни и тактически измерения – играта, която се играе край нас е от типа на японско-китайската "GO" – игра основно със стратегическо съдържание, като в енергийните аспекти тя наистина е "GO" – "Gas & Oil", макар да ни се "пробутва" в терористичната суматоха като анти- и про-терористична битка.

Стратегическата ситуация за България и край България в момента е много сложна. България има малшанса да попада в геополитическата сфера на влияние на две свръхамбициозни държави – Турция и Русия, които имат имперско мислене и нямат вътрешнополитически коректив на външнополитическия си експанзионизъм. Пак казвам – не е въпросът да сме футболна публика, която скандира името на любимия си отбор, както, например, това преди дни бе направено по абсолютно циничен и категорично недопустим начин в парламента.

Когато си в геополитическата орбита на две държави с имперско минало и имперски амбиции, ти си като малкото небесно тяло, чиято орбита може да бъде изместена от всяко, намиращо се наблизо голямо небесно тяло, дори това голямо небесно тяло да не предприема нищо спрямо малкото небесно тяло – орбитата може да се измени по силата на огромната разлика в масите и породеното от нея притегляне. А какво остава ако някои от големите небесни тела реши и да направи нещо по-сериозно по отношение на орбитата на малкото небесно тяло. Всъщност, през последните дни ние виждаме как и Турция, и Русия правят точно това – те мобилизират със страшна сила своите лобита, агенти за влияние и ресурси за въздействие, за да разконцентрират и разцентрират българското обществено мнение, да дестабилизират народа ни, да посеят в него всевъзможни центробежни спрямо националните интереси и националната ни сигурност сили.

Печалната истина, която изисква много сложна геополитическа игра от България, за да минимизира крайно негативните въздействия и влияния върху нея от двете имперски сили в региона ни, е, че в момента и Турция, и Русия правят в региона неща, предприемат действия и преследват амбиции, които са в застрашителен разрез с българските национални интереси и дестабилизират както никога досега през последните 25 години българската национална сигурност.

Независимо какви са, така да се каже, нашите клубни пристрастия на индивидуално ниво, ние трябва да осъзнаем, че и Турция, и Русия точно сега и точно тук се държат като слонове в стъкларски магазин и може би най-чуплива в този магазин е статуетката "България". И не става дума за някакъв избор на по-малкото зло. Дори по-малкото зло е зло.

Ние проспиваме трагично момента да изработим ефективна външна политика, политика за вътрешен ред, отбрана и сигурност на фона на страшните рискове, които поражда меренето на мускулите на двама несменяеми вождове, подчинили под едноличната си и без национален коректив власт мощни сухопътни армии, унищожителни военно-въздушни сили, безпощадни спецчасти от проверени в реални кръвопролитни акции буквално главорези, всемогъщи спецслужби и далеч надхвърлящи нуждите на страните военно-промишлени комплекси. Това не са две козлета на тесен мост, това са два обезумели бика на тясно мостче и аз не виждам как някой може да озапти двамата самозабравили се несменяеми вождове, които няма да мирясат, докато не подпалят региона.

И за мен е несъмнено (а и то ме интересува най-много), че с много висок процент на вероятност сред по-по-най-губещите от сблъсъка на тези разбеснели се "твърди" сили (hard powers), които са се взели насериозно, че могат да бъдат велики сили (great powers) ще бъде България. Защото си позволява да се държи наивно, да не мобилизира целия свой задълбочено и визионерски мислещ политически, научен, експертен и професионален ресурс, за да изработи ефективна стратегия на поведение.

Политиката на екипажа на един самолет (макар че в къщата за обесения не бива да се говори за въже) да постави самолета на автопилот в най-бурното и буреносно време не е политика, а нещо друго, което не искам да назовавам, за да не излезе, че съзнателно сея страхове и умишлено се правя на черноглед.

Но пак да подчертая – истината за това как в момента се отстояват националните ни интереси и се защитава националната сигурност ми е най-скъпа, ето защо дори това, което не искам поради определени съображения да назова с истинското му име, аз си го мисля и без да съм паникьор, изпитвам съвсем истински страх за България в момента. Защото я виждам точно така, както я виждам – държава на автопилот. Само че резервни парашути в нея има единствено екипажът, но не и всички ние, останалите пътници. Които, впрочем, сме избрали този екипаж…

*Коментарът е от блога на Николай Слатински. Подчертаните пасажи на са редакцията на Mediapool.bg