Covid-епидемията през април и сега – разликите

По 200-300 новозаразени с коронавирус дневно и над 600 души в болница може да звучат стряскащо на фона на първия пик след Великден, когато се откриваха по 50-60 до 90 нови случая, а в болница бяха под 300 души. В действителност обаче картината не е толкова апокалиптична и много от тенденциите имат своето логично обяснение. На първо място разхлабените мерки спомагат за разпространението на вируса, съответно повече хора се заразяват.

30% от активните случаи в болница през април, 14% сега

В средата и края на април, когато беше отчетен първият пик, в болница имаше между 250 и 280 души и 40-50 души в интензивни отделения. Тогава се откриваха между 50 и 90 нови случая дневно. В деня на т.нар. пик с 90 нови случая – 24 април – в страната е имало 282 души в болница и 41 души в интензивни отделения. Към този момент общо установените случаи са били 1171, а активните случаи (общо установени минус излекувани и починали) – 890. Починалите тогава са 52 души.

От данните е видно, че над 30% от активните случаи тогава са били в болница и около 5% в интензивни отделения. В момента при 4620 активни случая, 642 или 14% са в болница и около половин процент (24 души) са в интензивни отделения.

Какво е на показ?

Причините за това могат да се търсят в няколко посоки. Ограничените възможности за тестване в началото на епидемията принуждаваха властите да тестват изключително тесен кръг, основно хора със симптоми. Това обяснява и по-високият процент положителни тестове в някои от дните тогава спрямо сега. През пролетта имаше повече дни с над 10% положителни тестове, сега варират между 5-6-7% и в отделни дни има по-висок процент на положителните проби.

Заради дефицита на тестове през април, тогава на показ са били преобладаващо най-тежките случаи, стигнали до болница и в по-малка степен хора с леки симптоми и безсимптомно болни.

Сега се тества много повече, правят се по 4000-6000 теста на денонощие при около 1000 тогава. Сега се проследява много по-пълно епидемичната верига, като се тестват безсимптомни контактни на вече установени заразени, включително сред големи колективи в предприятия и така се откриват много повече носители на вируса. По данни на самите здравни власти, сега откриват много повече безсимптомно болни и голяма част от новооткритите всъщност са добре.

Това разширява картината и вече се вижда, че от общо известните като заразени случаи, по-малък процент хора попадат в болница.

Освен това по данни на специалисти лекарите вече са започнали да прилагат по-успешни терапевтични схеми и по-малко хора стигат до тежки усложнения спрямо преди, съответно до смърт.

Смъртните случаи

Данните за по 7-8 починали за денонощие сега спрямо 1-3-5 тогава звучат стряскащо, но на фона на общия брой заразени ситуацията не е толкова черна. През април по-висок процент от общия брой установени случаи са приключили със смърт спрямо сега. От една страна отново - защото тогава на показ са били главно по-тежките случаи, докато сега картината е много по-пълна.

При общо 1171 регистрирани случая към 24 април и 52 починали, то около 4.5% от случаите са били с фатален изход. Сега при общо 9584 случая и 321 починали около 3.4% от случаите са с фатален изход. Отново, тук трябва да се отчете и напредъкът в подхода на лекарите, които вече прилагат по-успешно лечение.

Когато става въпрос за човешки живот, това няма как да е успокоително, но е логично следствие по-големият брой болни да води до повече починали като абсолютен брой.

Перспективите

Същевременно сега епидемията се развива много по-динамично. От 2 юли насам, когато беше премината границата от 5000 случая, те почти са се удвоили. Как това е променило картината при приетите в болница и в интензивните отделения? Към 2 юли в болница е имало 446 пациенти, от които 32 в интензивни отделения или клиники. Т.е. при още близо 5000 нови случая, хората в болница са се увеличили с 200 души, при тежко болните в интензивни клиники няма промяна. От общо 2200 активни случая към 2 юли, 446 са били в болница или около 20%.

Т.е. може да се предвиди че между 14% и 20% от активните случаи попадат в болница и това да служи като сигнална лампа, за да не се допуска претоварване на системата. Според официалните данни на МЗ болниците в страната разполагат със 7391 легла (във вътрешни, пулмологични, инфекциозни отделения) за лечение на по-леките и с 1324 легла в анестезиологичните отделения за лечение на тежките случаи с Covid-19. Болниците в София разполагат с 1137 легла за лечението на по-леките случаи във вътрешни, инфекциозни и пулмологични отделения и с 430 болнични легла за интензивно лечение. 

Освен това в момента част от болниците са затворили така наречениет си Covid отделения и стремежът е да останат чисти за пациентите с други диагнози възможно най-дълго.

Съществува риск обаче на определени места да има претоварване, както се получи в болниците във Видин и Ямбол през пролетта и в Пловдив в момента. Има и опасност цели отделения да останат извън строя, ако има голям брой заразен медицински персонал. Към днешна дата заразеният медицински персонал е около 6% при 11% от всички установени случаи през пролетта. Въпреки това в момента на ден се докладват като абсолютна бройка повече заразени медици отколкото тогава, т.е. рискът от оголване на структури откъм кадри не е за подценяване.

При удвояване на активните случаи и достигането им до 8000 души и ако 14% от тях са в болница, то над 1100 души биха имали нужда от болнично лечение в цялата страна, което отново е под обявените възможности, но може да е проблем за определени райони с остър недостиг на кадри и места.

В същото време броят на излекуваните също расте. Ако сега на ден излекуваните нарастват с по над 100 души, това е в пряка зависимост с новооткритите случаи преди 20-30 дни, които сега оздравяват. Т.е. тепърва наред с новите болни предстои в следващите седмици да се излекуват по 200-300 души, затова и прогнозите кога точно и къде ще се препълни системата, не са толкова лесни.