Covid-19 удари с 5% продажбите на бира у нас

Covid-19 удари с 5% продажбите на бира у нас

Разразилата се през миналата година пандемия от Covid-19 е ударила продажбите на бира в България с 5 процента, но това не е толкова зле на фона на понижението средно с 9 на сто в Евросъюза и сривът в Германия от 40 процента. В същото време нито един служител в пивоварната индустрия не е останал без работа, а отрасълът е инвестирал 37 млн. лв., което е спад с под 8 на сто спрямо 2019 г. Европейско проучване от април тази година пък показало, че българските пивовари са с най-висока репутация в ЕС.

Тези резултати бяха обявени от Владимир Иванов, председател на Съюза на пивоварите в България, обединяващ седем от най-големите производители на бира у нас, и от Ивана Радомирова, директор на браншовата организация, по време на форум, отбелязващ три юбилея за индустрията - 140 години от създаването на пивоварната промишленост в България, 65 години пивоварна наука у нас и 30 години от основаването на Съюза на пивоварите в България (СПБ).

Според изнесените данни продажбите на пиво в страната през миналата година са 5.220 млн. хектолитра, докато година по-рано те възлизат на 5.450 млн. хектолитра. В страната се произвеждат над 160 марки бира, 25 от които са разработени през 2020 г. расте значително интересът и към крафт бирата, отчетоха производителите на традиционното пиво и поканиха колегите си, произвеждащи занаятчийско пиво в по-малки количества, да се присъединят към тях.

"В България след бутилираните води бирата продължава да е най-предпочитаната напитка", посочи Радомирова. Тя цитира и проучване, според което се запазва честотата на консумация на пиво у нас. 55% от българите казват, че пият бира поне веднъж седмично, а 65% - веднъж месечно.

Изпълнителният директор на съюза цитира още проучване, според което 21 на сто от потребителите предпочитат да купят продукт от социално отговорна компания, но все още сме далеч от средноевропейското ниво от 71 на сто.

За миналата година добавената стойност от производството и продажбите на бира в България се изчислява на 528 млн. лв., а общо приходите към бюджета са приблизително 332 млн. лева, от които акцизите са 75 млн. лв., стана ясно още по време на форума. Отрасълът осигурява работа на близо 26 000 човека, от които 8% са директно заетите в пивоварната промишленост, 32% в секторите на доставките и 60% в търговията, заведенията и туризма.

Браншовият съюз има на сайта си www.pivovari.com екокалкулатор, на който всеки може да проседи какъв отпечатък оставя върху околната среда според това колко бири изпива. Интерактивно е показано какви спестявания могат да се реализират при разделно събиране и рециклиране на стъклените бутилки от бира или кенчетата. Изхвърлените в правилния контейнер 10 бирени кенчета спестяват изхвърлянето във въздуха на 1.6 кг въглероден двуокис, а ако се върнат 10 стъклени бутилки в хипермаркета ще се икономисат 1.2 кг СО2.

Посочено бе още, че разделното събиране на отпадъците може да намали потреблението на ток и суровини с между 70 и 90 процента.

Самите пивовари отчетоха, че за периода от 2010 до 2020 г. са намалили разходите си за електроенергия с 30 на сто, а потреблението на вода е спаднало три пъти.

Пивоварите започват също така са слагат слънчеви панели за собствено производство на ток. Такива проекти имат "Загорка" и "Карлсберг България". Сред другите мерки за намаляване на климатичния отпечатък на пивоварната индустрия е използването на хибридни автомобили, посочи Войчех Жабински, директор на "Карлсберг България".

Управителят на Центъра по биология нахраните Сергей Иванов обясни, че в момента се прави изключително иновативната разработка, и вероятно единствена в Европа, за ДНК идентификация на метагенома с всички микроорганизми в бирата. По думите му те са над сто в българските бири, а някои от тях дори досега не са били идентифицирани. Иванов коментира още, че е напълно нормално да има известни вкусови разлики в отделните партидите на пивоварните заради спецификите на ферментация и варене.

По време на форума стана ясно още колко е трудно да се започне производство на хмел, тъй като в първите години само се наливат огромни инвестиции, чиято възръщаемост идва чак след четири години. Управителят на единствения производител на хмел в България "Булхопс" ЕООД – Асен Иванов, коментира като рисков фактор и сегашнот осъстояние на бирената индустрия. Заради Covid пандемията и спада на консумацията в западния свят, където пиво се пие повече в заведения, а не като българите – у дома, производството е намаляло има спад в търсенето на хмел и съответно на цените му, посочи Иванов пред Mediapool.

Неговата компания, която оглежда десет сорта хмел край Велинград и ги преработва в гранулат, осигурява около 40 на сто от необходимата за българската пивоварна индустрия суровина. Дружеството изнася част от продукцията си и за световния производител на хмел "Хопщайнер".

Споделяне

Още от Бизнес

Как да се подходи с новата детска болница?