Чуждестранният инвеститор в законодателния български лабиринт

Представете си, че сте чужденец, който пристига в България единствено с почтени мисли, бизнес намерения и чисти пари.

След като преминете съответното ГКПП, вие най-вероятно няма да знаете, че първата ви мисъл трябва да е регистрацията. Това е така, защото
Чужденец, влязъл на територията на Република България, е длъжен в срок до 48 часа след влизането си в страната да декларира писмено адреса, на който пребивава, пред службата за административен контрол на чужденците по местопребиваването си.(1)

И така вие, който в случая може да сте разсеян или просто неуведомен, се превръщате в нарушител на Закона за чужденците в Република България(2) . Докато се чудите какво пречи още на самото ГКПП да бъдат давани инструкции с основните задължения, които всеки чужденец трябва да съблюдава в България /по възможност не на български/, идва време да се отправите към паспортния отдел на бул. "Мария Луиза".

Там ще трябва да си платите глобата, която е доста солена /от 200 до 2000 лв., а ако нарушението е извършено повторно - от 500 до 5000 лв./ Правото на достъп до информация се свежда до разлепените инструкции и разпоредби - всички на български език. Жената зад гишето, дори и да се окаже, че е любезна, също ще разговаря на български. Ваш е проблемът, че не го знаете.

Междувременно решавате да пообиколите страната. Много хубаво, обаче
По реда и в срока по ал. 1 чужденецът е длъжен да уведомява службата за административен контрол на чужденците по местопребиваването си за всяка промяна на адреса, на който пребивава.(3)

Предполагам, че в такава ситуация човек се чувства като крепостен селянин или че му е наложена странна мярка за неотклонение. Ако сте с по-литературно въображение веднага ще си представите Големия брат, който и за миг не ви изпуска от погледа си.

Тъй като не е ясно какво означава "промяна на адреса", първата ви работа, ако сте решили да отидете за 1-2 дни в Боровец, е да уведомите РПУ Самоков, да речем, че се намирате там. Така до следващото придвижване. Освен това е възможно и друго тълкуване - уведомяването трябва да става в службата по местопребиваване, т.е, там, където първоначално сте се регистрирали...

След тази кратка аклиматизация започвате бизнеса си. През април тази година се въведе изискването, че чужденец, който осъществява търговска дейност в България по законоустановения ред, може да получи разрешение за дългосрочно продължително пребиваване в страната при условие, че в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани.(4) Ако са девет - разрешение не се получава. Очевидно тук волята на законодателя е да поощри хора с по-сериозни намерения /по-едър бизнес/, но като се има предвид, че и без това България не е сред най-привлекателните места за инвестиране, дребният и средният бизнес не заслужават подобно отношение. Освен това, на основата на свободата на договарянето, е възможно при извършването на търговската дейност първоначално да се използват услуги по граждански договор, а не непременно по трудов.

От там нататък ще се сблъскате с изисквания, за които не може да подозирате, защото те не са упоменати нито в Закона за чужденците, нито в Правилника за прилагането му - такова е, например, изискването за лично явяване за подаване на документи за издаване на разрешение за дългосрочно продължително пребиваване на чужденец, който извършва някакъв бизнес в страната. Или пък поставянето на условие, че такова разрешение ще бъде предоставено, ако дружеството, чрез което чужденец извършва търговска дейност в България, е на печалба. Коментарът тук е напълно излишен...

Известно е, че правният текст се поражда от контекста. А най-актуалната характеристика на "българския контекст" е нуждата от свежи чуждестранни инвестиции. Без тях няма как да се постигне чудото на заветния "икономически растеж". В предизборния период беше обещано, че "чуждестранният инвеститор" ще бъде доведен. Контекстът сега е различен - днес е повече от ясно, че засега той си остава само желан. Следователно, трябва да бъдат приложени колкото се може повече законодателни техники за "приласкаването" му. Очевидно, обаче, в Закона за чужденците в Република България и в актовете по неговото прилагане, те не са достатъчно.

Както в повечето правни норми, и тук основният проблем произтича от намирането на баланс между различните обществени интереси. В случая става дума от една страна за защита на интереса на националната сигурност, а от друга - за правото на свободно придвижване на хора и капитали. Законът трябва да удържи на натиска на либералния подход, и на икономическата изгода. Поставен в по-широк мащаб, проблемът може да се отнесе и до сблъсък между интереса за защитата на личните данни и интереса на държавата да има максимално информация за индивида

От гледна точка на подобно законодателство чужденците неизбежно се делят на две категории - "по-силно желани" и "по-слабо желани". Това е нещо универсално и не се отнася в никакъв случай само до България. Такава диференциация на практика у нас има. В Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България съществуват приложени два списъка на държави. В първия списък са страни като Германия, Великобритания, САЩ, Франция, във втория Того, Етиопия, Афганистан, Гана. Първите могат да пребивават на територията ни без визи в срок до 30 или 90 дни, другите - не. Наредбата очевидно е своеобразно първо цедило.

Адвокатите твърдят, че законът не е лош, проблемите по-скоро идвали от практиките по прилагането му. Чужденците пък смятат, че интересите им не са защитени и вместо стимули им се създават пречки да развиват бизнес у нас.

Известно е, че и най-справедливият закон може да се провали, ако не е съобразен с контекста. А в този си вид Законът за чужденците в Република България и Правилникът за прилагането му очевидно създават трудности, които лесно могат да разколебаят така мечтания "чуждестранен инвеститор".

(1)Чл. 28 от Закона за чужденците в Република България.
(2)Обн. ДВ, бр. 153/1998, изм. бр. 20 и 70/1999. изм. бр. 42/2001.
(3)Чл. 28, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България
(4)Чл. 24, ал. 2 т.2 от Закона за чужденците в България