Да се регистрираш лично, за да можеш да гласуваш

Да се регистрираш лично, за да можеш да гласуваш

Да бъде въведена активна регистрация за участие в изборите и право да пускат бюлетина да имат само онези граждани, които са заявили желанието си да бъдат включени в избирателните списъци. По този начин ще се затрудни купуването на гласове, ще могат да се изчистят списъците от избиратели “фантоми”, както и от тези, които не живеят от години в страната, смятат участниците в срещата. Около тази идея се обединиха в четвъртък социолози, експерти, журналисти, които участваха в дискусия, посветена на манипулациите по време на избори и за изборното законодателство.

На дискусията, организирана от депутата от новата парламентарна група “Българска нова демокрация” Татяна Калканова, първа за въвеждането на т. нар. “избирателна компетентност” заговори Мира Янова, директор на социологическата агенция МБМД. Тя посочи, че във Франция и Съединените щати в избирателните списъци се включват само онези, които са заявили желание и участват активно във вота.

За регистрация на гласоподавателите се обяви и проф. Михаил Константинов, който дълго време участваше в различни състави на ЦИК. Костантинов смята, че това изискване не би отблъснало гласоподавателите, въпреки ниската избирателна активност през последните години.

“Избирателният списък се прави активно, а не пасивно – не защото съм се родил и съм станал на 18 години, а защото съм заявил личното си желание да отида да гласувам”, коментира той. Напомни, че така е било по времето на Тодор Живков, въпреки че тогава това не е имало значение. Целта е един път завинаги да се актуализират избирателните списъци – по този начин тези, които живеят в чужбина, които са починали или които не гласуват, няма да могат да бъдат добавяни, обясни Константинов.

Въпросът би могъл да се уреди или с промени в Закона за гражданската регистрация или със специален закон за избирателните списъци, смята Михаил Константинов.

Той определи местните избори от октомври като "най-мърлявите в българската история след опорочените избори за ВНС през 1990 г.". Една от причините за това са "калпавите" изборни закони, които, освен че се приемат в последния момент, са пълни с противоречия. Ако сме стриктни, по тях избори не могат да се произведат, посочи проф. Константинов. Той критикува и квотния принцип при назначаването на секционните избирателни комисии, защото според него не се гарантира взаимен контрол.

Михаил Константинов смята, че за сегашната европейска действителност не е характерно "купуването на гласове" и така възрази на тезата, лансирана от лидера на ДПС Ахмед Доган, че плащането за вот е “европейско явление”.

Според депутата Татяна Калканова събитията от местния вот са надхвърлили "точката на кипене". Тя даде примери със своя избирателен район – Перник, където според полицията имаше най-много купуване на гласове. По думите ѝ реакциите на институциите и определянето на "купуването" на гласове като "краткосрочно лихварство", хората възприемали като липса на държавност. Трябва да се направят радикални промени, за да бъдат хората убедени, че се гарантира държавността, смята Калканова.

И дипломатът Стефан Тафров възрази на тезата, че “купуването на гласове е европейска практика”. Според него в България продължава да има дълбоко вкоренено недоверие към начина, по който се произвеждат изборите, след като в развитите страни, към които се числим като член на ЕС, това е една обикновена техническа процедура.

В западноевропейските страни изборите не се организират от специално създадена избирателна комисия, а от съответните вътрешни ведомства, защото хората имат пълно доверие към изпълнителната власт, посочи Тафров. Допълни, че “фактът, че не сме способни да организираме свободни и честни избори към този момент, отслабва неимоверно нашите позиции в ЕС”.

Участниците в дискусията подкрепиха нуждата от ново изборно законодателство и сериозен натиск върху институциите, повечето от които са останали безразлични към купуването на избиратели.

Още от България