Да беше мор, да беше чума, а то... БАБХ

Какво властите можеха и трябваше да направят, но не направиха в поразения от заразата район

Да беше мор, да беше чума, а то... БАБХ

Не, евтаназията на овце и кози в Странджа не е с цел обезлюдяване на региона, за да бъдат заселени там нелегални мигранти. Нито е част от заговор за унищожаване на селското ни стопанство, за да се отвори пазар за месо от Турция. Нито е плод на мистичен план за внос на животни от Турция. Още повече, че последното е забранено.

И да, евтаназията е задължителна. Но, за да бъдат ефективни мерките, те трябва да се случват по строги критерии, а действията на властите да са прецизни. За тях трябва да има достатъчно информация, поетапността им да е ясна и най-важното: всичко, което ветеринарните власти предприемат, да бъде стриктно, а не стихийно. Именно по тази причина самите те са обучавани преди две години в Александруполис. Съвсем очевидно, обаче наученото е забравено, а първата стресова ситуация предизвика криза, която бързо предизвика политически последици.

От седмица животновъдите протестират, правителството непохватно се опитва да гаси пожара, разгорял се с негова помощ, а т.нар. опозиция в лицето на БСП се упражнява върху всякакви фарсови твърдения.

За да се случва всичко това обаче има един основен проблем. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) не просто не изпълнява собствените си предписания, напротив – тя ги нарушава. Предписанията пък са поместени в документ, наречен "Практическо ръководство за борба с чумата по дребните преживни животни". Ръководството е стриктно разписано по Директива 92/119/ЕИО, която определя общата рамка за борба със специфичната зараза на територията на Европейския съюз.

В опит да оправдае действията на БАБХ, шефът ѝ д-р Дамян Илиев заяви преди дни, че документът първо – не е актуален, и второ – се прилага само, когато болестта стане характерна за региона.

Твърдението му обаче е неистина. Практическото ръководство за борба с чумата по дребните преживни животни е съставено въз основа на изискванията на Директива 92/119/ЕО и по-специално чл. 20, ал. 1: "Всяка държава-членка изготвя план за действие в извънредни ситуации (контингенс план) за болестите, изброени в приложение I, който да определя националните мерки при възникване на огнище на някоя от болестите".

Документът съдържа подробни инструкции и информация относно практически аспекти при борбата с болестта независимо дали тя е еднемична (постоянно присъстваща) в района или не.

Важно обстоятелство е, че заболяването досега не беше потвърждавано на територията на ЕС, така че няма как Директива 92/119, въз основа на която е писано ръководството, да предвижда мерки при постоянно наличие на такава болест.

Любопитен момент е, че "неактуалното", според Илиев, ръководство е ... от месец януари тази година, т.е. разписано е окончателно преди по-малко от 6 месеца.

Именно това е и документът, който дава ясни инструкции как да се действа в случай на съмнение за вируса, установяването му и борбата с него.

Една от недвусмислено описаните мерки в ръководството е карантината. Въпреки че в свое участие в бТВ шефът на БАБХ Дамян Илиев твърди, че "карантина не се прилага в нито една страна".

Освен, че одобреният от него документ ясно предписва именно карантинирането, справка на неправителствената организация "Четири лапи" сочи, че всички наръчници за борба с чумата по дребните преживни животни препоръчват при съмнение за заболяването животните да бъдат изолирани и да се наблюдават.

В България се започна директно с избиването им. И то не според документа, а според "прилагането" му.

На първо място: предпазване

Преди обаче изобщо да се стигне до установяване на чума по дребните преживни животни и да се приложат предписанията от документа, има мерки, които държавата трябва да взема за предпазване от заболяването. Те са разписани подробно в заповед на д-р Илиев от март 2017 г. "Програма за предпазни мерки срещу някои трансгранични заболявания по животните".

Там пише, че всяко тримесечие трябва да се вземат проби от различни стопанства в шест погранични области на България.

Справка по животновъдните обекти в системата на БАБХ обаче не показва резултати от подобни тестове. Правени ли са или не, остава загадка. "Липсата на резултати от проби е най-малкото притеснителна", казва д-р Марина Иванова, директор на "Четири лапи" за България.

Документът също предвижда разяснителни кампании, които БАБХ трябва да провежда с ветеринарни лекари, с фермери, както и с широката общественост. Данни за подобни разяснителни кампании не са налични. Нещо повече – информация за болестта под формата на листовки се е появила в Средец, едва след констатацията на заразата във Воден.

Ако кампании не са провеждани, е твърде вероятно липсата на информация да е част от генералния проблем, тъй като практиката в миналото показва, че живеещите в пограничните с Турция райони фермери внасят нелегално животни от южната ни съседка.

Турция пък е държава, в която чума по дребните преживни има. Ето защо там масово се използват и ваксини за овце и кози. Ако ваксинирано животно се озове в България, при тест за вируса е твърде вероятно да даде положителна проба.

Това е и една от обсъжданите от ветеринарната общност в България възможности как чумата се е озовала у нас.

Към това се добавя обстоятелството, че сега започва кампанията за заплождане на овцете, което не веднъж у нас се е случвало с нелегален внос на мъжки животни от Турция, което по закон е забранено.

"Ако кампаниите за разясняване на опасностите от болестта бяха ефективни, то със сигурност сред местните животновъди щеше да има много по-високо ниво на осъзнаване на проблема и нямаше да има съмнения за незаконен внос на животни от Турция", обяснява Явор Гечев от "Четири лапи".

Нарушенията

"Да оставим кампаниите и съмненията, обаче. Важно е дали държавата върши работата си съвестно, когато вече става дума за съмнение за вируса", коментира д-р Иванова. Тя акцентира на това, че стъпките, разписани в Ръководството на БАБХ са в ясна последователност.

Какво казва документът? На първо място: "от страни, които са свободни от PPR, се вземат серологични проби поне една седмица след проявата на клиничните признаци за диагностично изследване". Дали това е сторено обаче не се знае, тъй като никъде няма данни кога са взети пробите от различните населени места и стопанства.

Ако проби са взети, те трябва да се изпратят в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) в София. А след това задължително трябва да има потвърждение от референтна лаборатория.

Не това се случва в село Воден,Ямболско. Видно от подписаната от д-р Дамян Илиев заповед, нареждането на евтаназия на добитъка е издадено на 20 юни, а потвърждение от референтната лаборатория във Франция идва три дни по-късно – на 23 юни.

Няколко дни по-късно – на 28 юни, в село Кости, близо до Царево, ветеринарните власти откриват второ огнище на чума. Проби от животните са изпратени в НДНИВМИ. Тестове в референтната лаборатория във Франция не са пратени, въпреки че евтаназията на животните се обвързва именно с нейните резултати. Така без задължителните втори проби, в село Кости са избити над 390 глави добитък.

Важен момент е, че докато властите не получат потвърждение от референтна лаборатория за вируса, стопанствата в района действат в режим на "съмнения" за наличие на чума.

В тази ситуация ветеринарните лекари водят разследване в стопанствата и тези, в които има съмнения, се поставят под карантина.

Във Воден и Кости нещата се развиват по друг начин: стадата са избити.

И още нарушения

Нещо повече – когато се потвърди наличието на вируса, се пристъпва към евтаназия, но само на животните в даденото стопанство, където е разпространена заразата, както и онези, за които е установено, че са имали контакт с тях. Останалите стопанства се разполагат в две зони – предпазна с обсег 3 километра и надзорна - 10 километра.

В предпазната зона се идентифицират всички стопанства, забранява се движението на животни по обществени пътища; забранява се транспорта на животни, а дребният добитък трябва да остане на територията на стопанството, на което принадлежи. След извършването на всичко това се правят тестове, а наблюдението от ветеринарни лекари е задължително.

В надзорната зона животните също се изолират, транспортирането им е забранено, а добитикът не може да напуска тази 10 километрова зона в продължение на максималния инкубационен период след последния отчетен случай на болестта. Той е 21 дни.

Вместо да се случи това – в селата Воден и Кости... са избити всички стада, от всички стопанства, без оглед на това кое в коя зона се намира.



И паника

Извън нарушенията, които БАБХ прави на собствените си правила, самият директор на агенцията се погрижи за това очевидно предварително неинформираното население да изпадне в паника.

Така например при посещението си в засегнатите села, където бе заедно със земеделския министър, д-р Дамян Илиев заяви, че след умъртвяването на добитъка, ще последва шест месеца карантинен период. Твърдение, което е тотално невярно.

Според разписанията на документа "последващо зареждане с животни на животновъдния обект се извършва след не по малко от 30 дни от почистването и дезинфекцията".

Шест месеца обаче е друг срок – съгласно разпоредбите на Световната организация за здравеопазване на животните ( ОИЕ) това е времето, в което държава, в която е установена чума по дребните преживни, може да кандидатства за статус "чиста от заразата".

Друго твърдение на Илиев също се оказва неистинно. В интервю пред бТВ той аргументира масовото изтребване на животни с обяснението, че "вирусът трае около 20 дни, а не 70 часа и той зависи от атмосферните условия в момента".

Вирусът на чумата по дребните преживни животни е устойчив в околната среда до 72 часа. Веднъж попаднал в организма на животно, той има инкубационен период до 21 дни, се посочва в документите по темата.

В този смисъл – стадото на станалата известна баба Дора отдавна трябваше да покаже клинични признаци на чума, отбелязва д-р Иванова.

Споделяне
Още от България