Да оцелееш в най-бедния квартал в Испания във времената на коронавирус

Да оцелееш в най-бедния квартал в Испания във времената на коронавирус

"Искам само да се махна оттук!"

По време на карантината Соня Гарсия, жителка на Севиля, е останала без работа и е родила четвъртото си дете в Трес Мил Вивиендас, най-бедния квартал в Испания.

Ефектът от пандемията беше съкрушителен за този южен квартал на андалуския град, макар че заразяването с вируса там остана силно ограничено.

До март Соня работела в бар за чурос, но карантината я лишила от работата, разказва тя, застанала пред своя блок, където земята е осеяна с парчета стъкло, боклуци и труп на плъх, изсушен от от палещото слънце. Мъжът ѝ, строител арматурист, също бил безработен. Двойката останала с нулеви доходи и се наложило да потърси помощ от организациите, работещи в квартала, за да оцелее (300 евро за храна), както и от католическото сдружение "Каритас" и 85-годишния ѝ баща.

Последвал нов удар за 35-годишната жена, която родила през май четвъртото си дете в тежки условия ("Наложи се да отида с линейка, сама", спомня си тя). Веднъж вече била губила работата си - в друг ресторант през 2009 г., по време на предишната икономическа криза. Оттогава се заредили само временни работни места - камериерка, болногледачка за възрастни. Сега иска да се запише на курсове по танатопраксия (техника за консервация на трупове), разказва тя пред кореспондента на АФП в офиса на асоциацията "Ентре амигос" ("Сред приятели"), чиято програма за включване осигурява всяка година 100 договора за работа.

В разгара на карантината "дори ни хрумна да влезем в някой супермаркет, да напълним количките и да избягаме", признава младата жена. "Какво ти остава, когато в къщи няма нищо, детето иска йогурт и ти му казваш: "Нямам!"

"Вертикален бидонвил"

В Южния район, включващ Трес Мил Вивиендас и други подобни квартали, живеят към 40 000 души със среден годишен доход 5112 евро - най-ниския в Испания по данни от 2017 г.

Безработицата надхвърля 50 на сто, СПИН и неграмотността достигат ендемични нива, а много от сградите са толкова нездравословни, че властите говорят за "вертикални бидонвили". Магазини практически няма. Обитателите, които работят, често са наети на черно в други райони на Севиля - в хотелите, амбулантната търговия или чистотата.

"Ние служим за пазар на евтина работна ръка", недоволства Рафаел Гарсия, 58-годишен чиновник.

Да не забравяме и проблема с отглеждането на марихуана в жилища, известни като "наркоапартаменти", обвинявани от жителите, че провокират несигурност и често спиране на тока.

През карантината най-неотложна задача е било "да позволим хората да се хранят", обяснява Хайме Бретон, натоварен да координира действията на публичната администрация и на многобройните квартални сдружения.

Неговата структура, която се грижи за 700 непълнолетни в училищните столове, е раздала продоволствени помощи на повече от 15 000 лица.

Обучението онлайн - "химера"

Пандемията тук е имала само крайно ограничен санитарен ефект, но затварянето на училищата е катастрофално за тази зона, където отпадането от училище достига 60 на сто, а систематичното отсъствие - 25 процента. А обучението онлайн е "химера", обобщава Бретон.

Бетсайда Алехандре, 45-годишна венецуелка, го потвърждава: в училището на децата ѝ от общо 199 ученици 176 нямат нито таблет, нито компютър, за да учат дистанционно.

Нещата може да станат направо драматични, тъй като в семействата,"в които родителите се бият или се дрогират, училището е единственият начин за децата да живеят нормално три-четири часа", добавя Алехандре, която живее заедно със съпруга си, трите им деца, свекървата и своя брат инвалид.

Инженер по електроника, след години труд като чистачка тя е намерила най-сетне временна учителска работа. Казва, че вижда около себе си "крайна бедност" и "още по-изолирани хора".

По БТА

Споделяне
Още от Европа