Да оставим настрана мегафоните

Първо, трябва да си напомним колко много САЩ и Европа се нуждаят една от друга. Току-що публикувано проучване на Центъра за трансатлантически отношения сочи, че през по-голямата част от миналото десетилетие Европа е допринесла за половината от цялостните световни приходи на американските компании. През последните 8 години американските инвестиции само в Холандия са два пъти повече от тези в Мексико и 10 пъти повече от Китай. А има и повече европейски инвестиции в Тексас, отколкото американски инвестиции в Япония. Така че би било трудно да се преувеличат взаимните икономически интереси на САЩ и Европа.

Но залозите, разбира се, са много по-големи. Става въпрос всъщност за това, че САЩ са създадени от реброто на Европа. Имаме общи корени в европейското Просвещение и споделяме идеите, които се родиха в този период на еманципация от общопризнат авторитет. Ние работихме заедно през последния половин век, за да създадем международен законов ред, отнасящ се не само за търговията и сигурността, но и за човешките права и основни свободи.

Колкото и да са остри различията ни от време на време и колкото и високо да си крещим един на друг, ние имаме много сходен скрит мироглед, който намира израз например в общата ни позиция срещу "цялостните решения", независимо дали става въпрос за комунизма, националния социализъм или религиозния фундаментализъм.

Тези, които насърчават президента Джордж Буш да се разграничи от ООН, тъй като смятат, че, по думите на Чарлз Краутамър, "принципната цел на Съвета за сигурност е не да възпира тираните, а да възпира САЩ", са недостойни за великото поколение на американските далновидни държавници, които укрепиха силата на закона чрез глобални институции преди 50 и повече години. За щастие тези хора представляват малко малцинство в САЩ, което си остава определено интернационалистично.

Като проправяме пътя си в това трудно време, не само в трансатлантическите отношения, но и в Европа, много важно е да не преувеличаваме, заблудени от силни емоции, нашите различия във външната политика. Никой от нас не спори за необходимостта Ирак да се разоръжи. Никой от нас не се съмнява, че Ирак ще бъде по-добре без Саддам Хюсеин.

Поуката, която трябва да си извлечем като държавници е, че Европа и Америка трябва да работят, за да запазят общите си интереси, да намалят до минимум своите различия и да увеличат до максимум своето общо благотворно влияние.

Това значи да удвоим общата си работа за засилване на отбранителните сили на света срещу международния тероризъм. Вече има голям обем често пъти техническа и неприятна работа през Атлантика, която покрива всичко от гарантиране сигурността на авиолиниите и трафика с контейнери до взаимните спогодби за екстрадиране. Трябва да продължим напред, и то не само за да гарантираме, че такива нови инициативи имат ефект върху ограничаването на тероризма и не спъват международната търговия и инвестиции.

Това значи да работим по-усилено от всякога, за да развием успешното ни сътрудничество на Балканите след ужасите на 90-те години. Нито Дейтънските споразумения щяха да бъдат постигнати, нито войната в Косово спечелена без Америка. Въпреки това именно Европейският съюз е сега основният източник на стабилност в региона. Перспективата за членство в ЕС дава значителна подкрепа в момент, когато тези страни се борят да възвърнат просперитета и свободата си. ЕС не само е единственият най-голям донор досега за страните на Западните Балкани, но осигурява също по-голямата част от мироопазващите войски.

Подобна е ситуацията и в Афганистан, където ЕС има по-голямо военно присъствие от САЩ и е по-големият донор, но сътрудничи тясно в служба на една единна стратегия.

Голямо изпитание през идващите седмици и месеци ще бъде близкоизточният мирен процес, а още по-голямо предизвикателство - да се помогне на страните в целия регион да се справят с последиците от войната в Ирак. САЩ и ЕС изготвиха с Русия и с ООН пътна карта, която да гарантира както израелската, така и палестинската държавност и сигурност в международно признати граници. Истината е, че повечето хора в региона с основание или не смятат, че САЩ представляват интересите на Израел. Следователно САЩ не могат вече да играят ролята на честния посредник сами и няма да има трайно споразумение без трансатлантическо и по-широко регионално сътрудничество.

Що се отнася до търговската и икономическата политика трябва да отбележим истински напредък преди следващата среща на върха между ЕС и САЩ през юни. Първо, трябва да работим за приключване на кръга от преговорите в Доха до 2004 г., като гарантираме успеха на министерската среща на Световната търговска организация /СТО/ в мексиканският град Канкун през септември. Второ, трябва да работим повече от всякога, за да популяризираме решенията на СТО, като имаме предвид наличието на трудни търговски спорове, които предстои да бъдат решени. Трето, трябва решаваме споровете, преди те да тръгнат по процедурния ред на СТО.

Неотдавна се говореше много, както в ЕС, така и в САЩ за необходимостта търговията и икономиката да се отделят от войната. Разбира се. Трябва обаче да направим така, че това да стане. А то няма да стане като скръстим ръце, а като запретнем ръкави.

Пишем тази статия като граждани на Франция и Великобритания, чиито собствени взаимоотношения са обтегнати от настоящите събития. Нашата проста молба е хората от всички засегнати страни в дебата за Ирак да оставят настрана мегафоните си, да осъзнаят всичко онова, което ни обединява през Атлантика и да признаят общата ни отговорност да осигурим международно ръководство.

--------------

*- Крис Патън е комисар за външните отношения на ЕС, а Паскал Лами е комисар за международната търговия.

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?