Да разберем новата световна петролна икономика

Ако петролният внос на САЩ намалее, ще намалее и интересът на Вашингтон към стабилизиране на положението в Близкия изток, докато интересът на Китай и Индия ще се увеличи.

Защо цените на петрола се понижават? Дали това е временно явление или процесът отразява структурна промяна на световните петролни пазари? Ако става дума за структурна промяна, то това ще има значителни последици за световната икономика, за геополитиката и за възможността ни да се справим с климатичните промени.

С потребителските цени в САЩ, които действат като дефлатор, реалните цени са спаднали с над 50 % между юни 2014 година и октомври 2015 година. През последния месец реалните цени на петрола са със 17 % под средното ниво за периода от 1970 година, въпреки че са доста над равнищата от началото на 70-те години и между 1986 година и първите години на 21 век.

Реч на Спенсър Дейл, главния икономист на BP и бивш главен икономист на Bank of England, хвърля светлина върху силите, стоящи зад цените на петрола. Според Дейл хората са склонни да вярват, че петролът е изчерпаем ресурс, чиято цена с времето вероятно ще се увеличава, че кривите на търсенето и предлагането са стръмни (технически казано - "нееластични"), че петролът тече предимно към западните страни, а Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) иска да стабилизира пазара. Голяма част от тези традиционни вярвания за петрола са погрешни, твърди той.

Сред факторите, разтърсили тези предположения, е шистовата революция в САЩ. От на практика нулево ниво през 2010 година добивът на шистов петрол в САЩ нарасна до около 4,5 милиона барела дневно. Шистовият петрол носи печалба при цена между 50 и 60 долара за барел, посочва Дейл.

Производителността в добива на шистов петрол (измерено като първоначално производство от сондаж) е нараснала до над 30 % годишно между 2007 година и 2014 година. Повече от всичко друго, бързият растеж на добива на шистов петрол бе решаващият фактор за колапса в цените на черното злато, отчетен миналата година. Само добивът в САЩ е превишавал близо двойно растежа в търсенето.

Какво може да означава това?

Една възможна последица е, че в краткосрочен план гъвкавостта на предлагането на петрол е по-висока, отколкото бе по-рано. Сравнително високият дял на разходите за производство на шистов петрол е променлив фактор, защото инвестициите са бързи и носят бърза възвращаемост. В резултат предлагането е по-чувствително спрямо цената, отколкото е предлагането на обикновения петрол, при който има високи фиксирани разходи и сравнително ниски променливи разходи.

Тази сравнително висока гъвкавост на предлагането означава, че пазарът би трябвало да стабилизира цените по-ефективно, отколкото в миналото. Производството на шистов петрол обаче също така е и по-силно зависимо от достъпността до кредити спрямо производството на традиционен петрол. Това добавя пряка финансова връзка към предлагането на петрол.
Друга последица е огромната промяна в посоката на търговията. Особено Китай и Индия вероятно ще станат много по-важни нетни вносители на петрол, докато нетният внос на САЩ се свива.

Има голяма вероятност през идните 20 години 60 % от глобалното увеличение в търсенето на петрол да дойде от двата азиатски гиганта.

До 2035 година Китай вероятно ще внася 75 % от петрола си, а Индия - близо 90 %. Разбира се, това предполага, че през този продължителен период транспортната система ще остане зависима от петрола. Ако нещата се развият по този начин, не е необходимо голямо интелектуално усилие, за да се предположи, че интересът на САЩ от стабилизиране на положението в Близкия изток ще намалее, а интересът на Китай и Индия ще се засили. Геополитическите последици могат да бъдат големи.

Друго последствие е свързано с предизвикателството за ОПЕК да стабилизира цените. В доклада си за световните перспективи пред енергетиката за 2015 година (World Energy Outlook 2015) Международната агенция по енергията (МАЕ) прогнозира цена от 80 долара за барел през 2020 година, тъй като повишаващото се търсене ще погълне това, което според организацията е временно свръхпредлагане. Взета е предвид и прогноза за по-ниска цена на петрола, като се предполага, че през текущото десетилетие цените могат да останат на ниво, близо до 50 долара за барел.

Двете хипотези определят най-новата прогноза: гъвкаво предлагане от САЩ и решение на производителите от ОПЕК, най-вече Саудитска Арабия, да защитят производствения дял (и самия петролен пазар). Стратегията на ниски цени обаче ще създаде проблеми за производителите, тъй като държавните разходи ще продължат да превишават петролните приходи за дълъг период. Колко може да продължи това безизходно положение?

Накрая, последна брънка от последици са насочени към климатичната политика. Появата на шистовия петрол подчертава нещо, което вече бе пределно ясно - фактът, че световното предлагане е не само огромно, но и се увеличава. Както посочва Дейл: "много грубо казано, през последните 35 години светът е потребил около 1 трилион барела петрол. За същия период доказаните петролни резерви са се увеличили с над 1 трилион барела".

Проблемът не е, че на света му свършва петролът. Проблемът е, че има много повече петрол, отколкото светът може да изгори и същевременно да запази надеждата да ограничи повишаването на световните температури до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалното равнище. Изгарянето на съществуващите резерви на петрол и газ би превишило тройно световния "въглероден бюджет". Поради това има пряко противоречие между икономиката, разчитаща на изкопаеми горива, и овладяването на климатичните промени. Едното трябва да отстъпи. Дълбока технологична промяна може да подкопае икономиката, основана на изкопаеми горива. Ако ли не, то политиците ще трябва да го сторят.

Това подчертава мащаба на предизвикателството, пред което са изправени световните лидери на конференцията по климата в Париж. Отговорът на понижаването на цените обаче показва колко безнадеждни са лидерите. Според МАЕ през 2014 година субсидиите за предлагането и използването на изкопаеми горива все още са се равнявали на 493 милиарда долара. Наистина сумата щеше да бъде 610 милиарда долара без реформите, направени през 2009 година, така че има напредък.

Сега обаче ниските цени на петрола оправдават премахването на субсидиите. В богатите страни възможността за ниски цени може (и трябва) да се използва за налагане на компенсиращи данъци върху потреблението, като по този начин се запази стимулът да се намали употребата на изкопаеми горива, да се увеличат бюджетните приходи и да се даде възможност за понижаване на други данъци, особено в сферата на заетостта. Тази значителна възможност обаче бе почти напълно пропусната.

Трябва да се запитаме дали има и най-малък шанс в Париж да бъде взето решение за ефективни действия вместо само "смяна на гардероба". Надявам се да се окаже, че бъркам, но за съжаление съм скептично настроен.

По БТА