Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Covid e трета водеща причина за смърт у нас през 2020 г.

2 коментара
Covid e трета водеща причина за смърт у нас през 2020 г.

Коронавирусът е бил третата водеща причина за смърт у нас през 2020 година. Наблюдаваната през последните години структурата на смъртността по причини се променя през 2020 г., като Covid-19 заема трета позиция (6.9%) след болестите на органите на кръвообращението (60.6%) и онкологичните заболявания (14.9%). Това показват данните в Годишния доклад за 2020 г. за състоянието на здравето на гражданите, който беше приет в сряда от Министерския съвет.

През 2020 г. се наблюдава значително нарастване на броят на починалите – 124 735 души и на коефициента на смъртност – 18.0‰ (15.5‰ за 2019 г.). Показателят остава значително по-висок от средния за ЕС (11.6‰). Запазва се тенденцията смъртността да бъде по-висока при мъжете (19.6‰), отколкото при жените (16.4‰) и в селата (24.2‰), отколкото в градовете (15.7‰). Запазват се и териториалните различия по области. Най-високо е нивото на общата смъртност в областите Видин (27.7‰), Монтана (25.5‰) и Кюстендил и Габрово (24.0‰), а най-ниска в София (столица) (13.4‰), Кърджали (14.4‰) и Варна (14.7‰).

Към съществуващите основни причини за високата смъртност през 2020 г. се отчита и смъртността от Covid 19, която отне живота на 8 554 души в България. Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) се запазва на същото ниво и през 2020 г. е 20.5%. При мъжете (26.6%) преждевременната смъртност е почти 2 пъти по-висока от тази при жените (13.7%).

През 2020 г. в страната са умрели 301 деца на възраст до 1 г. (342 за 2019 г.), като коефициентът на детската смъртност е намалял от 5.6‰ през 2019 г. на 5.1‰ през 2020 г. Тези данни потвърждават изразената тенденция от последните години към снижаване на детската смъртност, но тя все още е по-висока от средната за ЕС (3.4‰). Този показател е индикатор за качеството на медицинската помощ, но върху него влияят и жизнения стандарт и здравната култура на населението. В селата показателят остава по-висок от този в градовете (съответно 8.0‰ и 4.7‰).

Броят на родените през 2020 г. е 59 440. Живородените деца са 59 086 (99.4%), а мъртвородените – 354 (0.6%)2 . Броят на живородените деца намалява с 2 452 в сравнение с предходната година. В градовете живородените са 43 829 (с 2162 по-малко от предходната година), а в селата – 15 257 (с 290 по-малко от 2019 г.) Коефициентът на общата раждаемост е 8.5‰ (8.8‰ за 2019 г.), като остава по-нисък от този за ЕС (9.1‰), но се доближава до нивото в повечето европейски страни.

По-малко хронично болни под наблюдение и спад на хоспитализациите

Данните за дейността на извънболничната помощ показват, че през първата година от пандемията има два периода на намаляване на дейността. Първият период е март-април 2020 г., а вторият – ноември-декември 2020 г, което съвпада с извънредното положение и пикът на епидемията от края на миналата година. В резултат има драстично намаляване на броя на диспансеризираните пациенти от четирите основни групи хронични незаразни болести (на органите на кръвообращението, на дихателната система, на ендокринната система и болести на храносмилателната система). Установява се устойчива тенденция за намаляване броя на хората под диспансерно наблюдение за сърдечно съдовите, ендокринните, белодробните и неврологичните заболявания. Най-вероятната причина за отпадане от диспансеризация за изброените социално значими заболявания е смърт на диспансеризираните.

При хоспитализациите също се отчита спад: те намаляват с 621 786, въпреки хоспитализираните с Covid-19, което като дял представлява намаление с 25.8%. Намаление се наблюдава при хоспитализациите във всички класове болести, но най-значимо е намалението при болестите на органите на кръвообращението – 91 990 по-малко хоспитализирани; болестите на дихателната 260 система – 81 381 по-малко хоспитализирани и новообразуванията – 66 667 по-малко хоспитализирани; болести на храносмилателната система – 47 467 по-малко хоспитализирани и т.н.

Структурата на хоспитализациите през 2020 г. се запазва сходна на структурата през 2019 година. Въпреки намаляването на хоспитализациите като абсолютни стойности, като дял, най-често са хоспитализирани пациенти със заболявания на органите на кръвообращението – 13,2% от всички преминали болни; със заболявания на храносмилателната система – 9,8%; със заболявания на дихателната система – 8,3%; с новообразувания – 5,9%. Трябва да се отбележи, че болните, хоспитализирани с Covid-19 през 2020 г. са само 3% от структурата на хоспитализациите.

Друга характерна особеност за хоспитализациите и тяхното изменение от началото на 2020 г. е, че нивата на хоспитализации по месеци остават по-ниски от тези през месец февруари, 2020 г. – последния без Covid-19. Обяснение може да се търси в трансформирането на болнични легла от различните клиники и отделения в легла за лечение на пациенти с Covid-19. 

Друго възможно обяснение е спирането на плановия прием в лечебните заведения в изпълнение на разпоредбите за спазване на противоепидемичните мерки, а вероятно има и психологически аргументи за отлагане на хоспитализациите.

Covid e повишил и болничната смъртност

През 2020 г. се наблюдава привидно намаление в болничната смъртност, сравнена с 2019 година, но без да се има предвид новия клас болести – Covid-19. През 2020 г. в болниците са отчетени 25 134 починали, докато през 2019 година починалите са били 29 629. Това представлява намаление в абсолютна стойност с 4 495 души, а като процент намалението е с 15.2%. Когато се добавят данните за починалите с диагноза Covid-19 числата се променят значително. С диагноза Covid-19 в лечебните заведения за болнична помощ през 2020 г. са били отчетени 7 674 починали пациенти. Това превръща 2020 в година с повече умирания в болниците, сравнена с 2019 година. Като абсолютно число смъртността в болниците през 2020 г. надвишава 2019 година с 3 179 починали, а като процент нараства с 10.7%.

По-малко задължителни имунизации

През 2020 г. и на регионални, и на национално нива се отчита намаление на имунизационния обхват при имунизациите и реимунизациите от задължителния календарспрямо предходната година. Причините, които допринасят за по-нисък имунизационен обхват са свързани отново с епидемията от Covid-19, която силно повлия върху нормалното провеждане на имунизациите в страната, но и с определяне на действителния подлежащ на имунизации контингент, с осигуряването на ваксини за изпълнението на имунизационния календар, с миграция на население, с отказ от имунизации.  

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #2

    Трябва да се подходи внимателно с ваксините, да се обясни на хората как те се отразяват на болестите им, за които те приемат много и различни лекарства. В разяснителната кампания за ваксиниране трябва да се обясни дали лежащо болни, хора с хронични заболявания, хора с повече от една болест могат да се ваксинират.
    Другото, което може да се направи, е да се напомня на възрастните, които не са ваксинирани, да носят маски, да пазаруват първи през деня, да избягват физически контакти, да използват дезифектанти.

  2. Коментарът е изтрит в 17:36 на 24 януари 2024 от автора.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.