Да бъдем на различно мнение, като запазим взаимното уважение

Администрацията на Джордж У.Буш е изправена пред неприятната вероятност Франция и Русия да наложат вето на новата проекторезолюция в Съвета за сигурност, с която се разрешава употреба на сила срещу Ирак, и Германия също да гласува против. Подобно разминаване между позициите на Вашингтон и съюзниците му по ключова инициатива в американската политика щеше да е немислимо преди няколко години.

Невъзможността да се постигне съгласие по въпроса за Ирак открои остро част от различията, но има и други източници на напрежение. Вашингтон и някои от ключовите му съюзници са на различни позиции по въпроси като Протокола от Киото, Международния наказателен съд, противоракетната отбрана и израелско-палестинския конфликт.

Нито една от страните в тези противоречия не се отличи с особена зрялост. Европейските критици на Джордж Буш редовно представят президента като каубой, готов да дърпа спусъка, и като пълен изолационист, без да се замислят, че той трудно би могъл да бъде едновременно и двете. От американска страна нещата са още по-зле. Представители на администрацията реагираха на френско-германската позиция прекалено гневно. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд заяви, че критиките идват от "старата Европа", и покани държавите от Централна и Източна Европа да последват САЩ. Конгресмени пък предложиха икономически санкции срещу Франция и Германия.

Нито една от двете страни не иска да признае очевидното: че интересите и перспективите пред американците и европейците се разминават по много въпроси. С разпадането на Съветския съюз изчезна врагът, на който се дължеше единството на Запада. Беше нужно повече от десетилетие, но трансатлантическите отношения започват да се завръщат към нормалния си вид - този, който съществуваше в продължение на близо век преди Втората световна и Студената война. Американските и европейските интереси може все още да се застъпват някъде, но най-вероятно ще откриваме все повече области, където не съвпадат.

И Съединените щати, и големите европейски държави трябва да подхождат по-реалистично и зряло. Твърде често европейците искат САЩ да бъдат активни, да поемат отговорност за глобалната сигурност и да бъдат водеща сила при решаването на специфичните европейски проблеми, като например балканските кризи от 90-те години. В същото време много от същите тези европейци искат САЩ да следват желанията на съюзниците си безучастно. Те имат нужда от Америка, която е достатъчно силна, за да бъде хегемон, но и достатъчно сдържана, за да не упражнява огромната си мощ едностранно.

Накратко, европейските съюзници искат САЩ да бъдат хегемон, но с вързани ръце. А това е една противоречива и нереалистична представа. Ако европейските държави искат Вашингтон да ги приема на сериозно, трябва да изковат последователна външна политика и да я подкрепят със значителни военни ресурси. И ако е необходимо, трябва да са готови да се противопоставят на американската политика и да не отстъпват. Извън това те трябва да поискат от САЩ да правят по-малко в областта на сигурността, но да демонстрират желание да правят повече.

Американските политици имат илюзии относно съюзниците си. Те очакват проспериращите и горди европейски държави да се държат сервилно, с каквато и инициатива да излезе Вашингтон, дори и когато принципно не са съгласни с американската политика и тя не обслужва техните интереси. Подобни очаквания може да бяха нормални в първите години на НАТО, когато опустошената от войната Западна Европа беше изправена пред огромна заплаха и отчаяно се нуждаеше от САЩ като закрилник. Такива виждания обаче са силно изостанали от реалността през 21-и век.

С две думи, и двете страни на Атлантика имат нужда от по-голям реализъм и повече спокойствие. Американците и европейците могат да продължат безсмисления и унизителен спектакъл и взаимно да се сочат с пръст, докато противоречията достигнат точката, след която има малка надежда за ефективно сътрудничество дори в областите, където интересите са общи.

И за двете страни ще е по-добре да признаят, че САЩ и Европа са два региона с интереси и перспективи, които понякога съвпадат, а друг пък се разминават, и че е по-вероятно различията да се задълбочат, а не да намалеят. В бъдеще Америка и традиционните ѝ съюзници трябва да се съгласят, че по някои въпроси не са на едно мнение. Но преди всичко те трябва да се научат да заемат различна позиция, без да си позволяват неприязън.

По БТА

Споделяне

Още от Свят