Да копаеш злато през Wi-Fi в Челопеч

За някои хора представата за златодобива може би е от филма "Треска за злато" на Чарли Чаплин или се свързва с кирки, ръчни машини за разбиване на скалите и подобни методи. Някога, някъде е било така.

Златната мина в Челопеч обаче от години е в дигиталния свят на ХХІ в, а от седмица е навлязла още по-дълбоко в иновативните подходи на добива, контролиране на целия процес от един център и опция за пълен анализ на ежеминутно постъпващи данни от работата в рудниците.

"Смятаме, че сме сред дигиталните пионери в миннодобивната дейност", коментира пред журналисти Цветомир Велков, оперативен директор на мината, която е предоставена от държавата на концесия на канадската "Дънди Прешъс Металс" през 2003  г., след като предишният концесионер – ирландската "Наван Майнинг", се отказа от дейността си в България.

Генералният мениджър на "Дънди" за България и директор на дружеството, работещо в Челопеч", и на започналата в края на юли добив в находището "Ада Тепе" край Крумовград фирма Илия Гърков пък се шегува, че след като над 150 дни от 2017 г. са били посветени на срещи с представители на фирми от цял свят, сред които и такива от топ 6 на отрасъла, за да се запознаят с иновациите в Челопеч, през тази са ограничили тези визити, "за да се съсредоточим в работата си".

Илия Гърков е един от четиримата в мината, които знаят как се копае руда на ръка, сн. Mediapool

Трудно е да се прецени дали работата под земята или тази отгоре е по-важната.

Онлайн връзка под земята

В офисите тече планирането на схеми за взривове, каквито се правят в края на всяка от трите седемчасови смени. В реално време на интерактивно табло се вижда как вървят добивът, извозването на рудата и преработката ѝ. В оперативния център се следи чрез камери и онлайн връзка случващото се във всяка точка на работа, датчици показват състоянието на въздуха и ако има дори и най-малък проблем индикират за това на секундата и служителите на центъра се намесват. Има нонстоп връзка с машините в различните участъци и с миньорите за координация, а всеки от тях има джипиес в лампата на каската си и се знае къде е по всяко време. Така ако се случи струпване на камиони в един отсек; на екраните в центъра се вижда и се подава сигнал, ако на по-малко от два метра от камион се намира човек и може да се реагира, за да не стават инциденти. Миньорите получават на таблета в машината производствения си план и автоматично се отчита какво са свършили.

От десетина дни паралелно на този оперативен център работи и смарт център, където софтуер и служители не просто следят и контролират случващото се под земята, но и имат възможност за анализ на постъпващите в реално време данни. "Целта е на база на изпълнението на задачите и последващия анализ да направим работата си по-ефективна", разказва Велков. Той допълва, че в днешния свят само наличието на информацията не е достатъчно, тъй като в нейния поток лесно могат да бъдат изпуснати важни детайли, да не бъдат подредени добре данните, да не бъдат анализирани адекватно или пък да не са предприети набелязаните решения.

Смарт център анализира всяка секунда данните

"Идеята на този смарт център е да хване допълнителна информация от дейността ни и да даде добавена стойност. Така ще може без да увеличаваме инвестициите в оборудване или човешки капитал, да постигнем по-голяма ефективност и ръст на производството, за да отговорим на нуждите на пазарите и на интересите на акционерите ни", обяснява Цветомир Велков. "Ако предприемеш промяна в производството без да си я изтествал и симулирал, има опасност да сгрешиш, а в този смарт център ние искаме да валидираме решенията си", допълва оперативният директор, който е сред визионерите на компанията, но се чувства по-удобно с ботуши,  гащеризон и каска, отколкото в костюм. 

Цветомир Велков показва на интерактивното табло схеми и планове за работа, сн. Mediapool

Велков е сред хората, на които се дължи и изобретяването на иновативен метод за добив на руда в Челопеч. Технологията през 2017 г. е получила световно отличие за иновация в минния бизнес и позволява изземване на по-голяма част от рудата и ако до миналата година и при предишните способи под земята са оставали неоползотворени значителни количества ценни ресурси, вече блокираните залежи са сведени до 3-5 на сто. Този метод също така позволява на дружеството да се върне да работи в участъци, считани за изчерпани в годините на експлоатация на мината от 1956 г. досега. Паралелно се правят и нови проучвания за залежи в рамките на концесионната площ на мината.

Пилотният смарт център за анализ на данните, сн. Mediapool

Гърков разказва как преди години анализи са сочели, че мината ще бъде принудена да спре работа през 2016 г., тъй като ще изчерпи залежите си. "Вече сме 2018 г., а животът на мината е 9 години плюс, като плюсът означава, че жизненият ѝ цикъл може да бъде допълнително увеличаван", посочва мениджърът на "Дънди" за България. 

Музика и фейсбук на 800 м под планината

А под земята – на 800-900 метро под земната повърхност и около 400 м под морското равнище, в огромни тунели с регулация на движението, най-модерни машини, управлявани от висококвалифицирани служители през таблети и с възможност това да става през Wi-Fi от другия край на света, 24 часа в денонощието дълбаят и извозват добитата медно-пиритна руда. Тя съдържа също така сребро и злато, но и тонове други примеси. Комуникацията вътре и с оперативния и смарт центровете се извършва през безжична мрежа, а колкото и футуристично да звучи – от тонколони се разнася музика.

Таблетът, на който този оператор получава задачите си, през който управлява машината и в реално време предава в центъра свършеното от него и дали е спазил схемите за пробиване, сн. Mediapool

"Откакто е така под земята, служителите ни дори си откриха фейсбук профили", смее се Гърков, който е почнал работа като редови миньор в Челопеч. Относно автоматизацията на рудодобива се шегува, че в цялата компания днес само той и още трима служители знаят как се борави с ръчните машини за копаене на рудата.  Въпреки че всяка от машините под земята може да се управлява и дистанционно от Торонто, например, никой не смята да роботизира напълно подземния добив. "Хората със своите способности за действие и решения са важна част от работата ни", казва Велков.

След като се изкара рудата на повърхността по ленти тя влиза в огромни "мелници", където се натрошава преди да влезе в обогатителната фабрика, да мине през "пералнята ѝ", за да излязат крайните продукти – меден и пиритен концентрат.

Велков сравнява процеса с прането: "В пералнята добавяте мръсните дрехи и праха за пране и водата изкарва мръсотията, а вие вадите чистото пране. При нас е подобно, но наопаки. Химикалите и въртенето изкарват на повърхността ценните метали, а ненужният баласт се утаява и изхвърля."

"Пералнята" във флотационната фабрика, сн. Mediapool

За 2017 г. в мината в Челопеч са добити 2 232 799 тона руда, от които са произведени близо 101 хил. тона меден концентрат и почти 249 хил. тона пиритен концентрат.

Първият се вози в Намибия, където "Дънди Прешъс Петалс" през 2010 г. купи преработвателна фабрика, след като години наред у нас проектът ѝ за такова предприятие бе блокирано от правителството, а и екозащитници обясняваха, че това е опасно за околната среда. Пиритният концентрат пък се продава за преработка основно в Китай.

Добивът на германий, литий и други скъпи елементи не е рентабилен в Челопеч

Гърков посочва, че в добиваната от Челопеч руда има 78 елемента, сред които и скъпите германий, литий и кобалт, но тяхното количества е толкова малко, че е не е рентабилно да се извличат. Обвинения за такъв нерегламентиран добив, без да се плаща концесионна такса за това на държавата, периодично се отправят към канадската компания, но Гърков коментира, че не иска да влиза в безсмислени спорове с предубедени хора.

За миналата година от рудата в Челопеч са произведени 197 684 тройунции злато (една тройунция се равнява на малко над 31 грама,), 346 743 тройунции сребро и 16 226 тона мед. При златото ръстът на производство е 19 на сто спрямо 2016, но при среброто има спад от 7 процента.

Продължава подобряването на финансовите резултати

Дружеството продължава да подобрява резултатите си и през първите шест месеца на 2018 г. Произведеният меден концентрат е 50 495 тона срещу 47 237 тона за същия период на миналата година, а пиритният - 127 225 тона при 125243 тона преди година. Това води до ръст и при произведеното злато с близо 6 хил. тройунции повече и лек ръст при среброто.

Медният концентрат, от който трябват тонове за изработка на златно бижу, сн. Mediapool

Мината в Челопеч повишава и приходите си до близо 118 млн. долара за полугодието на 2018 г. докато преди година резултатът е бил 95 млн. долара. Печалбата преди данъци, такси и амортизация за шестте месеца на настоящата година е близо 67 млн. долара, а за същия период на миналата година – 52.690 млн. долара.

Данните сочат и минимално повишаване на добива на злато и сребро от тон руда. Обикновено от един тон руда се добиват около 3 гр. злато, ако спадне под 2.7  гр ще е нерентабилно. 
 
Според ръководството на челопешката мина това се дължи на направените 890 млн. лв. инвестиции от страна на "Дънди", които не са само в модернизация на производството, но и в човешкия капитал. Гърков обяснява, че не обича служителите да бъдат наричани "човешки ресурси",тъй като ресурсът просто се използва. "Хората са капитал, който трябва да бъде ценен и използван правилно", заявява той. 1000 души работят в мината като средната месечна заплата е 2270 лв., но извън нея служителите получават коледни, новогодишни и дори морски – преди лятната ваканция, бонуси, който представляват 10  процента от трудовото възнаграждение. Интересът за работа та е много голям. "Случвало се е, когато обявим свободна позиция да кандидатстват за едно място над 240 души", разказва генералният мениджър.

Вече върви и добивът в "Ада Тепе"

От края на юли 2018 г. "Дънди" започна и добива в находището "Ада Тепе" край Крумовград. След дългогодишно бавене на екооценката на проекта и обжалването му там вече са наети 200 души на работа,  като основната част от тях са местни жители, които са получили съответното обучение от страна на компанията. Сред служителите обаче има и такива, които са се върнали от чужбина, за да работят в мината, която също е модерна и разполага с аналогични на тези в Челопеч техники и дигитални връзки. Вложените там средства възлизат на 79 млн. долара, но добивът от това находище ще е по открит способ, който е много по-евтин в сравнение с подземния.

В това находище съдържанието на злато е по-високо от Челопеч – там е между 3.8 и 4.2 гр. на тон, обяснява Гърков. По думите му днес за богати златни мини се смятат тези със съдържание на злато от 7-8 гр, но те стават все по-малко.

И въпреки че подземните ресурси са изчерпаеми, в "Дънди" са оптимисти, че новите технологии ще им позволят да използват максимума от находищата си по по-ефективен начин.

Край на "отхапаната" планина

Ако обаче някой се мисли, че след изкопаването на рудата остават огромни дупки, греши.

Да, такива проядени участъци от планината е имало при старият начин на експлоатация на мината – когато след изземане на рудата, участъците просто са се срутвали – т.нар. обрушаване. Днес се използва метод, при който мястото на иззетата руда се запълва с цимент, но и при този метод има иновации, позволяващи използването на по-малки количества цимент. Просто се използват като добавка неопасните отпадъци от преработката на рудата. С Такъв баласт вече е запълнена и огромна дупка, която е била резултат от обрушаването на експлоатираните вече участъци в миналото. Днес това е най-зелената част от билото на планината, а местните ловци се шегуват, че там има повече диви животни от горите, в които те ловуват.

Рекултивирани са над 220 дка засегнати площи и върху тях са засадени 110 хил. дървета. Отделно компания е намалила потреблението на свежа питейна вода в производството си със 74 на сто при троен ръст на добива от 2004 г. насам, когато мината е работила едва с половината си капацитет. С 90 процента са намалели и изхвърляните води от хвостохранилището, където отива фратоционният отпадък от преработката на рудата.

Грижа ни е за околната среда и за човешкия ни капитал, обобщава Гърков визията на компанията за рудодобива.