"Да открием сърцата си за това, което сме били, което сме и ще бъдем"

Президентът Росен Плевнелиев разкри каква би искал да е Българската православна църква, трасира пътя на България от Кирило-Методиевото дело до днес и видя призванието на всеки от сънародниците да "открие сърцето си" за светлата връзка от миналото през настоящето и бъдещето.

Словата му бяха по повод на тържественото честване на 1150-годишнината от Великоморавската мисия на братята Кирил и Методий, което се проведе в СУ "Св. Климент Охридски", Поредицата от събития, свързани с тази дата, са под неговия патронаж.

Пред журналисти извън речта си пред аудиторията президентът коментира предстоящия избор на патриарх на църквата и дори очерта вижданията си как църквата може да се реформира, но с уговорката, че държавата и самият той нямат право да се месят във вътрешния ѝ живот.

"Надявам се на мъдър и легитимен избор на патриарх", заяви той след странния журналистически събор дали би отишъл и целунал ръка на патриарх, който е бил агент на Държавна сигурност.

"Обещах да не се месим в църковните дела, но вярвам, че едно мъдро решение ще трасира пътя на българската църква за много по-силна нейна позиция в обществото. Ние знаем, че нашето общество има нужда от своите три стълба – семейството, църквата и държавността", каза президентът.

"Не искам по никакъв начин да предричам или да се меся в църковните дела, но много се надявам и си пожелавам да имаме един силно легитимен избор, насочен към бъдещето", добави той.

"Бъдещето е отвъд зависимостите на тоталитарната държава, бъдещето на една църква, която се обръща към проблемите на хората – напред, а не назад към тоталитарната държава и зависимостите от миналото. Дълбоко вярвам, че ще имаме мъдър избор и дълбоко се надявам, че ще имаме легитимен избор, обърнат към бъдещето", каза още президентът.

Използвайки годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий Плевнелиев произнесе слово за моралните ценности пред българите в строгия дух на словата, които се произнасят по такива поводи.

"Всичко, което сме, и всичко, което искаме да бъдем, се ражда именно на тази дата. Един народ, който създава третата книжовност на Европа. Един народ, който е водещ в своя цивилизационен избор и един народ, който задава посоката на много други да го следват. Нека да имаме по-високо самочувствие. Нека да знаем, че имаме кауза, има смисъл в това, което правим и всичко това се базира на това, което днес чухме – нация, която има изключително минало, което трасира и нашето бъдеще на достоен народ", заяви президентът.

"Днешният ден е повод да се поучим от миналото и от примера на българските държавници през Средните векове. Вижте как можем да се поучим от един мъдър владетел, високо образован, който знае, че оръжието може би не е на върха на копието, а е на върха, както знаем, на перото", каза Росен Плевнелиев по повод на интересната констатация, че по времето на Цар Борис I са се отделяли огромни средства за култура.

"Крайно време е да се замислим, че една силна и просперираща нация се базира и на една високо образована нация, която се обръща и към културата и духовността. Затова лично аз като президент съзнавам своята мисия и работя", каза още държавният глава.

"Истинската мисия на всеки от нас е не просто само да честваме 1150-годишнината от създаването на славянската писменост и Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий, но и да открием сърцата си за това, което сме били, което сме и ще бъдем", каза президентът в словото си пред препълнената зала. Просветителската мисия на светите братя Кирил и Методий има непреходно значение за духовния, социалния и цивилизационния път на българския народ и за семейството на цивилизованите народи в Европа, добави той.