Чужди експерти препоръчват нелоялната конкуренция да се поеме от съда

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да се освободи от произнасянето по случаи на нелоялна конкуренция и с тях да се заеме съдът. Това коментираха Маркус Шнайдер и Хорст Буц, председатели на специализирани съдебни отделения за защита на интелектуалната собственост, търговските марки и нелоялната конкуренция в Хамбург и Дюселдорф.

В момента за България е проблем, че КЗК взема решения въз основа само на два члена от Закона за защита на конкуренцията и няма никакви правомощия да се произнася по казуси, свързани с копиране на промишления дизайн и защитата на интелектуалната собственост, каза Шнайдер. Той посочи, че налаганата сега от антимонополния орган  глоба играе някаква превантивна роля, но от думите му стана ясно, че така не може да бъде обезщетен  потърпевшия от имитациите или от пиратските продукти. Юристът даде за пример, че в Германия съдебен процес отсъжда вината и определя размера на финансовото обезщетение.

Санкции за 1,506 млн. лв. наложил органът

Комисията за защита на конкуренцията е наложила през миналата година санкции за 1 506 100 лв., като от сумата 215 хил.лв. са заради повторни нарушения, сочи статистиката на антимонополния орган. За нелоялна конкуренция комисията е образувала 63 производства, като 55 от тях са по искане на засегнати лица.

Най-честите нарушения са свързани с имитация на стоките или услугите на конкурентите, както и нелоялно привличане на клиенти. Най-много глоби са наложени за имитация на стоки – за 669 600 лв., следвани от   по смисъла на чл. 34 от ЗЗК.

Тезата, че съдът трябва да поеме фирмените спорове относно конкуренцията бе изказана още в края на 2005 г . от председателя на КЗК Петко Николов. В момента се подготвят промени в закона за защита на конкуренцията, като Николов анонсира, че вече глобата за нелоялните конкуренти ще е размер от оборота им, а не фиксирана сума, както е в момента.

Шнайдер коментира, че България е по-скоро транзитна страна на пиратски продукти от Турция, отколкото тя да е производител на такива стоки. Сега като външна граница на Европейския съюз страната има повече отговорности по предотвратяването на влизането на пиратски стоки в ЕС, допълни Хорст Буц.

Ежегодният обем на продукти, които използват чужда интелектуална собственост и нарушават авторските права, представлява 12 на сто от световния пазар и възлиза на 300 млрд. евро, каза още Буц. В резултат на пиратските стоки 300 хил. души в Европейския съюз са загубили работата си, посочи той.

Най-често предмет на пиратството са облеклата, следвани от парфюмерията и козметиката, лекарствата, резервните части за самолети и камиони, както и електронни уреди и софтуер. Проблем са и имитациите на детски играчки, които са много опасни за здравето на малчуганите.

Страшно е, че 75 на сто от лекарствата, продавани в Африка, са пиратски продукти, каза Буц. Той цитира и анализ, според който немалка част от авиокатастрофите са предизвикани именно от пиратски резервни части, но това е трудно да се докаже заради изгорелите останки.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?