Да не се връща ДДС на фирми, неплащащи заплати

Да не се възстановява данък върху добавената стойност (ДДС) на работодателите, които имат задължения към работниците си, предлага Конфедерацията на труда "Подкрепа".

След като здравният министър предложи да не се обслужват административно граждани, които не са си платили здравните осигуровки, което не е чак толкова лоша идея, да бъде разпростряна тази възможност и в други посоки, аргументира предложението вицепрезидентът на синдиката Димитър Манолов пред БНР. Според него тази мярка ще помогне и за намаляване на измамите с ДДС.

Справедливото и достойно заплащане на труда ще е акцент на започваща във вторник в София национална конференция, организирана от КНСБ. По данни на профсъюза един от най-честите проблеми за работниците е неизплащането на заплатите им.

Другите сигнали, които постъпват в КНСБ са свързани с уволненията, дисциплинарните наказания, спазването на работното време и неизплащането на извънреден труд , каза изпълнителният секретар на синдиката Чавдар Христов. Затова профсъюзът ще настоява още за законодателни промени, които да позволят на работниците да получават обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците, не само когато работодателят е обявен в неплатежоспособност, а и когато има финансови затруднения.

Синдикатът ще настоява за приемане на предложението работникът да има право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на предприятията. Тогава работниците ще получат по – бързо обезщетение за неизплатени заплати, припомни идеята на синдикатите Христов.

Според него трябва да се създаде един регистър към Главна инспекция по труда, в който да се регистрират всички работодатели, които имат неизплатени задължения, забавени повече от един месец.

В отговор социалният министър Тотю Младенов заяви, че и в момента има такъв регистър, който се следи от Националната агенция по приходите и от Главната инспекция по труда. Според неговите данни над 500 предприятия се проблемни – не само със забавени заплати и с плащания на осигурителни вноски, но и с данни за работници, които се водят, че работят на четири часа, но работят много по-дълго.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че не е нормално заплати да се изплащат със стачки и личната намеса на премиера.

Пред конференцията на синдиката Младенов обясни, че увеличаващата се от 1 май минимална работна заплата с 20 лв. ще продължи да расте и през следващите години при ръст на производителността.

Синдикалистите изнесоха данни, според които докато в ЕС средно 50 на сто от брутния вътрешен продукт отива за заплати, у нас делът е едва 37 процента и кризата оказва допълнителен натиск върху работодателите да режат трудовите възнаграждения.

Минимизирането на разходите за труд не може да бъде един постоянен процес и самоцел за работодателя, защото при стойности под една критична точка трудът става неатрактивен, коментира Пламен Димитров. Нетният размер на минималната работна заплата за страната, с изключение на периода 2006 – 2008 г., остава трайно около и под официалната линия на бедност, което е предпоставка за поддържането на постоянен контингент работещи-бедни, смята още той.

Според представени анализи на профсъюзите най-високи разходи за заплати на персонал бизнесът има в секторите хотелиерство, ресторантьорство и добивна промишленост – 21%. Тревожно остават и данните за направените през 2010 г. разходи за обучение на персонала. За всички наети в ресторантьорството са похарчени по 60 стотинки, малко повече в търговията и ремонтните дейности.