Д-р Петър Грибнев: Променяме подхода за разкриване на нови болници

Министерството на здравеопазването (МЗ) ще актуализира по нова методика здравната карта, която отчита потребностите от медицински услуги по места. Занапред ще има много внимателен подход за разкриване на нови лечебни заведения, заяви в интервю Mediapool д-р Петър Грибнев, зам.-министър на здравеопазването, в чиито ресори са болничната и спешната помощ.

Той съобщи, че в момента МЗ проучва опцията за общо договаряне на електроенергия за болниците, с което да свали цената на тока. "В момента всяка болница сама се договаря с диструбутора на електроенергия. Започнали сме процедура за проверка дали може да има общо договаряне и как може да се осъществи", обясни той.

Във ведомството тече анализ и обсъждане дали т.нар. неотложна помощ да бъде отделена от спешната и дали това би разтоварило Спешна помощ.

"Един лекар трябва да е мотивиран, че оставайки тук, ще има развитие. За да започне да го вижда, ние трябва да подобрим условията в болниците. Това може да стане с увеличаване на заплащането чрез средствата от клинични пътеки и чрез капиталови разходи, с които да се подобри материалната база", коментира още Грибнев.

Какво установи проверката, която министър Сербезова разпореди на всички спешни отделения и центрове в страната и на стандарта по спешна медицина след случая с починалата жена в спешното отделение във Враца?

По случая във Враца тече прокурорска проверка и сме ограничени в информацията, която можем да даваме, но проверката на Медицински надзор там е приключила. По отношение на проверката в спешните звена, тя ще е поетапна, тъй като те са много и трябва да осигурим ресурс да завърши. Определени са параметрите, по които ще бъде извършена тя. Колегите от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) са създали организация и вече са започнали някои от проверките. Целта на тези проверки е да се види дали по места е създадена организация, дали болничните директори са издали правилници за работа, дали има помещения за триаж, достатъчен ли е персоналът. Темата е много чувствителна и понякога единични случаи заострят вниманието, а не бива да вадим заключения от единичните случаи и да ги прилепваме към цялата система.

Така е, но има повтарящи се случаи на отказ да се приемат пациенти, или забавена реакция, от които могат да се направят изводи. И въпросът е вие направихте ли някакви изводи дали има системен проблем, който да води до това?

В момента, в който поехме ръководството на МЗ ние предприехме поетапни действия за подобряване спешната помощ. Анализите дотук сочат, че времето за осъществяване на спешна помощ след повикване е средно 15 минути. В сравнение с други държави в ЕС, там времето е по-кратко. Златният стандарт, който гоним, е 8 минути. Голяма част от повикванията са за състояния, които не налагат спешна помощ и може би трябва да обърнем внимание, че спешната помощ в България се ползва и за неотложни, а не само за спешни състояния. Тук е нашето място да направим изводи дали трябва да се мисли за връщането на неотложната помощ и тя да се отдели от спешната помощ. А Спешна помощ да изпълнява, това, което се изисква от нея.

Разяснете какви ситуации трябва да се поемат от Спешна помощ и какви да се насочат в т.нар. неотложна в рамките на извънболничната медицинска помощ...

Когато постъпи обаждане на 112, се извършва телефонен триаж. Ако сигналът е за висока температура на човек, който не се чувства добре от 3 дни, това е състояние, което не налага спешна помощ. Първо трябва да се търси личния лекар, ако той е недостъпен, той има договор с центрове, които да обслужват пациентите му в извънработно време. Обаждането и посещението на спешната помощ трябва да е последна опция, иначе товари системата.

Може би, ако хората видят някаква по-стройна организация на нивата преди Спешна помощ, биха я търсили... Кажете повече за идеята да се организират т.нар. кабинети за неотложна помощ...

В момента сме на етап анализ и обсъждане дали има смисъл да бъде върната неотложната помощ като такава, защото в момента всичко е "спешна помощ" и дали такава стъпка би облекчила Спешна помощ. Проблемите на спешната помощ, според нас, са първо материалната база. Проектът за ремонта на спешните центрове се точи от години и ние ще положим усилия да завърши бързо. Знаете, има проблем с изпълнителите на ремонтните дейности заради промени в цените, има и процедурни обжалвания. Логистиката също е важна, защото ремонтът трябва да се случи в работещи помещения. Трябва да се премести спешното отделение докато се ремонтира. Когато завърши този процес, идва следващият проблем: персоналът. Забелязва се неравномерно разпределение на персонал . В провинцията има повече персонал в спешните центрове и по-малко персонал в спешните отделения към болниците.

Това на какво се дължи?

В момента сме в процес на анализ на тази информация. Моите предположения са, че спешните центрове са на подчинение на МЗ, а спешните отделения са част от болниците най-често. Поради различния начин на финансиране, има разлики, които определят потока колеги, които избират къде да работят.

Излиза, че в болниците колегите ви са по-зле платени, отколкото в спешните центрове?

Не мога да съм сигурен, защото нямам данните, но предполагам, че там ще има някакви разлики.

А какво ще направите за по-балансираното разпределение на кадрите?

МЗ разполага с т.нар. търговски дружества, в част от тях е 100% собственик, в други по-малко, но те сами определят политиката си на развитие, в това число кадровия потенциал. Така че имаме малко механизми на влияние в тях, но можем да влияем на генералната рамка. Основният източник на финансиране на болниците е НЗОК. Ако ние успеем да направим клиничните пътеки по-добре платени, по този начин ще увеличим приходите на търговсикте дружества и те да заделят повече средства за персонал.

И въпросът е дали го правят, защото на места има много фрапиращи диспропорции в заплащането на персонала.

Това е нещо, което също ще подлежи на ревизия и анализ и може би ще се наложат правила да няма такива фрапиращи разлики. Предприели сме мерки за оптимизиране плановете за изпълнение на болниците, защото очевидно има проблем с големите болници. От една страна те задлъжняват. Причината е, че предлагат качествена услуга, лекуват тежко болни, но не е остойностен добре трудът, който полагат за тези пациенти. Другият проблем касае менажирането на търговските дружества.

Не е ли водещо управлението, обаче, тъй като през годините има примери на много задлъжнели болници, които при промяна в ръководството и менажирането им, успяват да поддържат прилични финансови резултати...

Проблемите са два. Съчетаването им и начина на менажиране води до финалния рузултат. Но в голям процент от случаите големите болници са на загуба. Единични са случаите, когато някоя е на плюс и ние, разбира се, че ще се срещнем с успешните ръководители и ще анализираме защо едни успяват, а други не. Но генерално когато една клинична пътека е недофинансирана и средствата, които получавате за лечението на пациента са ограничени, а се налага лечението му в по-продължителен период от време, тогава балансът е труден. Такъв баланс може да има в частните болници, които могат да поискат доплащане от пациента, докато в държавните болници такова доплащане не може да има.

Кадрите в системата ли са малко или болниците са прекалено много и водят до разпокъсване на кадровия ресурс?

Като цяло данните сочат, че има голям недостиг на медицински сестри. Недостиг на лекари няма, но голяма част от тях са в напреднала и дори в пенсионна възраст. Това притеснява болничните директори в провинцията, защото във всеки момент съществуващите лекари могат да спрат да работят, а няма млади попълнения. И този проблем ще започне да възниква в следващите години, ако не мотивираме младите лекари да остават и работят в България.

Един лекар трябва да е мотивиран, че оставайки тук, ще има развитие. За да започне да го вижда, ние трябва да подобрим условията в болниците. Това може да стане с повишаване на заплащането чрез средствата от клинични пътеки и чрез капиталови разходи, с които да се подобри материалната база. На местно ниво може да се мисли и за социални стимули, за да се направят по-привлекателни местата в провинциалните болници. Отношението към лекарите също е важно за задържането им.

Чрез административни мерки може ли да се реши въпросът с многото болници и малкото медицински персонал? Например един лекар да не може да работи на повече от едно място, или с ефективни ограничения за разкриване на нови болници...

Ограничаването на лекарите да работят на едно място може да проработи добре, но за определени болници. Работата на лекарите на няколко места е защото искат да изкарат достатъчно пари, за да задоволят потребностите си. Ако те ги получават на едно място, няма да се налага да работят на по няколко места. Ако въведем такова ограничение, обаче, ще ги ограничим, а системата е пазарна. Но ние можем да кажем, че може да работи на един основен договор, а на другите места да извършва друг тип услуги.

Въпросът е дали работата, на която се води лекарят, е по физическите му възможности или просто с дипломата си обезпечава съществуването на поредната болница?

Да, това е идеята, лекарят да изпълнява своята дейност, а не да бъде ползван за регистрация.

Добре, а по отношение на многото болници какво ще направите?

Знаете, че има здравна карта, която определя потребностите от нови легла, но тя не отваря и не затваря легла. Въз основа на нея МЗ дава разрешителните. Нашата визия е да направим актуализация на здравната карта и има работни групи за преразглеждане на методологията, по която се прави. Включително ще проучим лечението на основни заболявания по райони. Да разберем, например, един инсулт къде се лекува най-често. Ще разделим заболяванията на важни, структурни, които определят обема на работа в болниците, за да видим какво е състоянието сега. Това трябва да стане в кратки срокове. Когато видим резултатите, ще направим актуализация на здравната карта по нова методика и ще видим сегашната структура.

Занапред ще има много внимателен подход за разкриване на нови структури. Включително ще изискваме от болничните мениджъри когато искат разкриване на нова дейност да представят план как виждат обезпечаването ѝ. Ако например искат разкриването на 20 легла, да се види обезпечени ли са те с кадри, които да работят, какви пациенти ще има там, какъв поток от пациенти очакват, за да има някаква обосновка. Иначе ще се случи, това от което всички се опасяват, че ще се разкриват нови легла без да има потребност за това и системата ще страда от недостиг на кадри.

Докато преразглеждате здравната карта ще одобрявате ли вече постъпилите предложения за нови болници и дейности?

Някои от тях се одобряват, да.

Инвестиционното намерение за изграждане на нова болница от веригата "Сърце и Мозък" в Казичене ще бъде ли одобрено?

Казусът "Казичене" в момента е в процес на доуточняване именно от гледна точка на потребността от такова голямо болнично заведение. Така че за момента няма движение там.

По отношение на финансирането на болници, сега се подготвя увеличение на цените на клиничните пътеки. Това ли ще бъде мярката, на която ще се разчита да ги подпомогне финансово, за да посрещнат нарастващите цени на ток, газ, консумативи и др?

Болниците като търговски дружества така са поставени, че трябва да правят своите планове и разчети, така че да се справят със ситуацията. Това, което ние можем да се опитаме да направим е едно общо договаряне на електроенергия, с което да свалим цената на тока. В момента всяка болница сама се договаря с диструбутора на електроенергия. В момента сме започнали процедура за проверка дали това е възможно и как може да се осъществи.

А това само за държавните болници ли се отнася?

Чакаме становище от нашите юристи относно реализацията на тази идея.

А откога ще се върви към промяна във финансирането на болниците от клиничните пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ)?

Към този процес трябва да се подхожда много внимателно, защото преминаването от клинични пътеки към ДСГ крие риск от дисбаланс в системата и поне през тази година работата ще е по клинични пътеки. Първо трябва да се види кои диагностични групи кои заболявания ще включват, как ще бъдат финансирани те, какъв ще е пациентопотокът. Това го оставяме като проект за развитие. Друго нещо, на което ще наблегнем е електронното здравеопазване, защото то също ще играе роля на коректор в системата.

В обобщение кои са най-неотложните действия за тази година във вашите ресорси?

В спешната помощ максимално бързо завършване на ремонтните дейности по места, стартиране на процедурата за въздушно спасяване, засилване обучението на парамедици в университетите. В болничната помощ осъвременяване на плановете на болниците и строг контрол дали ги изпълняват, приоритизиране на капиталовите им разходи, които биха повишили качеството им на работа. В синхрон с НЗОК и БЛС увеличаване на цените на клиничните пътеки. Анализ дейността на търговските дружества и намеса в най-рисковите от тях и подобряване на резултатите.

Как виждате във времето реализарането на програмата за засилено обучение на парамедици?

И в момента в системата има парамедици, но се планира засилване на програмата за обучение в университетите. Вече има проведени разговори с университети да бъдат въведени три степени на обучение според придобитите професионални умение. Нещо, което наблюдаваме е, че наличните в момента парамедици се ползват основно каот помощен персонал: шофьор или санитар. Идеята на парамедика е, той да осъществи такава дейност, която да подпомогне или дори да замени при по-леки случаи лекаря.