"Да ги разтървем". Парламентът отне следствието от контрола на Гешев

В петък Народното събрание отне административния контрол върху следствието от ръцете на главния прокурор Иван Гешев и върна независимостта на службата, която повече от десетилетие бе напълно подчинена на прокуратуратa. След промените шефът на Националната следствена служба Борислав Сарафов се превръща в един от четиримата големи в съдебната система наред с главния прокурор и шефовете на върховните съдилища.

Депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков, който беше шеф на правната комисия в 48-я парламент, директно обясни вота на парламента с конфликта между главния прокурор Иван Гешев и заместника му Борислав Сарафов, който е шеф на Националната следствена служба.

"Законодателният орган не просто може, а е длъжен да разтърве тези хора", каза депутатът от ГЕРБ.

С този вот ГЕРБ открито застана на страната на Сарафов, който влезе в открита война с главния прокурор, след като Мария Габриел (ГЕРБ) обяви, че ще иска уволнението на Гешев, ако стане премиер.

Нарушенията

Промените в съдебния закон бяха гласувани в нарушение на правилника за работата на Народното събрание. Идеята за връщането на свободата на следствието бе лансирана за първи път от депутата от "Възраждане" Петър Петров още в 48-я парламент, като още тогава тя бе харесана от бившия шеф на Национална следствена служба Бойко Рашков, който сега е депутат от "Продължаваме промяната".

В началото на сегашния състав на НС Петров отново направи това предложение, но то веднъж беше отхвърлено на първо четене като самостоятелен законопроект. В петък депутатът използва дебата по съвсем различни поправки в съдебния закон (за създаване на отделни етични кодекси за съдии и прокурори), за да лансира отново своето предложение за следствието.

Изненадващото бе, че мнозинството в пленарната зала се съгласи да гласува и прие част от предложенията му. Аргументът на Петър Петров за освобождаване на следствието от прокуратурата бе мотивиран с взаимните обвинения за нарушаване на закона, които си отправят Иван Гешев и Борислав Сарафов.

"Резултатът от това подчинение го видяхме всички", каза Петров. Депутати от ПП-ДБ и БСП протестираха, че пленарната зала нарушава правилата по недопустим начин, а депутатите не знаят какво точно гласуват.

Бойко Рашков е доволен

По време на дебата Бойко Рашков отново аплодира идеята за връщане на независимостта на следствието, която бе напълно отнета през 2009 година.

До 2001 година Рашков беше шеф на Националната следствена служба, когато тя беше голяма оперативно независима служба, занимаваща се с всички разследвания. През 2006 година голяма част от задълженията на следствието бяха прехвърлени на МВР и прокуратурата, а през 2009 година цялото следствие мина под контрола на главния прокурор.

"През 2009 година направихме следствено-прокурорска съветска система, която за около 14 години, като резултат, не показа, че е било добре решение. Затова се налага да се върнем към старо решение, с него се спазва принципът на независимостта", каза той, но не бе подкрепен от останалите си колеги в парламентарната група.

Въпреки че депутатите гласуваха за връщане на административната свобода на следователите, те остават оперативно изцяло подчинени на прокурорите, които са признати за господарите на разследването в Наказателно-процесуалния кодекс, приет през 2006 година. Поради това Рашков поиска да се промени и НПК, за да може следователите да не са безгласни букви в наказателния процес.

При гласуването предложенията на Петър Петров бяха подкрепени от ГЕРБ, "Възраждане", ДПС и част от ИТН. Законът не беше подкрепен от ПП-ДБ и БСП.

Тримата големи стават четирима

След промените изборът на шефа на Националната следствена служба се приравнява с този на тримата големи в съдебната система – главният прокурор и шефовете на двете върховни съдилища.

Главният прокурор няма да има право да предлага кандидат за шеф на следствието, като номинации ще могат да правят правосъдният министър и членове на Пленума на ВСС.

"В течащата битка между Иван Гешев и Борислав Боби Сарафов ние правим следствието независимо. Това, което прави новосформираното мнозинство е пренаписване на закона, да даде повече сили на ортака на „Осемте джуджета“ и на този там, който го преследва – Борислав Боби Сарафов да има повече независимост в защита на Бойко Борисов", каза независимият депутат Радостин Василев и обясни, че парламентът се е "осрал" с приемането на съдебната реформа.

Надежда Йорданова (ПП-ДБ) също каза, че приемането на тези промени става с недопустима законодателна техника и последствията ще се видят след обнародването на закона.