Чужденците трудно да осиновяват български деца, предлага МС

Процесът на осиновяване на дете в България да стане обективен и прозрачен процес, като се пресекат пътищата на корупцията и на търговията с деца. Изоставените български деца да остават в България, като крайната държавна мярка по отглеждането им да бъде осиновяването, за да има максиламна възможност за съхраняване на кръвните връзки с истинските родители .

С тези намерения правителството предлага на парламента да промени текстове в Семейния кодекс, в Гражданско-процесуалния кодекс, които имат връзка и с бъдещите ратификации от Народното събрание на две международни конвенции - Люксембургската и Хагската.

Известната като Люксембургска конвенция е всъщност Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решенията за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права. Хагската конвенция се отнася за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Правителството предлага да бъдат създадени специални регистри за децата за осиновяване и за родителите кандидат-осиновители, като подборът на новите родители ще се извършва от колективни органи, за да се избегне субективния фактор.

Годишно у нас се извършват около 1000 международни осиновявания и около 1300 от български граждани, съобщи зам.правосъдният министър Марио Димитров.

Промените в Семейния кодекс, одобрени от правителството днес, са налагат и във връзка с влязлата в сила у нас през септември миналата година Хагска конвенция за международни осиновявания. По нея България като страна има задължението да приведе вътрешното си законодателство в съответствие с изискванията за международно осиновяване. Правосъдното министерство е определено за централен орган за осъществяване на международните осиновявания.

Обществените притеснения около редица съдебни дела за осиновяване в рамките на държавата накарали правитерството да предложи и промяна в Семейния кодекс по отношение и на осиновяванията от вътрешен характер. За осиновяванията от български граждани, проверките и предложенията пред съда ще правят общинските служби за социално подпомагане, а по отношение на международните осиновявания - Съвет по международни осиновявания към министерство на правосъдието. В съвета ще влизат представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалните грижи и Агенцията за закрила на детето, обясни Марио Димитров.

Осиновяването ще бъде крайна мярка за защита на интересите и правата на тези деца, като преди това държавата ще се опита да приложи възможните варианти за грижа, които предвиждат закона за закрила на детето - настаняване в социални домове, приемни семейства и др.. Така щяли да се запязят максимално кръвните връзки между родители и деца.

Включването в регистъра на кандидат -осиновители ще става след подготовка на социален доклад, в който ще се преценяват качествата на бъдещите родители. Подборът на подходящото дете за осиновяване от тези кандидати ще става от Съвета по осиновяването, който след това ще предлага пред Окръжния съд по седалището на тези органи осъществяване на самата процедура по осиновяването. Съдът ще бъде решаващия орган, каза Марио Димитров.

Идентични регистри ще бъдат създадени и по отношение на международните осиновявания. Когато са изчерпани възможностите за осиновяване на български деца от българи в страната, те ще бъдат предоставяни за международни осиновявания. "Целта е българските деца да остават в България", посочи заместник-министърът. "Не е тайна, че България е донорска страна за деца, предложени за осиновявания", каза той. В тази връзка се предвижда посредническата дейност за осиновявания от чужденци да се осъществява от акредитирани организации. Ще бъдат въведени строги критерии за акредитиране на тези организации, обеща Димитров.

Той обясни, че държавата трябва да пресече практиката български деца да бъдат припознавани от чужденци и така да се установява роднинска връзка по произход, а не осиновяване. Припознаването от чужденци вече ще бъде забранено, според предлаганите промени от правителсвото. В повечето случаи се установява, че кандидат-осиновители правят това, за да заобиколят изискванията по закона за международни осиновявания, а често истинските родители така търгували със собствените си деца.

Приетите от МС днес промени в Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ предвиждат цял нов раздел за процедура по възстановяване на родителски права и по връщането на отвлечени деца, като Софийският градски съд /СГС/ ще стане компетният орган, произнасящ се по казусите по тези производства.

Когато има случай на отвлеченто дете или дете- жертва на трафик, вече ще има възможност то да бъде изслушано в съда, когато е на възраст над 14 години. Тава е нова процедура в ГПК, обясни Марио Димитров. Съдът пък ще бъде задължен служебно и при искане на съответните органи, да определи временни мерки за закрила на детето в съответствие със Закона за закрила на детето. Във връзка с това се предвиждат изменения в Закона за ВАС и Закона за адвокатурата.

Зам.министър на правосъдието напомни, че поправките в закона за закрила на детето, които минаха на първо четене в парламента, предвиждат още Агенцията за закрила на детето и социалните служби да сезират съда за лишаване от родителски права.