Чужди инвеститори се интересуват от рестарт на безмитната търговия у нас

Г-н Генов, Гърция отваря безмитните си бензиностанции като антикризисна мярка, преди година вашата асоциация предложи същото на правителството, чу ли ви някой?

Да, безмитните бензиностанции по гръцките гранични пунктове  с Турция, Албания и  Македония подновяват  работа след четиригодишно прекъсване. Те ще продават само дизелово гориво. Гръцкото дружество "Безмитни магазини” - част от гръцкия холдинг Folli  Follie е в процес на лицензиране, което ще приключи до края на април .

На тези обекти няма да се зареждат автомобили за лично ползване, а камионите трябва да са с регистрационни табели от държави нечленки на ЕС, а водачите им - с лични документи, че са жители на трета страна. Повторното зареждане се разрешава едва след 72 часа.

Анализатори в ЕС оценяват повторното отваряне на безмитните бензиностанции като адекватна  антикризисна мярка на гръцкото правителство, целяща да даде импулс на транспортните и туристически услуги.

Българското правителство също има шанс да коригира една доказана от европейския омбудсман и серията проверки на други институции несправедливост спрямо безмитните ни обекти и да ги рестартира по гръцкия модел. Така сухопътната безмитна търговия, която е разрешена като дейност от директива 2008/118, вече няма да е дискриминарана спрямо пристанища и аерогари.

Защо 2 години и половина след закриване на безмитните обекти с мотив, че са част от схемите на контрабандната търговия, тя не само не е намаляла, но е нараснала, ако се сравнят стари данни с изнесен наскоро от Агенция "Митници” обем от 40 на сто нелегална търговия с цигари? 

Политиците, взели решението за затваряне на тези обекти, явно не разбираха или бяха под натиск, несъответстващ с българските икономически интереси, че този бизнес се използва по света като естествено икономическо противодествие на контрабандата и е нейния  враг №1.

Вместо пътниците да купуват качествена стока в безмитните обекти, при контролирана от закона 24 часа онлайн дейност и държавата да печели данъци, осигуровки, заплати, които формират потребление, сега транзитния поток, туристи  и напускащи България купуват  тютюн - качак  или алхимично гориво от неконтролирани места. Държавата в случая не печели нищо. Само от цигари например , при съобщените от Агенция "Митници” нива  на необложени цигари , в джоба на контрабандния свят остават не по-малко от 150 млн. лв.

С лъжи и манипулиране на общественото мнение, включително и на ЕК, относно безмитната търговия, кабинетът на тройната коалиция и ползваните от тях т.нар. експерти на прехода, демонизираха бизнеса и  закриха обектите, защото, видите ли, нямало такава практика в ЕС и това било искане на ЕК.

Днес Брюксел, в отговор на констатациите на евроомбудсмана, че е използвана подвеждаща, лъжлива информация в оценките за безмитната търговия у нас, обяснява, че не е искано затварянето ѝ, а България сама е решила така. Е, на кой да вярваш?

В същото време Гърция и Румъния , Австрия  и Франция на границата  с Швейцария (Сам Наун и Верндел ин Лакюр) развиват такъв бизнес по сухопътните граници, дори ЕС има вътрешни зони от туристически  интерес, изключени от фиска и дефинирани в директива 2008/118, където продажбите са дюти фрий.

Българите справедливо искат прозрачност в зоната на ГКПП, а им се отговори с най-лесното – хвърлиха на кучетата безмитната търговия, използвайки като предлог ЕК. Случайно или не, никой не пипна истинския проблем -  карго-контрабандистите, куфарните търговци и техните  ятаци - отделни корумпирани митничари и гранични полицаи. Същите вършеят и до ден днешен. И създават проблема Шенген.

Стана това, за което предупреждавахме - контрабандата скочи близо 3 пъти, а държавата губи около 2 млрд. лв. годишно.

Твърди се, че причина за това е рязко повишеният акциз на цигарите?

Нищо подобно – безмитните обекти бяха закрити в средата на 2008 г., а акцизът на цигарите не бе променян до 1 януари 2010 г, а на горивата - до края на миналата година. Днес няма с кого да се измият ръцете и затова е тази нервност, а държавата се тресе от скандали.

Вместо хазната да прибира около 100 млн. лв. от данъци и ефективно обезпечение на вземанията си, 16 млн. лв. да отиват като 4 % данък върху оборота за поддръжка на ГКПП, 180 млн. евро да свиват дефицита по външнотърговското ни салдо и т.н.  – днес всичко това отива в икономиката на Турция. Можем само да гадаем дали Турция стана случайно монополист в безмитната търговия след закриването на българските обекти и не беше ли това цената, която платиха от тройната коалиция  за да си купят политически индулгенции от някои от външнополитическите ни партньори, които от своя страна пък имат проблеми с все повече независимата външна политика на Турция и това не беше ли реверанс към нея ?

Ще може ли новото звено БОРКОР ефективно да противодейства на корупцията, която фактически също е част от контрабандните канали?

Създаването на БОРКОР е отговор на една от препоръките на ЕК за по-добра координация между полицейските структури и Агенция "Митници”. Премиерът като държавник и опитен полицай е разбрал, че дотук неуспехът на България в борбата с корупцията и организираната престъпност се дължи не само на оперативното безхаберие, на междуинституционалните дрязги и разпъване на политически чадъри.

Напарен от скандалите, тресящи държавата и от изтичането на информация, той видя, че му забиха нож в гърба, от където най-малко очакваше и където се чувстваше най-сигурен.

Неведнъж сме подсказвали на премиера, че трябва да извади специалистите от различните ведомства и да ги сложи в едно звено на пряко негово подчинение и контрол. Така първо ще има добра координация. Второ,  за информацията по веригата за борба с организираната престъпност не трябва да отговарят множество от хора, а да е капсулирана на едно място. Така ще се счупят и пръчките на политическите чадъри, разгръщани от различните ведомства върху отговорните пред тях структури. Хората трябва да действат в екип, координирано,  с изпреварваща информация,  за да не ги изправарват организаторите на международната престъпност. 

Възможно ли е БОРКОР да прерасне в нещо повече от аналитично звено и да поеме контрола над митниците, които трябваше да са силата на правителството, а се оказаха едно от слабите места на кабинета и техният шеф Ваньо Танов е в центъра на всички скандали със специалните разузнавателни средства (СРС)?

При  Агенция "Митници" има крачка напред и това се вижда от доклада на  ЕК. Надавям се, че в БОРКОР ще се включат представители на ЕК от дирекциите за данъчна политика и вътрешен ред и сигурност. Би било добре премиерът да инициира това , защото натискът върху границите ще се засилва и ЕС трябва да разбере , че отговорността е споделена – иначе защо сме едно семейство. Иначе БОРКОР ще е поредното българско издание без ефект, но предполагам, че премиерът си крие картите, ще има още изненадващи ходове от него.

Борисов отива на този модел, защото някой вероятно му е подсказал, че европейските държави вече се чувстват застрашени от пренасяне на инфекцията от българската страна към здравото икономическо ядро на ЕС. На него му дават ясен знак - не ви искаме в Шенген, имате проблем и това е не само турската граница и координацията между службите, които трябва да сведат до минимум пробивите през югоизточната граница на ЕС.

Ако Борисов не направи това, ще продължават да му забиват ножа в гърба със СРС-та и други  оперативни комбинации, а от ЕК може да ни вземат тотално на ръчно управление, защото бизнесът в Германия и Холандия например пищи от пробитите ни граници.

Част от нашите проблеми могат да се решат с прости мерки – електронните информационни системи за връзка по цялата верига на контрол. В Холандия, която заедно с Германия има една от най-силните митнически системи, например ако искаш да вкараш акцизна стока, си длъжен месец по-рано да предоставиш всички серфитикати, придружаващи партидата, цени, контрагенти и т.н. Вътрешните служби пускат фирмата,  договорите ѝ, реквизитите, спедиторите ѝ и т.н., на проверка както в страната, така и към чуждите служби.

Като превантивна мярка?

Да, разузнавателните служби проверяват, а митницата е в онлайн режим. Прави се предварителна оценка на риска. После, ако всичко е наред, стоката минава по общия ред и рутинни проверки. Ако обаче има съмнения от страна на разузнавателната служба, пратката се чака и отива в халето да се разфасова за щателна проверка. 

Тука се чака примерно  от Ухото, Нокътя, Картофа и прочие източници с  екзотични прякори да кажат, че ще се вкара съмнителен камион.  Нашите се хвалят само с хващане на "тапите” или складажии. И това е успех, но не се хваша каргото през организираната мрежа на отделни митнически, гранични служители и бели якички. Акакво става с карго-транзитът, който съсипва вътрешността на ЕС? Липсва системен подход, цялостна стратегия за противодействие.    

Борисов има опит като главен секретар и се опитва да оправи точно тези неща.

Най-вероятно БОРКОР ще се развие в нещо повече от сегашната структура, което ще е сигурно, ако ГЕРБ спечели президентските избори. ДАНС вероятно също няма да остане в същия вид. 

За мен тази идея е добра, но за да работи, трябва да стане с партньорството от ЕК. Да има мобилни групи – от 15 да станат 25 и в тях да участват експерти  по данъчна политика и вътрешен ред от ЕК и докладите от тяхната дейност да отиват и в ЕК, а не да се да се архивират тука. Ключът обаче в успеха  на борбата с организираната контрабанда се държи от Националната разузнавателна служба, тя трябва да се интегрира също чрез свои командировани служители в БОРКОР, защото логистиката, финансирането по трасето, реализацията обратно на мръсната печалба и т.н. от големите контрабандни схеми, се извършва основно зад граница. Нужна е изпреварваща информация.

Нещо като партньорството с "Краун Ейджънтс”? Това значи ли, че границата е пробита и заради тяхното оттегляне?

Нищо подобно. Те си заминаха през май 2010 г., а още в края на 2009 г. контрабандата на цигари беше достигнала 40 процента, а когато работеха безмитните обекти беше 10-13 процента – това го посочиха и бившият вътрешен министър Румен Петков, и "Бритиш америкън табако”. Контрабандата на горивата беше 30 %.

Служителите на "Краун Ейджънтс” само плашеха клиентите на безмитните магазини, стоейки на входа и отваряйки им багажите да гледат колко стека цигари вземат, при положение, че за излизане в трети страни няма ограничение по евродирективите. "Бориха се” срещу 1 стек цигари износ в повече. Казвал съм им: „Стойте на входа на границата, където пристигат камионите „тапи” , куфарните  търговци  – там е проблемът, ама не.

"Краун Ейджънтс” заработиха с решение на МС без обществена поръчка и за тях се изхарчиха 92 млн. лв.. Последния им анекс беше за написване на 200 препоръки от десетина души срещу 8.5 млн. лв. Смятайте колко струва една препоръка на данъкоплатците ни. И какви са в крайните резулати.

След като контрабандата вече е стигнала такива размери, как отварянето на безмитните обекти, за което настоявате, ще я намали?

Практиката го доказва. Да, вдигането на акциза винаги е предпоставка за увеличение на контрабандата, но като противодействие държавата трябва да предприема пакет от социални мерки за хората в регионите, където цели фамилии се изхранват с контрабанда. Има уникални случай на обучение на "безпилотни” магарета. Те си знаят пътеката и със самара с контрабандни цигари се връщат. Ако го хванат, гори само стоката. Или с въжена линия над река Тимок пригранични граждани пренасят цигари. С пари от оперативните програми на тези хора трябва да се създаде работа

Има призиви за намаляване на акциза върху цигарите – това да не е иди ми, дойди ми. Лош сигнал за бизнеса е. Имаме ангажименти към ЕК и в края на 2013 г. акцизът трябва да стане минимум 90 евро на 1000 къса. Сега е 76 евро, след като бе вдигнат в началото на 2010 г. от 54 евро. Това не можеше да не стане, тъй като, ако ГЕРБ не го беше пипнал, трябваше от 2013 г. цигарите да поскъпнат почти двойно заради акциза. Това означава всяко едно  правителство да го гонят с камъни. Никой в предизборна година не би си позволил това, защото ще е краят на политическата му кариера.

Освен това Румъния вдигна по същото време акциза си на 74 евро за 1000 къса и ако ние го бяхме запазили под техния, това щеше да означава потокът на цигари да тръгне от България към Румъния.   

Така не се ли отворихме ние за контрабандата?

Да, това е факт. Затова разумният ход беше двете страни да предприемат общи действия и да поискат от ЕК например от 54 евро да вдигнат акциза на 62 евро (малко над минимума от 60 евро), за да го няма ефектът на скачените съдове. После плавно да стане 66 или 70 евро, преди акцизът да стигне минимум 90 евро.

Промяната в регистрационния режим на цигарите също си каза думата. Преди "Булгартабак” и  вносителите бяха в различни регистрационни режими, което предизвика острите реакции на вносителите. Така обаче "Булгартабак” имаше възможност да произвежда качествени цигари на малко по-ниски цени, а сега хората се прехвърлят на всякакви ментета цигари.

И все пак, как ако заработят безмитните обекти, ще се намали контрабандата?

След закриването им пазарът се отвори за нови възможности на иначе самостоятелните малки играчи. Пренамести се контрабандният пазар, своето присъствие заявиха нови играчи  и сега сътресенията там избиват в тези вътрешни скандали.

Сега ще се влее и свежа кръв от това, което се случва с режимите в африканските страни. Една част от играчите на онези пазари контролират трансграничната контрабандна търговия. Сега те, упрашени от промените и липсата на менторите им, вероятно ще се опитат да се насочат към други региони. Ще има и обратен процес - някои ще се опитат да се наместят на тяхно място.

Проблемите с емигрантския натиск и контрабандата ще се засилват. Берлускони вече изпищя заради емигрантите и поиска помощ на ЕК. За контрабандния натиск първа преграда в ЕС е България, което ще нажежи още вътрешната обстановка в страната, а и в ЕС.

Затова премиерът би трябвало официално да поиска помощ от ЕК, защото югоизточната граница е споделена отговорност на България и ЕС. Един вид: "Стига сте ни сочили в пръст, не че нямаме проблеми, а елате да работим заедно за сигурността на границите на ЕС”.

Така ще се тушират и скандалите, част от които са и защото липсва вентилът за изпускане на общественото недоволство и за измиване на ръце от политиците ни - безмитната търговия. Откриване на тези обекти ще засмуче пътникопотока в зоната на ГКПП и ще лиши от потенциална клиентела контрабандния свят, респективно ще падне нивото на контрабандата .   

Щяхте да съдите България в Европейския съд за затварянето на безмитните магазини, какво стана с това?

Вече имаме становището на европейския омбудсман, който даде срок до 31 януари 2011 г. на ЕК да отговори на неговите критики. От кабинета на Барозу са обещали становището да е ясно до края на февруари, но ние го знаем какво ще  е – че това е решение на българското правителство, а не искане на ЕК. То беше заявено неофициално от говорител  на ЕК.

Тогава ще можем да заведем дела пред Европейския съд за това, че беше експроприиран бизнесът ни без никакво обезщетение. В конституцията пише, че държавата закриля частния бизнес, а национализация може да стане само след съответно равностойно обезщетение по пазарна оценка. Ние такава не сме получили, а операторите са вложили в построяването на някои обекти между 160 и 200 хил евро, изградихме за наша сметка онлайн системите, разработвали сме с наши западни доставчици пазара и т.н.

Аз не съм изненадан от кабинета Станишев - дали е политическа суапова сделка с Турция и наши външнополитически партньори или е имало други икономически интереси, за да ни остранят от пазара – това можем да гадаем. Изненадан съм от позицията на десните партии – нали са защитници на неприкосновеността на легитимния  среден  бизнес? Окей, нека тройната коалиция да си носи моралната и политическа отговорност, но обезщетете хората.

Ще ви върна на онази част от първия ми въпрос, на която не отговорихте – чути ли са идеите ви за отваряне на фрий шоповете като антикризисна мярка, каквато сега Гърция предприема?

Продължаваме да се надяваме премиерът или финансовият министър да поканят бизнеса за среща за това какви действия да се предприемат. От ведомството на Симеон Дянков знаем, че искат да излезе становището на ЕК по писмото на евроомбудсмана. Не виждам нищо лошо обектите да поработят поне до 2017 г съгласно директивата на ЕК и това ще е компенасация за съсипването на един конкурентен български бизнес на Балканите.

Но, ако ще се отваря този бизнес отново, то трябва да става по друг начин – в режим на публично-частно партньорство, в това число и обхващане по вътрешните граници на пътникопотока  като тревъл ритейл търговия. Държавата да ни даде законодателни гаранции, а от нас да се осигурят инвестиции за модерни и строго следени от контролните органи, микро молове по европейски образец , вместо малките магазинчета. Вижте в какво състояние са ГКПП – и сега зимно време спира токът на Калотина, на Лесово при натоварване не може да се захрани скенерът на митниците,  няма елементарни европейски условия. Тези средства  може да се вземат от безмитната и тревъл ритейл търговия.

Все още има интерес от големи западни оператори към създаването на джойнт венчъри с нас за дюти фрий и тревъл ритейл търговия, като последната е силно развита в ЕС. Те бяха депозирани и на бившия премиер Станишев, но не получиха никакъв отговор – явно интересите са били други. Но не и български или на легитимния български бизнес.