Да освободим Ирак

Нито войната, нито силата бяха първоначалният ни избор. Дадохме всички възможности на дипломацията. Работихме много, за да не се налага да прилагаме резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, която предоставяше на Саддам Хюсеин последен шанс за мирно разоръжаване. Тази резолюция, както и единодушното ѝ одобрение с 15 гласа за и нито един против, категорично постанови, че ако не бъде изпълнена, ще настъпят сериозни последици. Тези сериозни последици сега се изпълняват. Ние предупредихме Ирак, че ще изпратим голяма военна мощ по границите му, за да му покажем, че този път международната общност говори сериозно. Саддам Хюсеин се отнесе пренебрежително към това предупреждение. След 12 години предизвикателства и лъжи от страна на Ирак ние не можехме да чакаме повече. Той не се подчини. Отказа да сътрудничи. Въпросът беше изпълнението на резолюцията, а не да се даде повече време на оръжейните инспектори.

Трябва да сме много горди, че съществуват смели и енергични ръководители като президента Дж. Буш, британския премиер Тони Блеър, испанския министър-председател Хосе Мария Аснар, италианския премиер Силвио Берлускони, австралийския министър-председател Джон Хауард и още много други участници в тази спонтанна коалиция. Към тази коалиция открито се присъединиха още 49 държави. Всички те са ръководени от лидери, които трябваше да се изправят срещу общественото мнение, защото никой не желае войната. Целият свят искаше да избегне войната. Ние направихме всичко възможно, за да предотвратим войната. Тези 49 държави и техните ръководители решиха, че светът трябва да се освободи от оръжията за масово поразяване. Не бива да има съмнение относно последиците от това решение. Ние ще изгоним Саддам Хюсеин и ще свалим неговия режим. Ще отидем да освободим Ирак.

Виждаме много неща по телевизията и четем по вестниците за хода на войната. Коментарите са най-разнообразни. Войната обаче се води само от две седмици. Кръгът около Багдад постепенно се затваря. Проявите на съпротива са изолирани. Петролните кладенци са сигурни. Хуманитарната помощ започва да пристига. Имам пълно доверие в плана и в командващия операцията генерал Томи Франкс, както и в останалите ръководители. Победата обаче ще означава нещо повече от изгонването на Саддам Хюсеин. Ще означава да дадем надежда и бъдеще на 24 млн. иракчани след десетилетия подтисничество. След като бъдат освободени, ние ще работим заедно с иракчаните, за им помогнем да създадат мирна, демократична и единна държава. Ще им помогнем да изградят нация, която да използва своите богати запаси от петрол, вместо да разработват страшни оръжия или да издигат разкошни дворци.

В същото време, докато освобождаваме света от иракската заплаха, ние работим за посрещането на предизвикателствата на новия век. Преди повече от година и половина Америка преживя ужасните атентати от 11 септември 2001 г. От година и половина продължава войната с тероризма. В Афганистан още е в ход борбата за унищожаване на последните останки от Ал Каида и талибаните. Постигнахме много там за тази година и половина. Издигнахме ново правителство, което се грижи за интересите на цялото население. Заедно с кюрдите в северен Ирак, ще измъкнем от скривалищата им и последните приятели на Ал Каида, терористите от Ансар ал Ислам.

Като част от глобалната стратегия за борба с тероризма и наказателните акции срещу САЩ тази война няма точно определени правила и модели на поведение. Ние настояваме за отговорност от страна на другите държави, особено на тези, които са разположени в региона. Сега е моментът международната общност да поиска от Иран да престане да подкрепя терористите. Техеран трябва да престане да търси оръжия за масово поразяване и начини за тяхното пласиране. Сирия също се намира пред сериозна дилема. Тя би могла да продължи да подкрепя пряко терористичните групировки и агонизиращия режим на Саддам Хюсеин или да поеме по различен и много по-перспективен път. Във всеки случай Сирия трябва да поеме отговорността за избора си и да понесе последиците от него.

Преди една година президентът Буш лансира твърде смела инициатива, която нарече Списък на предизвикателствата на хилядолетието. В този списък се изброяваха най-интересните инициативи във връзка с отпуснатите чуждестранни помощи в полза на държави, тръгнали по пътя на демокрацията и икономическата либерализация.

След края на студената война пред нас се отвориха нови възможности . Отношенията с Русия и Китай, които само преди 15 години не можехме и да си представим, общите ни усилия в борбата с най-големия бич за света - болестта СПИН, която убива хиляди хора всеки ден, подписването на споразуменията за свободна търговия, които дават възможност на все повече държави да имат достъп до просперитета на 21 в., борбата с глада и другите международни проблеми, за които светът разчита на САЩ.

Нашият свят е смесица от предизвикателства и възможности. Едно от тези предизвикателства е прекратяването на конфликта между израелци и палестинци. Знам, че разрешението на този проблем е в мира. Миналата година президентът Буш очерта в най-общи линии една смела визия за мира на базата на идеята за две държави, които съжителстват мирно помежду си - един демократичен, сигурен Израел и една независима, демократична Палестина. Ние не сме наивници. Знаем, че ще бъде трудно да се материализира тази визия, особено след проявите на насилие и страдание през последните години. Мирът се нуждае от смелост и трудни решения. Има обаче един сигурен факт. Визията на американския президент изисква да се сложи край на насилието и тероризма. Няма друг начин. Тероризмът трябва да свърши.

По БТА
*Колин Пауълдържавен секретар на САЩ