Моля да ме извините, че ще говоря тогава, когато трябва да се мълчи и да се тъгува - обилно и напоително, и безутешно, заедно с онези, които са разкъсвани от опустошаваща тъга, защото са загубили безвъзвратно нещо, което осмисля живота – някой, когото са обичали, някой, на когото са дали най-ценното, което човек може да притежава и да даде другиму – любовта си; онази Любов, която някои наричат Бог или Искрата, с която се случва чудото на зачеването и с която идваме на този свят...
Да притихнем и да тъгуваме, а не да мъдруваме.
Мъдруването е за онези, които не могат да останат в тъгата, да се потопят в нея, да ѝ позволят да ги изпълни изцяло, догоре и да ги удави в себе си, да хълцат в отчаяната невъзможност да си поемат глътка въздух, задушени от всепроникващо преживяване на отчаяние и безнадеждност.
Да притихнем и да смирим гордостта си, брутално фрустрирана от неспособността ни да разберем и проумеем свят, в който се случват невъзможни неща, които разумът ни не е способен да разбере, да се откажем от амбицията да мислим немислимото, да разбираме изначално неразбираемото.
Такова невъзможно и немислимо нещо е обстоятелството, че продължаваме да сме живи, когато всичко в нас е в руини, когато онова, което дава смисъл на съществуването ни – любовта, с която сме дарили някого, си е отишла, заедно с него... Когато сме опустошени от немислима загуба, когато всичко онова, което сме ние, е в разпад от челния сблъсък на познатото и мислимото, с непознатото и немислимото…
Смъртта! Смъртта на любим човек, с когото умираш и ти, но въпреки това продължаваш да си жив… Жив, но всъщност мъртъв!…
Как се мисли и говори за сюреалното, за отвъдното, за трансцедентното?! Ами не се мисли и не се говори. Преживява се!
Затова е важно да притихнем и да оставим страданието на страдащите да ни изпълни и така, съпреживявайки го с тях, да ги облекчим, като поемем част от непосилното им страдание, което ги разпада, да го споделим с тях, но и помежду си!
Защото всички, което сме способни да съпреживяваме, сме потребни. За да отнемем част от деструктивния потенциал на страданието, което е несъвместимо с живота, което убива, ако трябва да се изстрада в самота.
Така че, приятели мои, да се съберем през душите си, да запалим свещ вътре в себе си, но и в храма на нашия Бог, да сведем смирено глава, да се помолим и да страдаме…
Да страдаме, без да се разпадаме, защото сме заедно и това ни помага да усетим, че още има в нас и около нас от онова, което сме загубили – Любовта, която осмисля живота.
Да скърбим и страдаме солидарно с жертвите, защото това е начин да произведем от онази идеална субстанция, наречена любов, от която живите, но опустошени от мъка близки се нуждаят, за да останат с нас и един ден да са способни отново да дават любов на другите.
Отново заедно с нас!
*Mediapool препечатва текста от Фейсбук страницата на автора.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Полезно и Спасително Послание ! Благодаря !
Моля засрамете се. Какви антиваксъри търсите, какви изрази? Вчера, днес десетки роднини, близки, приятели са потопени в СКРЪБ за непрежалимите си близки. Самата аз не познавам никой от тях, но сърцето ме боли. Аз не съм престанала да плача и да се моля за душите на клетниците. Когато силно ви болят главите си вземете хапче, но не се опитвайте да пишете и да обиждате. Жал, милост, състрадание някой от вас знае ли значението на тези думи? Съжалявам и онези, които май не са успели да ви дадат първите 7 години.
Шофьора има формалната и юридическа вина за инцидента. Но морална вина има и държавата и ГЕРБ-ЕНП, заради проектиране по не най-добрия начин. Изпълнение-без котешки очи. Или с невидими котешки очи. Пътищата се подържат зле, не се мисли достатъчно.
Смотаняко,Научи се да правиш разлика между антиваксър и мислещ човек.Доктора по никакъв начин не се е показвал в текстовете си като антиваксър.Това че дебилите не мислите като него, не го поставя в някаква ваша подменена категория "антиваксър", която дори не я разбирате.
Често хората, които използват израза "ами", а се опитват да се изкарват поети, са всъщност хора лицемерни, параболично-драматични и отблъскващи. Лично мнение, но това е като глупавите въпроси на журналистите вчера - никому е нужно това поведение. Бъдете по-скромни откъм такива теми! По-човешко е да кажеш, че е тъжно, отколкото да вкарваш заедно с това и свободни съчинения за отвъдното дълбоки философски мътни разсъждения на всяка дума.... Това изглежда, като едно представление пред публика, както журналистите задават абсолютно ненужни въпроси и сякаш отместват темата за да създадат едно ново по-скандално нещо... Грозно е.
Сотиров е изявен антиваксър, не очаквайте много състрадание от него.Надробил е малко популистки изрази в поредното си фейсбук излияние.
46 9
Само не разбрах за кого да тъгуваме и притихнем. За тези 46 9 изгорели в пожара или за всекидневно отиващите си от нас 140–300 ковид болни?