Да изградим европейски авангард

Разбира се, нужно е да се реагира на опасността от разпад на европейската сплотеност. Вярно е, че решението на Полша, скоро след като приключи преговори за членство в ЕС, да закупи американски изтребители и поддръжката, изразена от няколко бъдещи членки на ЕС за американската позиция към Ирак показват до каква степен тези страни дават приоритет на американската защита по въпросите на сигурността, отколкото на тази на ЕС. Кандидатките за членство в ЕС създават впечатлението, че за тях Съюзът е само зона на свободен търговски обмен, която дава субсидии и разчита на НАТО във външната политика и сигурността. Този възглед се споделя също от Великобритания и десните правителства в Испания и Италия, на които обаче Ширак спести критиките.

Истинската опасност от подкрепата за Вашингтон, изразена от настоящи и бъдещи членки на ЕС, не засяга разширяването. Истинската опасност се състои в това да видим триумфа на една концепция за ЕС, която би лишила самия съюз от стремежа един ден да бъде играч в световната политика.

Именно тази опасност реакцията на Ширак може само да засили. Защото гневните критики на президента тласкат още повече към САЩ правителствата, които отдавна са убедени, че само Атлантическият съюз може да им гарантира сигурност. Защото тези критики поставят под един знак правителствата и народите на тези страни, които в по-голямата си част се противопоставят на война в Ирак. Защото разширяването на ЕС е морален и исторически дълг спрямо народите на Източна Европа, изоставени от съюзниците си в Мюнхен преди Втората световна война, прехвърлени в съветския лагер в Ялта, които при това сами се освободиха от това робство.

Поради всички тези причини разширяването не може да бъде поставяно под въпрос. Ако това се случи, то би било такъв исторически отказ, че ЕС ще загуби задълго, а може би завинаги, възможността да се превърне в световен играч, действащ като противотежест на САЩ.

Единственият възможен подход, за да се даде нов тласък на проекта за европейски политически съюз, не е да се заплашват страните от Централна и Източна Европа. Правилният подход е няколко страни от ЕС да потвърдят волята си да пристъпят напред към изграждането на проект, обхващащ както европейската социална политика така и общата политика в сферата на сигурността, и да дадат на ЕС силни институции с федерален характер.

Възможно ли е това, когато ЕС е в криза, а приемането на нови членки може само да увеличи тежестта на тези, които желаят единствено зона за свободна търговия? Възможно е, ако Франция и Германия заедно, повличайки едно ядро от други страни, изградят авангард, който да покаже този стремеж, и да не бъде затворен за присъединяването на други страни от ЕС. Към това ядро ще се присъединят и други членки на съюза, ако този "челен отряд" успее и когато други политически сили дойдат на власт в Испания и Италия. Инициативата за създаването на този авангард трябва да бъде подета без бавене. Конвентът за бъдещето на Европа трябва да се занимае с този въпрос и да го предвиди в бъдещата конституция на ЕС, така че никой да не успее да постави пречки пред тази инициатива. Това зависи от правителствата на Франция и Германия, от председателя на Конвента Валери Жискар д'Естен, досега прекалено мълчалив по този въпрос, и от натиска, който могат да окажат политическите сили и гражданите в страните-членки на ЕС. Социалистите и социалдемократите, които досега действаха много активно в тази посока, трябва да размърдат Европейската социалистическа партия.

Подобна инициатива при настоящата криза е единствената, която може да запази бъдещето. Това е един труден път, изискващ търпелива и усърдна работа и здрава политическа воля, много по-различни от повърхностните реакции, които ласкаят общественото мнение, но предизвикват в дългосрочен план трайни, може би непоправими вреди.

* - Елизабет Гигу е бивш френски делегиран министър по европейските въпроси и депутат от Социалистическата партия във френското Национално събрание.

По БТА

Споделяне

Още от Свят