Да се преосмислят рисковете, свързани с борбата срещу тероризма

Има ли специална позиция на СДС във връзка с решението за предоставяне на въздушен коридор за военновъздушните сили на Съединените щати и НАТО?

Разбира се. СДС е политическата сила, която е доказала своята лоялност към ценностите на евроатлантическата демокрация, и ние напълно подкрепяме предоставянето на въздушен коридор за военновъздушните сили на Съединените щати и НАТО. Даваме си сметка, че в борбата срещу тероризма бързината и максимално опростената процедура са от особено значение. Но тук може би е и мястото да спомена и да напомня думите на президента Джордж Буш, че борбата срещу тероризма ще бъде дълъг процес и той няма да се изчерпи само с военни действия, а ще изисква мобилизацията на общественото мнение и гражданското общество. Това, струва ми се, е изключително важно в тази ситуация да се има предвид, защото по този начин единствено ще се избегне появата на антинатовски или антиамерикански настроения. И в тази връзка е и нашето желание и обръщението към управляващите, че наред с бързата реакция за предоставяне на въздушен коридор е необходимо да започне активен диалог с обществото, за да се преосмислят рисковете, които съпътстват благородната кауза за борбата срещу тероризма, за да може действително да не се постави по никакъв начин и за в бъдеще под съмнение правилността на досегашната ни позиция и посоката на нашата евроатлантическа ориентация.

Днес битката се води на практика на два фронта - на единия България е заела своите позиции, но все още наред с това предстои и борбата за декриминализация на държавата, на обществото, която не може да бъде извършена с часове и не се изчерпва само с няколко единични действия. България не може да си позволи обществото да не бъде информирано за всички аргументи, с които правителството на Симеон Сакскобургготски взема едни или други решения. Аз зная репликите за екстремалната ситуация, знам аргументите в посока на това, че светът е вече друг. Но никога не бива да се забравя, че в крайна сметка усилията в тази тежка и трудна борба ще бъдат усилия не само на една управляваща политическа сила, не само на няколко политически лидери, колкото на цялото общество, и ние трябва да намерим силите да го информираме и да го мотивираме да застане зад тази политика.

Тази борба за декриминализация на държавата и обществото бе започната още по време на четиригодишното управление на ОДС. Виждате ли признаци за приемственост, върху които стъпва сегашното правителство?

Аз ще ви дам само два примера, за да не бъда голословна и да не бъда обвинена единствено в самоцелна критика, защото приемствеността е нещо, което ние бихме приветствали, и смятаме, че усилията на държавата в тази посока би трябвало да продължат. Но същевременно обществото вероятно си спомня лансираните тези за амнистията на изнесените капитали и скоро прозвучалата теза в устата на вицепремиера Николай Василев за либерализация на търговията с оръжие, което повдига важния въпрос за толерантността към неясни структури или начина, по който ще се отнасят новите управляващи към темата с мръсните пари. Знаете, че СДС беше обвинявано, че дели парите на чисти и на мръсни и че няма мръсни пари, но на практика мръсни пари не само че има, но те криминализират цели държави. И в днешния момент, когато целият свят се изправя за една справедлива кауза и се обединяват усилията дори на държави, които преди са били най-малкото политически опоненти една с друга, тази тема отново ще добие актуалност и е много важно какво отношение ще заеме правителството именно по тези важни въпроси и какъв вътрешен знак ще даде към българското общество.

Известно е, че един от основните елементи за гарантиране на сигурността на страната бе и нейната регионална политика тук, на Балканите. В този смисъл как оценявате водената регионална политика от правителството на Симеон Сакскобургготски? Има ли някакви признаци, които будят безпокойство, които биха били риск тъкмо от гледна точка за възможно дестабилизиране?

За мен опасностите могат да бъдат две. Едната, това е нежеланието да се играе активна роля и да се търсят възможности за мостове в решаването на проблеми, които са общи за региона. Ще дам в тази връзка и пример със сегашната ситуация, че темата с тероризма и с нерешените проблеми на практика засяга винаги региони, в които има най-малкото зони на нестабилност. В този смисъл български инициативи за решаването на проблемите в Югоизточна Европа, или подкрепа на други съществуващи проблеми, може би ще имат много по-голям смисъл в тази обща борба срещу тероризма дори от изпращането на две български дивизии в Афганистан, защото войната срещу тероризма няма да бъде само в Афганистан или в отдалечени за България райони. И аз си спомням думите на лидери от НДСВ веднага след ударите в Съединените щати, че проблемът е твърде отдалечен от България. В тези ситуации, по наше мнение, няма близки и далечни държави, няма дори и малки иголеми държави, няма да има държави, които ще се считат защитени. Много важно е сигналите, които се дават от България, дали са сигнали на единна държавна външна политика, или са сигнали само на отделни участници в правенето на политиката.

Като говорим за Македония, аз искам примерно да подчертая, че за мен е много смущаващо едно изказване, което беше направено от Георги Първанов неотдавна, че решението за езика е временно и техническо и че трябва да се търси трайно решение на този проблем - нещо, на което не реагира никой от управляващите, нито премиерът Сакскобургготски. Аз си спомням, дори не зная как да го нарека по-дипломатично, онова несъответствие, което се получи по време на посещението на премиера на Македония в България по темата с езика. Но тогава не реагира и външният министър, а знаем, че представители на Българската социалистическа партия участват в днешното правителство, и за мен е интересно да зная дали това е мнение само на БСП, дали още повече е мнение само на Първанов, или е мнение на управляващото в момента мнозинство, което е коалиция между три политически сили. Защото, ако наистина се прави ревизия на постигнатото между България и Македония, това е много тревожен сигнал, който се изпраща в региона. Не бива да забравяме, че това решение беше продиктувано от желанието на България за стабилизиране на Македония непосредствено преди ударите в Югославия в една много критична ситуация, и това беше част от ролята, която България играеше в региона, и разбирането ѝ, че в такива моменти трябва да се помага приятелски на съседните държави и да се търсят начини да тушираме неразбирателства или нерешени проблеми и да търсим начини да намерим онова, което ни свързва. В този смисъл такива разнопосочни сигнали или липсата на диалог и обсъждане с обществото на теми, които определено го засягат, защото проблемите със сигурността са актуални и винаги ще бъдат актуални за България, именно от начина, по който се третират тези проблеми, ние можем да съдим за това до каква степен е отговорно едно управление или не е.

Излъчено по Радио Свободна Европа

© Copyright Mediapool