Чужди медии коментират изхода от ядрения референдум

Предизвикващият полемика референдум в България дали да бъде построена нова атомна електроцентрала изглежда е невалиден заради ниската избирателна активност, посочва на своя сайт ББС.

Според проучвания екзит-пол правото си на вот са упражнили около 20 процента от гласоподавателите - далеч под прага от 60 процента, необходим, за да е валидно допитването. Референдумът, свикан на основата на внесена от социалистическата опозиция петиция, бе възприеман като барометър за предстоящите по-късно тази година парламентарни избори в България, отбелязва ББС, цитирана от БТА. Той бе важен и като показател за отношението към Русия, с която бе сключен договор за изграждането на централата.

Британската обществено радио и телевизия припомня, че дясноцентристкото правителство на премиера Бойко Борисов подкрепя развиването на ядрената енергетика в България чрез вече съществуващата атомна електроцентрала в Козлодуй, но че няма необходимите според него 10 милиарда евро за изграждането на нова АЕЦ. Социалистите са смятани за близки до проекта "Белене", тъй като сключиха през 2008 г. договор за построяването на втора атомна централа в България с руската държавна компания "Атомстройекспорт".

Природозащитниците се обявяват против изграждането на нова АЕЦ, което бе предложено за първи път по времето на комунистическия режим, допълва ББС.

АФП отбелязва, че това е първи в посткомунистическата история на България референдум. Българите гласуваха по въпроса за българо-руски проект за нова атомна централа в Белене, изоставен от правителството заради високата му цена. Между 60.3% и 61% дадоха отговор "да" според социологическите агенции.

Ако най-малко 20% от 6.9 милиона избиратели гласуват и ако повече от половината от тях са за атомната енергия, парламентът е длъжен да разгледа въпроса в тримесечен срок. Но правителство на премиера Бойко Борисов разполага с мнозинство срещу проекта за нова централа. В неделя вечерта Бойко Борисов заяви, че "отново ще гласува с "не" в парламента.

В неделя снежните бури в Югоизточна България и заледяванията в цялата страна изглежда обезкуражиха много от избирателите, се посочва в кореспонденцията на АФП.

"Още повече, че въпросът за бъдещето на атомната енергия включва експертни познания, което предизвика конфузии: около цената на проекта; ефекта върху цената на електроенергията и пазара; посочването на инвеститор и участието на държавата. Тези елементи станаха част от различни интерпретации, което обяснява отчасти голямата част от хората, които не участваха", разяснява агенцията.

"Според анализаторите основният ефект от референдума ще бъде стягане на редиците на основните партии с поглед към изборите през юли", пише още АФП.

Часове преди края на допитването Евронюз съобщи, че предстои българските граждани да кажат "голямо да" на изграждането на втора атомна централа.

"България вече разполага с една ядрена електроцентрала, но министър-председателят Бойко Борисов заяви, че страната не можела да си позволи втора и по тази причина спря нейното изграждане през март 2012, което вече беше започнато".

Убедителният вот в полза на рестартирането на проекта ще се разглежда като силен шамар по лицето за неговата икономическа политика, отбелязва Евронюз.

"Националната икономика едва излезе от рецесията, но българите разполагат с по-малко от половината от стандарта, на който се радват останалите европейски граждани. Ако днес те гласуват срещу Борисов за изграждането на нова ядрена мощност, те могат да направят същото на следващите избори през юли, когато ще избират нов парламент", обяснява телевизията.

Според близкото до руското правителство издание "Российская газета" важен елемент в отразяването на референдума е това, че той е предизвикан "от българските граждани – отдолу нагоре".

"На правителството на Бойко Борисов, който често си мени мнението на 180 градуса и даже обърква своите съпартийци, му се наложи да се вслуша в мнението на народа", съобщава вестникът и припомня, че управляващата партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов коригира въпроса на референдума и от него отпадна проектът АЕЦ "Белене".

От лятото на миналата година бяха счупени върховете на огромен брой копия в споровете за бъдещето на българската ядрена енергетика и "Белене", която трябваше да се строи от руската корпорация "Росатом". В какво ли не се обвиняваха един друг противниците и привържениците на атомната станция. Разсекретяваха се документи, в движение се сменяха цените на централата и тока, сипеха се обвинения в корупция, появиха се разни картонени кашони с документи и т.н. Самият премиер Борисов, който по-рано по принцип не отричаше възможността от изграждане на атомна централа и нейната полезност за икономиката на страната, само за броени седмици преди референдума каза "не, не и още веднъж не", с което предизвика недоумението даже сред своите съпартийци.

Според предварителните резултати и данните от екзитпол над 60% от гласувалите са казали "да" на бъдещето на ядрената енергетика в България и на нова ядрена централа. Но има едно голямо "но". Избирателната активност бе едва около 20% от имащите право на глас. Т.е. референдумът няма сила, тъй като по закон за неговата легитимност е необходима избирателна активност не по-малка, отколкото на предходните парламентарни избори през 2009. Тогава пред урните застанаха над 62%.

Сега, след окончателното преброяване на гласовете, в случай, че избирателната активност надхвърли 20%, парламентът на България е задължен отново да възобнови дебата за бъдещето на новата АЕЦ и да вземе решение. Но то едва ли ще бъде друго. Настоящият премиер Борисов вече отбеляза, че организирайки референдума, социалистите са зачеркнали темата "Белене". Макар Борисов вече неведнъж да е изумявал българските граждани с промяната на своята позиция на 180 градуса и може да го направи отново, коментира "Российская газета"

Споделяне
Още по темата
Още от Свят