Да бъде или да не бъде баня Централната минерална баня

Възстановяване на част от Централната минерална баня в София като баня или използването на помещенията за културни събития. Този въпрос събра десетки хора във фоайето на Музея за историята на София, който се намира в част от сградата на минералната баня.

На общественото обсъждане общината представи идеята си да превърне неизползваните и неремонтирани северно и източно крило на сградата в център за културни събития. Години наред местната власт поддържаше тезата, че там трябва да се направи спа център. Идеята беше сградата да се даде на концесия на частен инвеститор, който да осигури инвестиции за ремонт на двете крила, а в замяна да събира приходите от центъра за определен период от време. Няколкото опита за привличане на фирма се провалиха, а като мотив се посочва основно липсата на паркинг около сградата.

От няколко седмици ръководството на общината обяснява, че неизползваната част от сградата вече не става за къпане и спа процедури, дори и общината да намери пари, за да инвестира в нея. Основните изтъквани причини са недостатъчният дебит на минералния извор, прекалено голямата инвестиция и разходи за поддържане, както и това, че сградата била "изсъхнала" и вече не ставала за баня.

Според представяни от общината данни дебитът на извора бил 12 литра в секунда, а 8 литра от тях отивали за чешмите около банята, от които хората си пълнят вода.

За да се реализира проектът за културен център, били необходими между 7 и 10 млн. лева. Според финансовите разчети, ако там има зали за събития издръжката годишно ще струва 400 хил. лева. За поддръжката на минерални басейни щели да са нужни 900 хил. лева годишно. Данни за това колко биха били приходите от двете дейности към момента не са обявени.

Представянето на преработените планове на общината за превръщането на банята в център за събития предизвика недоволството на повечето хора, дошли на общественото обсъждане във вторник вечерта. Аргументите и идеите на местната власт бяха шумно освирквани и предизвикваха неодобрителни възгласи, докато изказванията в подкрепа на възстановяването на банята бяха аплодирани.

Лайтмотивът в изказванията на противопоставящите се на плановете на общината беше, че минералната вода е един от символите на София и че подобно на Будапеща градът може да спечели от възстановяването на Централната баня, тъй като тя би привлякла много туристи.

Представители на туристически фирми обясниха, че и в момента туристите искали да използват минералните води на София, но нямало къде. Според тях ако общината възстанови Централната баня, може да печели, тъй като цените на услугите, които тя би предлагала, ще са достатъчно високи. Отново за пример беше дадена Будапеща, където входът за една от градските бани - всъщност съвременен спа център, е 15 евро.

Чуха се дори изказвания, че Музеят на София, който от няколко години заема част от банята, трябва да се изнесе от там и цялото здание да възобнови функциите си.

Все пак имаше и няколко мнения против възстановяването на банята. Основните аргументи на хората, защитаващи тази позиция бяха, че центърът на София не е място за теляци, а и са нужни пространства за култура. Отговорът на защитниците на противоположната теза беше, че възстановената баня ще е съвременен спа център, а услугите ще са далеч от теляшките.

Мнението на мнозинството присъствали на общественото обсъждане се оказа напълно противоположно на социологическо проучване, направено от "Алфа рисърч" по въпроса. Според него 98.1% от посетителите на Музея на София смятат, че е "добре тази историческа сграда да бъде използвана за музей", а едва 1.9% "не харесват" това. Проучването показва и че 80% от попитаните са на мнение, че в сградата трябва да има зали за събития, но с изричното уточнение във въпроса "ако дебитът на минерална вода не е достатъчен". Същите са на мнение, че минералните чешми не трябва да бъдат премахвани.

От всички анкетирани едва 18.3% знаят, че в сградата се намира Музеят за история на София и са го посещавали. Най-голям процент - 32% знаят за музея, но нито са го посещавали, нито познават хора, които са го правили.