Да се извиниш от името на Америка

Една от първите официални изяви на президента Обама беше интервю за "Ал Арабия", арабскоезичната телевизия, която се излъчва в цял свят. Според негови близки сътрудници това символично показваше, че Обама иска да обърне нова страница в отношенията с арабския и мюсюлманския свят.

Тогава, както и миналата седмица в Европа, Обама започна разговора, като разкритикува Америка. На въпросите за отношенията между Израел и палестинците, и за назначението на Джордж Мичъл за специален пратеник той отговори така: "Казах на Мичъл да започне с изслушване, защото твърде често Съединените щати се опитват да диктуват от самото начало - така ставаше в миналото и по някои от тези въпроси - а ние не винаги бяхме наясно с всички фактори, така че нека изслушваме другите".

През цялото интервю Обама се връщаше отново и отново към думата "уважение" и наблягаше на това, че неговата администрация, за разлика от предишните американски президенти, ще гради отношенията си с ислямския свят върху "взаимното уважение".

В Европа президентът отново поде този лайтмотив, като каза, че "е имало времена, в които Америка е демонстрирала арогантност и се е отнасяла високомерно, дори подигравателно" към Европа. След това той отбеляза, че европейците са реагирали с антиамериканизъм, който "е бил непреднамерен, но който може да бъде и коварен".

Това звучи изключително благородно и справедливо, като изключим дребната подробност, че по думите на Обама американската арогантност е първопричината. Ако наистина беше така, кой би могъл да вини европейците, че се сърдят?

Не чакайте със затаен дъх те да си признаят, че са били арогантни! И преди да повярвате в смиреността на Обама, обърнете внимание, че аксиомата, вградена в неговите изявления, гласи, че той е различен. Неговият нескопосан предшественик беше този, който правеше гафове по цял свят, като показваше неуважение към

съюзниците, ненужно обиждаше враговете и се движеше из залите за прием като слон в стъкларски магазин, или може би като тексаско биче.

Както ни припомня обаче бившият американски послaник в ООН Джон Болтън, през славните дни на администрацията на Клинтън френският президент Франсоа Митеран каза следното: "Ние сме във война с Америка - в постоянна война . . . във  война, в която няма смърт. Тези американци са много корави. Те са ненаситни. Искат еднолична власт над света". В сравнение с това най-острата критика, излизала от устата на представител на правителството на Буш, а именно забележката на бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд за "старата Европа", изглежда направо учтива.

Разбира се, няма нищо лошо атмосферата да е приятна, и това, че Обама и първата дама докараха множеството в Лондон и Прага до еуфория, е хубаво. Но това, което може би сте пропуснали в цялата медийна истерия за прераждането на Джак и Джаки, беше, че Европа отряза Обама. Той поиска европейците да приемат планове за стимулиране на икономиката като този на демократите в САЩ. Германският канцлер Ангела Меркел и другите категорично отказаха. Европейските държави имат по-големи проблеми с обещаните програми за социална сигурност дори от нас и те благоразумно прецениха, че ако затънат още по-дълбоко в дългове и това ще влоши положението им, вместо да го облекчи.

Обама поиска също така Европа да изпрати повече войници в Афганистан. Заяви го недвусмислено: "Европа не бива да очаква, че Съединените щати сами ще носят това бреме", каза той. "Това е общ проблем и изисква общи усилия". Въпреки екзалтираните тълпи, европейските лидери отхвърлиха и това искане. Пардон! Не е точно така. Според "Фокс нюз" "Белгия предложи да изпрати 35 военни инструктори, а Испания - 12".

Да се върнем на отношенията с мюсюлманския свят. За да не се превърнат тези злословия в общоприета истина, трябва да възразя срещу тях. Джордж У. Буш никога не е проявявал неуважение към мюсюлманския свят. Той изключително внимателно се стараеше да покаже уважение към ислямската вяра, според някои дори прекалено. ("Защо се получава така", попита един шегаджия, "че единствените хора, които твърдят, че ислямът е мирна религия, са християни?"). Буш започна да отбелязва в Белия дом празника Ейд ал Фитр, с който приключва Рамазанът, и канеше изтъкнати гости от мюсюлманските общности. Може да се твърди, че той е спасил живота на повече мюсюлмани с инициатива за борба със СПИН в Африка, отколкото всеки друг световен лидер.

Бившата първа дама Лора Буш отдели специално внимание на подобряването на живота на жените и момичетата в Афганистан. Непосредствено след нападенията от 11 септември 2001 г., когато това не изглеждаше най-логичното нещо, което може да се направи, Буш посети ислямския център във Вашингтон, за да покаже на американците, че гневът срещу мюсюлманите в Америка ще е несправедлива реакция на жестокостта.

Този карикатурен образ на Буш като безгрижен войнолюбец, за разпространението на който най-голяма заслуга има сегашният президент, е клевета.

Има и още един обезпокоителен момент в дипломатическия дебют на Обама. Да искаш да спечелиш благоразположението на европейците е разбираем порив за либералите. Лявото крило в Демократическата партия храни дълбоко уважение към социалните държави в Европа. Обама обаче се поклони ниско (в буквалния смисъл на думата) на краля на Саудитска Арабия. Това беше повече от куртоазия, това беше самоунижение.

По БТА.