"Да, България" ще закрие държавната банка, която финансира олигарсите

Закриване на държавната Българската банка за развитие, която финансира олигарсите и строителни фирми, които участват в обществените поръчки. Създаване на Български борд за просперитет. Икономически растеж от 6 на сто, спестяване на 2.5 млрд. лв. от кражби от обществени поръчки, двойно по-високи доходи за домакинствата и по-ниско ДДС с два пункта. Това са част от мрките в икономическата програма на "Движение Да, България", която беше представена в събота.  Тя е съгласувана с коалиционните партньори на движението - "Зелените" и ДЕОС.

Целта е и влизането на България в първата тройка за най-добра бизнес среда, еврозоната и въвеждането на еврото.

"Ние не изхождаме от идеята, че растежът ще падне като утринна роса и политиците като пчелички ще го съберат и раздадат. Нашият фокус е върху предприемаческата култура, върху това да се създада условия, хората да произведат ресурс", заяви лидерът формацията Христо Иванов.

Според него основен акцент, който отличава партията от другите е, че "всички изхождат от реалността, че българската икономика може да постигне по-голям ръст, от този, на който сме свидетели". "Да, България" също смята, че българската икономика има по-голяма потенциал за растеж, но за разлика от другите партии, тяхната икономическа програма описва как ще бъде постигнат, отбеляза Иванов.

"Нашата първа цел е да запушим дупките, да спрем кражбите и да съберем парите от данъчните измами. Това би донесло около 4 млрд. лв допълнително в държавния бюджет. След това да преструктурираме българската икономика, която сега се осланя на използване на обществени поръчки и евросредства, така че да разчита на предприемачество и експорт. Тогава предвиждаме бюджетни излишъци и ние няма да ги раздаване на нерегламентиран прицип, а ще намалим данъците и мярката 18 % ДДС ще бъде съвсем нормална", каза Кирил Петков.

Закриването на Българската банка за развитие

Икономическата програма на "Да, България" предвижда закриване на Българската банка за развитие, а средствата ѝ да бъдат структурирани във фондове, които финансират стартиращи предприятия и инкубатори и се управляват от европейския инвестиционен фонд, представи идеята Кирил Петков.

Сред мерките за растеж е заложено значително увеличение на парите за наука чрез проекти и частно финансиране. "През науката много от иновациите ще се случват, а връзката между наука и бизнес е основополагаща за движението на икономиката", каза Петков.

Според него на конкурентен принцип и разчитайки на самоиницатива на предприятията, могат да се създадат регионални центрове.

Банките да одобряват европроектите

Мерките за растеж предвиждат още усвояване на част от евросредствата чрез механизъм, който дава съфинансиране на лихвите и на обезпеченията през търговските банки.

Вместо държавните служители да преценяват коя фирма е най-подходяща да спечели даден проект, това ще е по-успешно през банките, смята Кирил Петков.

Създаване на Български борд за просперитет

Намаляване на администрацията и създаването на Български борд за просперитет, в който да се влеят агенциите за инвестиции и за малки и средни предприятия и търговските аташета предвиждат още мерките за растеж.

В борда ще има консултативни съвети, в които ще участват най-добрите български фирми. Те ще се включват в разработването на секторните стратегии. Към борда ще има и електронен портал за българите в чужбина, през който да може да се привличат обратно "български мозъци“, разви идеята Кирил Петков.

Публичен избор на регулаторите и черен списък с некоректни фирми

Публичен избор на ръководството на регулаторните органи, сред които са Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията, предвижда още икономическата програма на "Да, България". Според Станислав Тодоров това трябва да става с възможност за участие на обществеността.

Той предлага още да има "черен" списък с некоректни фирми. "Ако премахнеме политическит контрол върху собственик, регулатора и консуматора принципите на конкуренцията ще бъдат защитени, а фирмите ще могат да задържат качествените хора в държавата", смята Станислав Тодоров.

Друга цел на програмата е присъединяването към Европейския банков надзор, за да не се стига до ситуациии, като тази с КТБ.

В икономическата програмата са разписани шест мерки за постигане на ръст на икономиката, 10 мерки за намаляване на бюрокрацията и 18 мерки срещу спиране на кражбите.